Скандалът "Досиетата Панама" вече затихна, подобно на предишни изтичания на документи, но този път на европейско ниво борбата с данъчните измами, изглежда, продължава. През седмицата Европейският парламент гласува резолюция, в която призовава за строги мерки срещу корпоративното избягване на данъци и приветства предложението на Еврокомисията за създаването на общностна директива против укриването на налози. Евродепутатите препоръчаха и допълнителни ограничения за удръжките при плащания на лихви и по-строги правила за чуждестранните приходи.
В резолюцията на парламента се настоява също така за по-голяма прозрачност на доверителните фондове и фондации, общи правила за данъчния режим за приходите от интелектуална собственост, както и за черен списък на данъчните убежища и санкции за юрисдикции, които не оказват съдействие. Тези намерения съответстват напълно на плана за действие на ОИСР за ограничаване на измамите и укриване на печалбата. Те следват и препоръките на Европарламента в тази посока от ноември и декември 2015-а.
"Неприемливо е непрекъснато да се изискват повече усилия от страна на работниците, пенсионерите и малките и средните предприятия, докато в същото време заможните мултинационални корпорации избягват да платят своя справедлив дял в данъчните приходи. Днес борбата срещу укриването на данъци стана спешен приоритет. Това е голямо предизвикателство не само за възвръщането на доверието на нашите граждани, но и за бъдещето на проекта "Европа", каза докладчикът Юг Байе.
Директивата е развита на базата на принципа, че данъците трябва да се плащат там, където са генерирани печалбите, и включва законово обвързващи мерки за блокиране на методите, които най-често използват компаниите, за да избягват плащането на налозите. Тя предлага общи определения на термини като "постоянно установяване", "данъчни убежища", "минимална икономическа същност", "трансферна цена", "данъчен режим за приходите от интелектуална собственост", "дружества, регистрирани само с номер на пощенска кутия" и други, които досега винаги са подлежали на различна интерпретация. Изключително важна е и т.нар. клаузата за прехвърляне. Тя се отнася за доходи, обложени с данък в държава извън ЕС, които после са прехвърлени в държава – членка на общността. Този "чуждестранен приход" често е освободен от каквито и да е налози, за да се избегне двойното данъчно облагане. Затова евродепутатите настояват да се определи единна ефективна ставка от 15%, така че ако чуждестранният приход е обложен с по-нисък данък извън Евросъюза, разликата в сумите да бъде заплатена.
Друга препоръка е за ограничаване на приспадането на разходите по заеми само до 20% от доходите на данъкоплатеца или до определен размер – например 2 млн. евро. Така фирмите няма да могат да "зануляват" печалбата си с платените лихви и такси по кредити и съответно да си спестяват плащането на данъци.
Мерките включват още бързо въвеждане на обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък, на общ метод за изчисляване на ефективната ставка за корпоративния данък във всяка държава членка, така че да се даде възможност за сравнение из целия Европейски съюз на трансграничен механизъм за разрешаване на данъчни спорове с по-ясни правила и срокове, който да бъде въведен до януари 2017-а, както и създаване на хармонизиран, общ европейски идентификационен номер на данъкоплатеца, който да послужи като основа за ефективен автоматичен обмен на информация между данъчните администрации на отделните страни.
Не на последно място депутатите искат да се забранят дружествата, регистрирани само с номер на пощенска кутия, каквато е най-често срещаната практика при офшорките. В тази връзка Европарламентът прие и предложението на политическото си ръководство да бъде създадена анкетна комисия, която да разгледа разкритията от "Досиетата от Панама", финансовите мрежи на офшорните компании и техните крайни собственици. Анкетната комисия ще разследва и обвиненията в нарушения и лошо управление при прилагането на законодателството на общността за прането на пари, укриването и избягването на данъци. Тя ще се състои от 65 души и ще има дванадесет месеца, за да приеме окончателния си доклад.
