Село Връв е първото българско пристанище по течението на река Дунав. То е и най-северното селище в България. Селото е в Северозападна България и се намира в община Брегово, област Видин.
Реката е най-дълбока в непосредствена близост до българския бряг и корабоплаването, извършвано на фарвартера (обикновено минава по линията на най-голяма дълбочина), е най-близо до българския бряг. Това прави перспективно едно бъдещо възстановяване на пристанището, на което в миналото са акостирали гръцки и други търговски кораби, товарили зърнени култури от наличния склад до брега, както и пътнически параходи по линията Връв – Видин.
Селото отстои на 30 км от областния град Видин и на 12 км от общинския център Брегово, като пътищата са от републиканска пътна мрежа и са асфалтирани.
Най-старите сведения за заселване около с. Връв датират от началото на бронзовата ера, около 3 век пр.н.е. Около 1 век, когато територията на днешна България е била част от Римската империя, в района на с. Връв и Брегово е бил разположен римски легион, защитаващ северозападната граница на империята от набезите на племената на север от р. Дунав. За целта е била построена малка крепост (кастел) и селище (викус), известни като „Дортикум“, и местното тракийско население било романизирано. Дортикум, който изпълнявал функцията и на важен митнически център за хора и стоки, минаващи по Дунава, а впоследствие и център за производство и търговия с керамични съдове, е бил многократно нападан и опустошаван от различни племена – даки, готи, хуни, славяни и авари. Съответно е бил и многократно възстановяван и укрепван от римляните, но със западането на Западната Римска империя, престава да съществува. През VIII-X век се появяват сведения за малко славяно-българско селище. В по-ново време Дортикум се споменава в описанията на граф Луиджи Фердинандо Марсили (1658-1730 г.) от пътуванията му по дунавските древни станции през XVII век. Въпреки че графът скицира и описва подробно мястото, античният кастел не е ситуиран съвсем правилно. Малко след него, френският географ Жан Баптист Д’Анвий (1697-1782 г.) поставя правилно Дортикум при село Връв. През 1978 г. Връв е отделено от община Ново село и е присъединено към община Брегово.
В с. Връв живеят т.нар. власи – население, което говори стар румънски диалект с редица български думи и изрази, но което е с православно вероизповедание. По официални сведения, власите в района на Видин са се заселили през XVIII век.
Кмет на селото с трети мандат е Софрони Ников. По време на последния му мандат са осъществени редица проекти, в т.ч. да може с. Връв чрез Интернет да има връзка с целия свят.
В близост до селото (западно) се намира римската историческа местност Дортикум. За съжаление тази древна местност е разкопана до неузнаваемост от иманяри и е само спомен у местните жители от по-старото поколение. Източно от селото се намира друга римска твърдина „Четате“, която също не се съхранява и е заличена.
Река Дунав в района на селото предлага отлични условия за риболов. Една от забележителностите на селото е православният храм „Св. Николай“. Иконописите в църквата са дело на зографа Кръсто Янков Петров Фишегоновски, представител на Дебърската художествена школа. Когато се отделя от баща си той се установява да работи в Северозападна България и рисува украсата и отделни икони в църкви във Видин, Видинско и Кулско.
Дортикум е римски кастел, намиращ се на 3 км от село Връв и на 1.5 км от устието на река Тимок.
Предполага се, че в Дортикум е била настанена Първа критска стрлкова кохорта. Тя е сформирана от жители на остров Крит и пристига на това място в началото на управлението на император Клавдий (от 24 януари 41 г. до 13 октомври 54 г.). Кохортата участва в състава на римския контингент във водените от император Траян през 101-102 и 105-106 г. Дакийски войни (на север от Дунав, в днешна Румъния). Участва и в строежа на моста над река Дунав при днешните селища Връв и Турну Северин. При управлението на император Аврелиан-Диоклециан кастелът Дортикум влиза в състава на провинция Крайбрежна Дакия
Първи сведения за съществуването на кастела в по-ново време дава пътешественикът граф Луиджи Марсили от Болоня. В началото на XVIII в. Той предприема голямо проучване на средния и долния Дунав. Граф Марсили прави кратко описание на местността и прилага няколко саморъчно направени скици на селата и старите укрепления на изток от река Тимок по десния бряг на река Дунав. През XVIII в. френският географ Жан Баптист д'Анвий отбелязва на скица мястото на Дортикум при село Връв. През 1871 г. Феликс Каниц отбелязва кастела при село Раковица. Австро-унгарският археолог, етнограф и географ посещава България 18 пъти. Резултат от пътешествията из българските земи са уникални трудове с исторически, етнографски и географски характер.
Системни археологически разкопки в Дортикум не са провеждани. На това място има две поселения – кастел Дортикум и малко селище, което се е развило в източна, южна и западна посока около него. По подобие на Бонония (римското име на Видин) и Димум (Белене), дългите страни на правоъгълното укрепление са разположени по протежението на река Дунав. Дължината му е 140-160 м, а ширината 50-60 метра. Общата площ на кастела е около 1 хектар. Главният вход най-вероятно се е намирал в южната част, за което свидетелстват останки от два вала и два рова в южната стена. Кастелът е застроен върху първата незаливна тераса на река Дунав. Поради ерозионната дейност на реката днес северната част и крепостната стена на селището се намират в реката. Разрушени са по подобие на кастелите Алмус (в близост до Лом), Апиария, Валериана, Димум.
Разкрити са много фрагменти от строителна керамика – тегули, тухли и тръби за водоснабдяване и хипокауст. В училището на село Връв е създадена музейна сбирка от намерени находки от Дортикум. Там се съхраняват монети от времето на императорите Август, Тиберий, Веспасиан, Траян, Адриан, Антонин Пий и Фаустина Аугуста, съвместното управление на Марк Аврелий и Луций Вер, Комод, Гордиан III, Аврелиан, Максимиан, Диоклециан, Константин Велики, Констанций II и Юстиниан I.
В южна и югоизточна посока от селището се намира некрополът (комплекс от гробове). Открити са гробни съоражения, изградени от тегули, тухли, кости, монети и предмети на бита.
