През есента на 2014 г. руски сайт предупреди, че в Косово са се появили камикадзета шахиди, обучени за терористични актове и готови да ги извършат по заповед от "Ислямска държава". Информацията за шахидите се позоваваше на доклад на военното разузнаване. Според анализа службите в Белград разполагали със списък на 20-ина албански граждани, подготвени за самоубийствени атаки в името на ИДИЛ. Шахидите се намирали в постоянна връзка със свои съучастници в Сърбия, в Босна, в Черна гора, Албания, Македония и България. В същото време продължава проникването на воини джихадисти в тези страни и ако балканските държави не се противопоставят на ислямския екстремизъм, заплахата за тях е голяма, се казваше в информацията.
Доколко това твърдение отговаря на истината е въпрос, чийто отговор занимава експертите от ДАНС. Какви са резултатите от подобен анализ едва ли ще узнаем скоро. Фактът, че около честването на националния ни празник – 3 март, баретите от СОБТ бяха изкарани от поделението им и "превзеха" станциите на метрото, района на Централна гара и улиците в центъра на столицата, обаче е показателен – заплахи действително има.
И ако поради конюнктурата речем да приемаме с половин ухо предупреждението на руския сайт, няма как да не повярваме напълно на бюрото на Интерпол в Берлин. В средата на февруари то предупреди, че джихадисти от Сирия изграждат терористични лагери на Балканите, а страните от Югоизточна Европа се превръщат в убежище на ислямисти. Авторитетното издание "Шпигел" цитира и политическия анализатор Наим Ражити, който в прав текст заяви, че опасността от навлизането на джихадисти е налице и става все по-голяма, защото все повече бойци се завръщат от Сирия.
В средата на януари другата голяма полицейска служба в ЕС – Европол, представи анализ за новите стратегии на "Ислямска държава". Според доклада джихадисти от "Даеш" се обучават да извършват терористични нападения на територията на цяла Европа в лагери в държави от ЕС и на Балканите. Обучението им включвало стрелба, техники за убиване и предприемане на предпазни мерки срещу подслушване.
Джихадистите очевидно използват активно т.нар. балкански път и преминават през страната ни заедно с останалите бежанци. Ползват го и в обратна посока – към Сирия и към бойното поле на "Даеш". Тримата сирийци, задържани през февруари у нас, са своеобразно доказателство за това. Историята се случи на 9 февруари т.г. – при опит за преминат на турска територия бяха задържани сирийците Ал Абдулах Фади, Ал Фанди Ясим и Алмоаммад Абдулахмид. Срещу тях е повдигнато обвинение за това, че са влезли през границата ни от Република Гърция с цел да участват в престъпление по чл.108, а ал.1 от НК, включително и против чужда държава.
Тримата имали статут на бежанци, даден им в Германия. Те тръгнали оттам с намерение да се върнат в Сирия. В началото на годината се опитали да преминат от Гърция в Турция и оттам в Сирия, но не били допуснати. На 6 февруари 2016 г. те преминали гръцко-българската граница, пристигнали в София и се настанили в хотел. На 9 февруари през нощта отпътували за Свиленград, където направили опит да преминат нелегално на турска територия в района на 315-а гранична пирамида, недалеч от ГКПП "Капитан Андреево". Там били и задържани.
Историята на Ал Абдулах Фади, Ал Фанди Ясим и Алмоаммад Абдулахмид е красноречив пример, че проникването на джихадисти на територията на страната ни е факт. И ако те не са имали късмет да осъществят намеренията си, със сигурност има други, към които звездите са били по-благосклонни и са осветявали пътя им на мъченици.
Както е известно, мюсюлманите, които приемат мъченическа смърт във война с враговете на Аллах, приемат прозвището шахиди. Свикнали сме да определяме техните терористични актове като самоубийствени. Но от минарето на джамията това не изглежда така. В исляма самоубийството е категорично забранено. Но радикалните ислямисти четат корана така, както дяволът чете Евангелието – според тях самовзривяването не е акт на отнемане на собствения живот, а саможертва, тъй като се взривяваш сред враговете. Такава е съдбата на шахида.
По обясними причини още по-невидими за полицаите и за тайните служби са жените шахидки. Широко известкна стана 26-годишната Хаят Бумедиен, партньорка на един от терористите в Париж. Тя изчезна преди атентатите във френската столица, но по-късно беше установено, че без никакви проблеми се е придвижила от Франция, през Турция до Сирия или някъде там.
Използването на жени-камикадзета вече е наложена практика във войната на "Ислямска държава" срещу останалия свят. А атентатите в Париж са потвърждение, че границите не са пречка за джихадистите. А светът днес вече е бойно поле.
Под бурките на черните вдовици
Традиционно мълчаливата ДАНС досега не е обелила дума не само за засечени шахиди у нас, но и за евентуално присъствие на прословутите жени-камикадзета тук. За разлика от нашенските агенти, английските им колеги от MI5 обаче са по-словоохотливи. Преди време разузнавателната служба на Великобритания предупреди правителството, че джихадистите са разработвали изключително иновативната идея да се влагат взривни вещества в гръдни имланти на жени терористки. Агентите от MI5 засекли, че привърженици на "Ал-Кайда" са преминали "обработка" в най-добрите клиники за имплантиране и са се върнали по родните си краища. Според агентите в най-скоро време те щели да приложат на практика наученото за гръдните импланти. Като взривно вещество терористите често използват пентаеритриттетранитрат (PETN). Самоделка с такъв пластичен взрив се опита да активира на борда на полет от Амстердам за Детройт през декември 2009 г. завършилият висше образование в Лондон терорист Абдулмуталлаб. PETN спокойно може да се вмести в имплантите, които след това се влагат в женските гърди, смятат експертите от MI5. Опасността от появата на такива шахидки е голяма според британските разведки. Това се дължи на факта, че влагането на PETN в импланти го прави почти невидим за обикновените детектори по летищата.
Вербуване и обучение на шахидки
През пролетта на 2010 г. руските спецслужби разкриха самоличността на шахидките, самовзривили се на станции те на московското метро "Лубянка" и "Парк на културата". Двадесет годишната Гудермес Марха Устарханова била вдовица на Саид-Емин Хизриев, джихадист, убит при акция на руските спецчасти. При разследването на атентата нейните родители разкрили, че дъщеря им е влязла във връзка с джихадистите през интернет в началото на 2009 година. След известно време тя напуснала дома си и изчезнала. Предполага се, че по това време тя се е омъжила за Саид, който пък скоро бил убит. Родителите й подали молба за издирване в милицията, но от девойката нямало и следа. Във виртуалната мрежа обаче тя заявила, че иска да отмъсти за гибелта на съпруга си. От есента на 2009 г. до зимата на 2010 г. за 20-годишната Гудермес не се чуло нищо. Предполага се, че през това време тя е била на обучителен лагер в село Ведено, в Чечня. По данни на спецслужбите в същия лагер се обучили общо 30 мъже и жени, готови да приемат съдбата на мъченици. Те били вербувани от уахабитите през интернет и сами предложили да станат шахиди. При двата атентата загинаха 39 души, а 100 бяха ранени.
Според руските спецслужби механизмът на вербовка на жени-камикадзе е отработен перфектно. Не всички са били водени от желанието да отмъстят за свой близък. Напротив – все по-често шахидки стават момичета от добри семейства. Една арестувана терористка разказала пред следствието как е била привлечена към каузата на джихадистите. На улицата я спряла млада жена, която я поканила на сбирка на жени-уахабити. Там те чели религиозна литература, после я почерпили със сладки. Момичето изпаднало в опиянение. Тогава започнали психологическите промивки на разума й, които се повтаряли при всяка среща. Било й внушено, че в борбата й с неверниците вече е готова да отиде при Аллах. После момичето попаднало в лагер, където заедно с още 30 жени на възраст от 13 до 25 години били обучавани как да станат живи бомби. Без да подозира, тя била "обработвана" с дрога, като по време на наркотичното опиянение като мантра й повтаряли кодови думи, които сработвали при осъществяване на самия терористичен акт. Към всяка кандидат-шахидка обикновено били прикрепяни по трима инструктори, контролиращи всяка нейна крачка. Обучението обикновено продължавало половин година. Въпреки това шахидският пояс бил с дистанционно управление и дори мъченицата да излезе от контрол, бомбата можела да се задейства.
Според психолози жертва на вербуване обикновено стават неуверени в себе си хора. Повечето от тях не успяват на установят социални контакти, водени от несъзнателното желание да отмъстят за неуспехите в живота си. А специалната психологическа обработка ги "доизграждала" като истински шахиди.
