Николай Ваньов, CFA
Главен експерт Клиенти, Инвестбанк АД
Централните банки на най-големите световни икономики изчакват как ще се развият събитията след референдума за напускане на ЕС от Великобритания и това се отразява все по-силно върху международните пазари на държавен дълг. Инвеститорите и анализаторите също се ослушват.
Най-важното събитие през изминалата седмица бе заседанието на борда на ЕЦБ, който се въздържа от промени в основната лихва и от мерки по програмата за вливане на ликвидност. Основните насоки в изявлението на президента на институцията Марио Драги бяха свързани с готовността „за прилагане на целия наличен арсенал в мандата на ЕЦБ за посрещане на евентуални негативни развития“. На този фон доходностите по книжата, емитирани от страните от „ядрото“ на еврозоната, отбелязаха минимални седмични спадове. При десетгодишните немски бундове те се равняваха на 2.1 базисни точки до -0.016 процента. Френските ДЦК със сходен срок до падежа им завършиха седмицата при нива на доходност от 0.218% и понижение с 1.2 базисни точки. Преди срещата на борда на ЕЦБ някои анализатори очакваха известни промени в правилата на програмата по вливане на ликвидност, които да позволят на институцията да изкупува книжа с отрицателна доходност, но до такива поне засега не се прибегна, но това значително ограничава вселената от инструменти, чрез които ЕЦБ може да провежда програмата си по вливане на ликвидност.
В периферията на еврозоната инвеститорите също още продължават да търсят позитивните доходности. Редица анализатори смятат, че ЕЦБ може да засили изкупуването на италиански и испански дългове. На този фон испанските десетгодишни ДЦК завършиха седмицата при търсена доходност до падежа от 1.124%, която формира спад от 10 базисни точки. Промяната при сходните по матуритет италиански ДЦК се равняваше на -1.5 базисни точки – до 1.238 процента.
Във Великобритания седмицата бе относително спокойна, особено на фона на силната волатилност след референдума. Доходностите по джилтовете се движеха в тесни граници. Основните новини от Острова са свързани с опасността страната евентуално да изпадне в рецесия след напускането на ЕС. Анализаторите допускат, че ще се стигне до понижение на БВП с по 0.1% във всяко от следващите две тримесечия. Но този резултат е доста по-различен от очакваните +0.6% и +1.0% преди референдума. Доходностите по десетгодишните джилтове отбелязаха седмичен спад от 1.5 базисни точки – до 0.817% в десетгодишния матуритет.
В САЩ икономическите данни показват, че най-голямата световна икономика проявява известна устойчивост към случващото се в Европа. Данните за първоначалните молби за помощи при безработица показаха ръст на заетостта. В същото време на проведен през седмицата аукцион се наблюдаваше изключително високо търсене на книжа, защитени от инфлация. Анализаторите отчетоха този ход като възможен хедж срещу силно занижените текущи инфлационни очаквания. А някои от най-големите инвеститори като Чарлз Шуаб Корпорейшън и Морган Стенли заявиха, че е много възможно ръстовете на доходностите по американските ДЦК да се ограничат до края на годината. Десетгодишните трежърита приключиха седмицата при нива на доход до падежа от 1.559% и седмичен ръст от едва 0.7 базисни точки.
Коментарът не представлява препоръка за покупка или продажба на ценни книжа