Върховният административен съд заличи дюните в защитената местност на резерват "Ропотамо". Със свое решение (№ 4149 от 15 април) съдебен състав, председателстван от Ваня Пунева, отмени две заповеди на министъра на околната среда и водите от февруари 2013-а, с които защитената зона "Беглиш таш – Ропотамо" бе прекатегоризирана като буферна зона на резервата и на практика беше забранено строителството в нея. Сега по искане на собственика на терени в местността – едноличното акционерно дружество "Аркутино", тези заповеди бяха обявени за нищожни. Според данните в Търговския регистър към днешна дата това дружество се представлява от родения в Кувейт канадски гражданин Мустафа Гази Кериба. То е 100% собственост на регистрираната на Каймановите острови компания "Инджаз ийстърт еуропеан пропърти дивелопмънт". А министерството бе осъдено да заплати съдебните разноски по делото.
Земята, която инвеститорите смятат да застроят и така старателно бранят, за да не попадне в защитената територия, се намира близо до баровското селище "Св. Тома" (собственост на "Главболгарстрой") и до комплекса "Червено знаме" (по-известен като недостроения детски комплекс, замислен от Людмила Живкова). Както става ясно от решението на върховните магистрати, там
дюните не са дюни
В същото време обаче те попадат в екологичната мрежа "Натура 2000". Този факт (обаче) би трябвало да е достатъчен да защитава местността и да забранява строежите в нея. Сега битката е инвеститорите да стъпят и в останалата част на защитената местност и най-вече как да се застрои плажът. В съседство с него инвеститорите искат да изградят нов комплекс с девет сгради. Напъните да се строи около стария път между "Свети Тома" и Аркутино, който в момента е затворен и по него се движи само електрическо влакче от комплекса до плажа, което минава покрай изоставения комплекс "Червено знаме".
Целият хаос около този правен абсурд започва в далечната 1992-а, когато местността "Ропотамо" възвръща статута си на защитена зона. Тогава, според решението на Върховния административен съд, границите й не са били маркирани на картите за защитени територии с червена боя, както изисквал законът, а си останали в "жълтата зона"… Това се случва едва 20 години по-късно – през 2012-а, когато тогавашният министър на околната среда и водите Нона Караджова разпорежда да бъдат нанесени. До това време имотите на "Аркутино" ЕАД не са попадали в защитената зона. През 2013-а обаче екоминистърът Искра Михайлова прави нова поправка на границите и на практика ги разширява, тъй като била допусната "фактическа грешка" при корекцията през предишната година. Този път
интересите на инвеститорите от офшорката
са настъпени здраво. През годините "Аркутино" ЕАД се е сдобило с няколко разрешителни за строеж с намерението да започне градежи. Очевидно това е основната цел на инвеститорите, тъй като в публикувания в Търговския регистър доклад за финансовото състояние на дружеството от края на 2013-а тази тема е основно застъпена. Според документа по това време основният капитал на компанията е 68 725 800 лв. и негов едноличен собственик е друга офшорка – "Ар ту Ар Аркутино Лимитид", регистрирана на Британските Вирджински острови. Управлява я гражданинът на Великобритания Клод Лобо. Става ясно, че тя си поставя като основна задача за следващата година "да се постигне удовлетворяващ изход от съдебното дело с цел да се вдигне запорът върху строителните работи"… Според същия доклад по това време над 25% от капитала е притежание на две свързани помежду си пловдивски фирми – "Барлет" АД и "Бирлинг България "ЕАД. Между собствениците им също се преплитат няколко офшорки, управлявани от Румен Лясков. Неговото име беше намесено в един от "ударите" на бившия земеделски министър Мирослав Найденов, който организира търг за огромни терени държавна земя срещу… компенсаторки. В него печеливши се оказаха фирми, гравитиращи около Атанас Петров и Антон Щерев – собственици на пловдивската строителна компания "Галакси пропърти груп". Та в крайна сметка тези свързани помежду си фирми се сдобиха с малко под 80 хил. декара земеделска земя из цяла България, което им струваше около 60 милиона компенсаторни бона.
Очевидно апетитните терени край морето са преминали през няколко ръце. Но винаги става дума за офшорни фирми, поне ако се съди по регистрираните в търговския регистър прехвърляния на акции в "Аркутино" АД. Най-накрая през септември 2014 г. се появява последният собственик – "Инджаз ийстърт еуропеан пропърти дивелопмънт", от Каймановите острови.
Нека припомним, че през 2011-а изтече информация, че цялата тази местност около плажа в Аркутиво (с изключение на комплекса "Свети Тома") е станала собственост на
мистериозен арабски фонд
Той е придобил близо 600 дка от едни от най-хубавите земи по българското Черноморие. Стана ясно, че строителното предприятие "Главболгарстрой" е сключило сделка, която включва част от плажна ивица, гора, пътни връзки, няколко постройки, както и дюните край местността Аркутино. Представител на арабите пък се оказа известният по крайбрежието мастит бизнесмен и хотелиер Димитър Караненов, за когото се говори, че е свързван с червените капитали. Караненов е собственик на най-луксозния хотел в Бургас – петзвездния "Приморец", открит миналата година, както и на няколко почивни бази в курорта "Слънчев бряг". Името му изплува в публичното пространство и след пожара на "Старата фрегата" – изоставено култово заведение кораб на бургаския плаж, приватизирано от Караненов по времето на тройната коалиция.
Огромният терен край Аркутино пък е бил придобит от „Главболгарстрой" през далечната 1995-а, по времето на Жан Виденов, когато държавата му харизва чрез приватизация част от плажа и дюните в района (както и прилежащата територия), включително и публичен път. Никой през всичките тези години така и не обясни как е осъществена абсурдната (и невъзможна по закон) продажба на публична и изключително държавна собственост на частни лица… Ако съдим по публикации в някои бургаски вестници, макар че официални данни за стойността на сделката от 1995-а няма, става въпрос за 0.17 долара на квадратен метър, или общо за малко над 100 хил. щ. долара. Разбира се, собственикът на "Главболгарстрой" Симеон Пешов твърди друго: че сделката е била на обща стойност 2.45 млн. щ. долара, или по 4 долара на квадратен метър. Но както и да го смятаме, става дума за твърде нищожна сума.
През 2006-а собствеността на терените преминава в активите на верджинската офшорка и според градската легенда земята е продадена за умопомрачителните 126 млн. евро. Макар че регистрираният капитал е значително по-малък. Така до 2014-а, когато тя се сдобива със
собственици от… Кайманите
Според последния учредителен договор дружеството е с капитал от 68 725 800 лв. (колкото е и капиталът на неговия предшественик "Ар ту Ар Аркутино Лимитид"), формиран от собствеността на няколко морски имота. Сред тях са неурегулиран поземлен имот с площ от 311 259 кв. м в местността Аркутино, поземлен имот с начин на ползване "обществен терен" с площ от 254 274 кв. м, терен в землището на Приморско, 11 складови помещения, разположени на 270 кв. м, и сервизни помещения на 288 кв. м и сграда за трафопост с площ от 91 кв. метра. В активите на дружеството са записани още седем сгради с различно предназначение, сред които и мотел в Аркутино. Всички те са вписани като апортна вноска в компанията.
Собствениците на всичко това искат да изградят туристически комплекс, като обещават той да бъде съчетан с уникалната природа на района. Предвидените инвестиции за него са в размер на над 500 млн. евро.
Дали тези градежи в инак защитената местност ще станат факт зависи от юристите на Министерството на околната среда и водите, които са призвани да защитават малкото останала природа по крайбрежието. В техни ръце (но и в тези на съда) е да защитят интереса на държавата и аргументирано да убедят следващата съдебна инстанция – петчленен състав, че тези имоти влизат в защитена територия и на тях действително има дюни…?!
