Докато чакахме поредния доклад на Европейската комисия с неговите скромни 14 странички, в които са събрани констатациите за "напредъка" ни в битката с корупцията и реформата в съдебната власт през 2014 г., се чудехме дали в това има някакъв смисъл. И се питахме дали някой ще забележи, ако преповторим дословно текстовете, които публикувахме миналата година по повод на тогавашния доклад? А също ще се различават ли интервютата с нервните реакции на властимащите, ще се повторят ли снимките с обидените физиономии на членовете на ВСС?
Поредният евродоклад досущ прилича на досадните новогодишни приветствия, които чуваме от всеки следващ президент: напълно еднакви по съдържание и дотолкова безинтересни, че никой не ги слуша. Очакваше се още по-унищожителна критика, но този път големият срам ни беше спестен – вероятно по политически причини. А аргумент за "помилването" даде приетата в последния момент стратегия за реформа в съдебната власт: "Настоящото правителство предприе важна стъпка, като прие стратегия за съдебна реформа с впечатляващо ниво на прецизност", отчита куртоазно документът. Макар че малко по-надолу в него се казва и друго: че трябва да се покаже с действия, че реформата е истински политически приоритет, като се демонстрира консенсус и се установят конкретни мерки. "За тази цел ще бъдат необходими по-нататъшна промяна на политическата култура и доказателства, че тези въпроси са на челно място в дневния ред". Добре казано, остава и да се случи.
Всъщност, констатациите и в доклада от 2014, и в сегашния са почти идентични: независимостта на съдебната власт е проблематична, работата на ВСС – още повече. А в дъното на цялото това лутане стоят политиците, които продължават да се опитват да "яхнат" съдебната власт.
На този фон същите са и недоверието и скептицизмът, с които обществото гледа цирка, наречен "независима съдебна система", който му разиграват вече 20 години: "В миналите доклади по мониторинга се отбелязва, че общественият скептицизъм относно реформите се подхранва от полемиката за прозрачността и заслугите при назначенията в съдебната власт, укриването на осъдени престъпници, очевидни злоупотреби при разпределянето на делата на случаен принцип. Реакциите на българските власти в такива случаи продължават да бъдат неубедителни, което подхранва съмненията относно независимостта на съдебната власт. Факт е, че броят на окончателните съдебни решения за корупция на високо равнище и по дела, свързани с организираната престъпност, е много малък", констатира новият доклад.
Аналогични на миналогодишните бяха и реакциите, след като бе обявено съдържанието на документа: политиците, очевидно облекчени от неочаквано и незаслужено мекия тон на еврочиновниците, пак ни обещаха светло бъдеще. Във Висшия съдебен съвет пък явно пак не разбраха изобщо, че ги критикуват и дори нещо повече – разчетоха в доклада куп похвали към себе си. Въпреки че най-жестоките удари бяха именно по ВСС, който не успя да реши убедително някои от основните проблеми на системата: непрозрачните назначения, дисциплинарните производства, случайното разпределение на делата, липсата на ясна норма на натовареност на магистратите, която да позволи "оптимизиране" на съдебната карта.
Експертите на ЕК очевидно се умориха да повтарят като папагали едно и също, без да последва някакъв ефект. Няма как да не забележим досадата в констатацията, че липсата на прозрачност при избора на съдебни ръководители се е превърнала в "постоянна тема" в докладите от мониторинга. "Въпросът за назначенията на висши длъжности в съдебната система остава проблематичен", отчитат еврочиновниците. И не скриват недоумението си защо изборът на нов председател на ВКС трябваше да се отлага двукратно, въпреки наличието на кандидати за поста с подходящи качества. Припомня се и резилът, че две години България няма главен инспектор за инспектората на ВСС и изрично се подчертава, че това ще продължи да бъде "важен тест през 2015 г. за способността на българските институции да правят прозрачни и основани на заслугите назначения на висши длъжности в съдебната власт".
С (не)случайното разпределение на делата положението е същото. Експертите от ЕК припомнят, че през 2014 г. са направили препоръка да се извърши независим анализ на системата, за да се гарантира не само че тя е сигурна, но и че "административните ръководители на съдилищата поемат цялата отговорност за всяко решение да не се използва случайното разпределение". Доколко е изпълнена препоръката видяхме, когато се стигна до скандалите в Софийския градски съд. Нежеланието на ВСС да предприеме действия срещу ръководителите на СГС е отбелязано и от еврочиновниците: "По конкретните недостатъци, установени при одита от март 2013 г. на Върховния административен съд и в Софийския градски съд, не бяха предприети последващи действия. В резултат на това през есента на 2014 г. се разрази поредица от скандали, свързани с разпределението на делата в СГС. Важно е как се реагира на доказателствата за нарушения. А реакцията на ВСС през есента на 2014 г. показа, че това не е приоритетен въпрос за него, въпреки потенциално извършените престъпления и дисциплинарни нарушения", се констатира в доклада. Най-тъжно звучи изводът, че вероятно репутацията на съдебната власт в България ще продължи да бъде уронвана, докато бъде въведена напълно сигурна система за случайно разпределение на делата.
Що се отнася до препоръките към ВСС, те също са си старите: настоява се за промяна в механизма, по който се избират ръководителите в съдебната власт; прилагане на обективни стандарти за заслуги, професионална етика и прозрачност при назначенията; финализиране на методиката за оценка на натовареността на магистратите, която да даде основа за "реформа на съдебната карта"; въвеждане на ясни процедури и стандарти за санкциите, които налага в дисциплинарните производства. И да се задвижи най-накрая прословутото "електронно правосъдие". Най-важното обаче е бързо да се подобри сигурността на системата за разпределяне на делата на случаен принцип, като едновременно с това осигури "извършване на щателни и безпристрастни разследвания на всички случаи, в които съществуват подозрения за възможно манипулиране на системата". Последното впрочем е ясно указание към ВСС да спре да шикалкави за скандала в СГС.
Като въпрос, който трябва да бъде решен спешно, ЕК определя бързото решаване на "безизходното положение" с избора на нов главен инспектор. И още нещо много важно: иска се реформиране на съвета, "включително и с перспективата за провеждане на следващите избори за членове на ВСС, които да доведат до сформиране на вдъхващ доверие ВСС". Което, преведено недипломатично, би трябвало да значи, че в този състав ВСС вече не вдъхва доверие никому.
Как отговори на всички тези упреци ВСС? Членът му Ясен Тодоров възропта, че съветът е незаслужено наклепан пред ЕК, при това от свои членове. А представляващата ВСС Соня Найденова обобщи с дълбоко философската сентенция: "Който не работи, той не греши".
Ако в доклада изобщо има някаква новина, тя е пряко свързана с методиката за изчисляване на натовареността на магистратите, която те смятат за основен виновник за неефективността на системата. И по-скоро с последиците, които трябва да настъпят, след като тази норма бъде изработена: "оптимизация" на съдилищата. Или, по-просто казано, намаляването на техния брой.
"Всички районни съдилища ще бъдат преразгледани, като се отчитат социално-икономическите и демографските фактори и необходимостта от гарантиране на достъп до правосъдие, с цел да се представи предложение за нова съдебна карта на районните съдилища преди края на 2015 година. Вече бяха предприети конкретни стъпки за рационализиране на военните съдилища. Надеждната методика ще представлява подходяща основа да се направи оценка дали е оправдано да се закрият съдилищата с много ниска натовареност (или да се въведе система на „мобилни съдилища“), като се преразпределят ресурси към други свръхнатоварени съдилища. Работата по по-мащабна реформа на съдебната карта вероятно ще отнеме повече време, тъй като ВСС ще трябва да се координира с по-широк кръг заинтересовани страни", пише черно на бяло в доклада.
Очертаната бъдеща картина е твърде неприятна за консервативна система като съдебната. И със сигурност ще бъде посрещната "на нож" – както отвътре, така от политическия елит. Защото "свиването" на съдилища безспорно ще е непопулярна мярка, след която се губят избори – има градчета, в които само районният съд, полицейският участък и кметството дават работа на местното население. А у нас през 2015 г. предстои гласуване за кметове – дали има някой, който да вярва, че подобни трусове ще бъдат провокирани точно в този момент?
Сметката: Дотук съдебната реформа струва на ЕС 51 млн. евро
Лелеяното реформиране на съдебната власт до момента е струвало на Европейския съюз общо 51 млн. евро. Парите са налети по проекти, чиято цел е била да се направи качествена промяна – повишаване на познанията на съдиите, оборудване, създаване на специални структури и други. ЕК отчита, че най-големият дял от тези средства са отпуснати за различни мерки за управление на човешките ресурси и за подобряване на уменията на магистратите и съдебните служители (27 млн. евро). Другите основни пера са мерките, свързани с прозрачността и ефективността (8 млн. евро), и електронното правосъдие (16 млн. евро).
През новия програмен период (2014-2020 г.) се очаква да дойдат още 30 млн. евро. С три конкретни цели: увеличаване на прозрачността и ускоряване на съдебните производства чрез структурни, процедурни и организационни реформи в съдебната система, подобряване на достъпността и отчетността чрез въвеждането на електронно правосъдие, подобряване на качеството на обучението в съдебната система.
