Ти го плюеш – то се прави, че дъжд го вали. Поредното издание на тази изпитана формула за оцеляване във властта започна след изявлението на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, че Брюксел е готов да прекрати мониторинга върху Румъния. Юнкер беше пределно ясен, посочвайки еднозначно, че Букурещ ни откъсна в сферата на правосъдието и вътрешния ред. На пресконференция след срещата си с румънския министър-председател Дачиан Чолош Юнкер обяви ангажимента на Еврокомисията да прекрати до края на мандата си проверките спрямо румънците. След което каза и най-същественото: "Няма тясна интимна връзка между това, което наричам рамката на България и рамката на Румъния. Ако Румъния е готова преди нашите български приятели, очевидно е, че механизмът ще бъде доведен до своя край".
По думите на Юнкер стана ясно, че аргументите за продължаване на мониторинга спрямо Румъния са изчерпани. Председателят на ЕК подчерта еднозначно, че тя е "доволна от начина на работа на румънското правителство", а механизмът е "стигнал до края си, постигнал е целите си". Чолош пък увери, че отстъпление в борбата срещу корупцията няма да има и за премахване на механизма "няма да се наложи да чакаме края на мандата на тази комисия". За капак румънският премиер обяви, че страната му пристъпва към голяма административна реформа и към консолидация на постигнатото в областите на правосъдието и вътрешните работи, свързвайки всичко с приема й в Шенген.
Промяната в тона на Брюксел е, разбира се, закъсняла. Досега Юнкер потупваше дипломатично премиера Бойко Борисов по рамото, достигайки върха на двуличието преди четири месеца, когато го нарече "златното момче на България". Лукавият еврочиновник побърза и сега да се отметне – явно след като пиар отделът на Борисов е изревал на умряло. Кабинетът пусна превод на казаното от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер пред представители на медиите, отразяващи заседанието на Европейския съвет, който да ни убеди, че фактите не са факти. Според този превод Юнкер казал, че и България ще излезе от мониторинга, а той бил убеден, че обичният му български премиер, "който е брат и приятел, сериозен човек, солиден, ще направи всичко, за да отговори на очакванията".
Както и да увърта Юнкер, поетият след европейските избори ангажимент за премахване на мониторинга до края на петгодишния мандат на комисията не включваше различна продължителност на механизма за двете страни. Но и никой не е обещавал пакетното им придвижване. С всеки следващ доклад пропастта между безкомпромисните антикорупционни действия отвъд Дунава и тоталната безнаказаност в България зейваше все повече. А при представянето на последния доклад в края на миналия месец стана ясно, че Еврокомисията ще направи етапна десетгодишна преоценка на наблюдението и е възможно да предложи промени в него.
След излизането на последния доклад управниците заеха обичайната си позиция – ни лук яли, ни лук мирисали селски хитреци, които се снишават, докато бурята отмине. А сега правосъдният министър Екатерина Захариева, чието ведомство трябва да бъде моторът на реформата, обяви, че не виждала нищо драматично в думите на Юнкер. Вместо да реагира адекватно на ситуацията, Захариева припомни, че препоръките към България и Румъния винаги са били различни. България, представете си, преди три години била в по-добра позиция, също искала отделяне (???!!!) и в случващото се сега нямало нищо странно. Инфантилното безочие на Захариева беше увенчано с въздухарски оптимизъм: "Тази година трябва да се постараем, да се вземем в ръце, да си направим реформите и нещата, които искат от нас, за да може догодина, живот и здраве, докладът да е съвсем различен".
Междувременно министърката продължи да разтяга локумите за експертна помощ отвън. Отвсякъде другаде, но не и от Румъния, което е най-логичното от всяка гледна точка. Службата за подкрепа на структурните реформи към Европейската комисия щяла да помага активно за съдебната реформа и специално в прокуратурата. Но за да не накърни образа на главния прокурор Сотир Цацаров, който се обяви срещу всякаква експертна помощ за държавното обвинение извън мониторинговия механизъм, Захариева увери, че ходът бил съгласуван. А че съгласуването е за това нищо да не се прави освен да се тупа топката, личи дори само от очакванията й "до края на годината експертите да са готови с част от анализите си".
Но пък евроекспертите отсега заявили, "че България е поискала доста амбициозни неща от тях". Нашите ги кандърдисвали да влязат в действие още през март, но те можели да започнат най-рано от април. Вероятно са шашнати от мащабната задача, присъща за някое туземно племе, което няма понятие от държавност, че да я търси по този примитивен начин. Тук Захариева леко обърна палачинката, признавайки, че баламосва всички. Първо, не било вярно, че прокуратурата не желае европейски анализ. И второ, "ние знаем проблемите си или част от тях, но винаги някоя от европейските държави има какво да допълни". Нямало кой да ни свърши работата, ако ние не си я свършим сами. "ЕК няма вместо нас да приема законите, няма вместо нас да разследва, няма вместо нас да се бори с престъпността по високите етажи". Ами като няма, защо са ни тогава?!
Хрумванията и потресаващо кухият словесен порой на Захариева са отчаян опит да се измисли нещо за пред публиката. След независимата експертиза за дейността на прокуратурата "при необходимост" щяло да се пристъпи към изготвянето на "изцяло нова наказателна политика съобразно европейските стандарти". Която пък от своя страна била нужна за промените в Наказателния кодекс. Реалистичният срок за тези промени бил обаче чак в края на 2017 година.
Анализът на прокуратурата пък щял да бъде в следните насоки – отчетност, прозрачност, натовареност, кариерно развитие, системата за атестиране, обучение и повишаване. А Брюксел пита друго – защо делата срещу управници от високите властови етажи системно се провалят, докато в Румъния ги осъждат на конвейер. И защо организираната престъпност у нас безчинства, докато при съседите такъв проблем изобщо няма.
