Реформата при обществените поръчки се задвижи, макар да имаше куп критики срещу новите разпоредби. Игнорирайки дори съображенията на Комисията за защита на конкуренцията на 22 юли правителството при изцяло новият закон, който да регулира така чувствителната тема за харченето не само на държавните, но и на европейските пари.
Основната част от новите правила всъщност са продиктувани от влизането в сила на новите европейски директиви – за класическите публични възложители и за секторните такива (водоснабдяване, енергетика, транспорт и пощенски услуги). Така за първи път например ще се установяват общи стандарти на договорите и ще се намали бюрокрацията за кандидатите. Сега повечето компании, особено малките и средните, изтъкват като най-голям проблем необходимостта да представят купища сертификати и други документи, свързани с критериите за изключване и подбор. Занапред тези книжа ще бъдат заменени от Единна декларация за обществени поръчки.
Новите изисквания ще насърчат и разделянето на поръчките на обособени позиции, за да се улесни участието на по-малките фирми. Когато пък възложителят реши да не прилага този подход, ще е длъжен да посочи писмено съображенията си. Въвеждат се също нови критерии за "икономически най-изгодна оферта", като по-силен акцент е поставен върху качеството, екологичните норми, социалните аспекти или иновациите.
Налагането на европейските норми моеж да прекъсне и една изключително популярна схема в България за скритото възлагане на обществени поръчки. Става дума за т.нар. договаряне без предварително публикуване на обявление, при което няма реална надпревара между кандидатите, а възложителят еднолично решава на кого да възложи съответната задача. Занапред това ще може да става само при изключителни обстоятелства, предизвикани от събития, които не могат да бъдат предвидени. Или когато е ясно, че публикуването на обявление няма да доведе до по-голяма конкуренция или до по-добри резултати от конкурса, защото съществува само един икономически оператор, способен да отговори на поставените изисквания.
Със законовите разпоредби се въвежда и електронизацията на целия процес – от обявяване до приключване на конкурсите, включително и обмена на информация между възложителите и участниците в надпреварата. Това ще стане чрез използване на единна, централизирана платформа за обществени поръчки, стимулиране на централизираното възлагане, развитието и въвеждането на нови форми като динамични системи за покупки и електронни каталози. Идеята е субективната намеса да бъде сведена до минимум.
Огромен ефект за фирмите се очаква да има идеята за цялостното префасониране на реда за разглеждане на предложенията – първо да се отваря ценовата оферта, а не пликът с техническите и административните сведения на участника. Целта е доказателства за съответствие с изискванията да представя само спечелилият кандидат. Точно това предложение обаче е сред най-критикуваните от страна на Комисията за защита на конкуренцията и ще е интересно да видим каква ще бъде позицията на депутатите по въпроса.
Иначе със закона предстои да се въведе и изцяло нова процедура за насърчаване на иновациите в областта на обществените поръчки. Благодарение на т.нар. партньорство за иновации публичните институции ще обявяват търгове, без да предопределят техническото решение на конкретен проблем, давайки по този начин възможност на изпълнителя и възложителя да излязат заедно с иновативни предложения.
Определени са и новите функциите на Агенцията по обществени поръчки, редът за провеждане на последващ контрол, осъществяван от Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция, както и процедурата по обжалване, реализирана чрез Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд.
