Делото срещу бившата шефка на НАП Мария Мургина за втори път е върнато на Софийския апелативен съд (САС), който миналата година я оправда и по последното "оцеляло" обвинение – за принуда. От решението на Върховния касационен съд (ВКС) става ясно, че той не само не споделя изводите на долната инстанция, но намира, че при повторното разглеждане на делото, тя още повече се е отдалечила от правилното му решаване, пише "Правен свят".
Процесът срещу Мургина започна преди 5 години, като срещу нея бяха повдигнати четири обвинения – две за престъпления по служба, принуда и потвърждаване на неистина в декларацията ѝ пред Сметната палата. На 25 януари 2011 г. Софийският градски съд (СГС) с председател съдия Карамфила Тодорова призна Мургина за виновна по едното обвинение в престъпление по служба, както и за принуда, като я осъди на 4 години затвор. По другите две обвинения тя бе оправдана, а по-късно и прокуратурата се отказа от тях. Впоследствие САС оправда напълно бившата шефка на НАП, но Върховният касационен съд върна делото заради обвинението в принуда, а по останалите обвинения оправдателната присъда влезе в сила. И при повторното разглеждане на делото САС призна Мургина за невинна.
Обвинението за принуда е затова, че Мургина е накарала против волята й бившата шефка на НАП – Силистра Милена Цолчовска да напусне поста си, като я заплашила, че в противен случай ще я уволни дисциплинарно. По време на съдебните заседания стана ясно, че според прокуратурата причина за натиска били ревизии на фирми на бившия депутат от ДПС Гюнай Сефер, с които Мургина не била съгласна. Цолчовска твърди, че натискът върху нея и обтегнатите отношения със заместника ѝ били тъкмо заради ревизии на фирми на Сефер.
Преди 2 години ВКС върна делото на САС, защото долната инстанция е трябвало да проследи в детайли отношенията и разговорите между Мургина и Цолчовска в целия инкриминиран период от 15 февруари 2007 г. до 30 януари 2008 г. В решението на съда се посочваше, че през това време е имало множество обаждания от страна на Мургина към Цолчовска, в които подсъдимата настоятелно я карала да напусне работа. Обажданията били преустановени, едва когато Цолчовска подала жалба в прокуратурата. Преди това пък Мургина предложила алтернатива на пострадалата – да бъде преместена във Варна.
"И втората оправдателна присъда, която САС издал, е неприемлива за ВКС – второто въззивно разглеждане на делото го е отдалечило още повече от правилното му решаване. Ако предишният състав на ВКС е видял главната слабост на първото оправдаване на подсъдимата Мургина в ограничената фактическа основа, върху която е било стъпило то, новата оправдателна присъда се явява неправилна най-вече заради отказа на САС да стъпи върху фактите, безспорни за всички досегашни съдебни състави", се казва в решението на ВКС.
Безспорни според съда са фактите, че Мургина е заплашвала словесно Цолчовска – пряко, по телефона или през трети човек. Един от ключовите по делото въпроси е свързан с мотивите на Цолчовска за напускането и това, че то е станало година след първата заплаха. ВКС отчита, че са събрани много косвени доказателства и те предопределят нееднозначна интерпретация, но според съда буди недоумение това, че САС не е отчел еднозначните, а именно словесните заплахи към Цолчовска. Затова и ВКС бе дал указания при предишното връщане, в които се казваше, че трябва да се обсъди възможната отговорност на Мургина за опит за принуда.
"За такава отговорност има винаги място в случай, че действителният мотив на Цолчовска да напусне е бил не страхът от – заплахата с – професионално компрометиране, а нейната нетърпимост "към поръчките, които се поемат от ръководството на Н. за мачкането на директор, доказал своя професионализъм", както и самата тя се е изразила в края на своето писмено предизвестие от 30.І.2008 г. за прекратяването на трудовия й договор в с териториалната дирекция", се посочва в решението. Според ВКС, ако въпреки че е била принуждавана да напусна, Цолчовска не го е направила от страх, а по други причини, упражнената принуда е съставомерна само като опит.
"Приетото в съдебните актове за упражнената принуда не е било, разбира се, задължително за САС, но най-малкото е трябвало да бъде отхвърлено убедително. Тъкмо това не констатира ВКС в сегашния си състав… На тази основа е възможно и заключението на ВКС за опороченото в крайна сметка вътрешно убеждение при постановяване на проверяваната присъда. Нарушени са били изискванията за обективност, всестранност и пълнота (чл.14, ал.1 НПК), които гарантират принципа за вземане на решенията по вътрешно убеждение, а тъй като самият принцип е гаранция за процесуалните права на страните., ограничаването им по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 НПК относно представителите на обвинението по-конкретно, се явява обективно неизбежно. Неизбежно в случая се явява и новото разглеждане на делото", се казва в решението на ВКС в състав – Елена Величкова (председател), Евелина Стоянова и Пламен Томов (докладчик).
