ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Държавният дълг като политическо оръжие

Държавният дълг като политическо оръжие

Правителството на Бойко Борисов смята да пребие опозицията със собствените й камъни. Към такива изводи водят стратегията по управлението на дълга и тригодишната бюджетна прогноза до 2019-а, публикувани и приети на заседанието на Министерския съвет на 31 октомври. От тях се вижда, че правителството смята да приключи 2016-а без дефицит. Нищо не е казано и по въпроса къде ще се намести отчетеният за десетте месеца на 2016-а излишък от 3.41 млрд. лева. Това поражда съмнение, че за оставащите два месеца тези пари трябва да бъдат похарчени ударно, че предизборно ще падне голямо раздаване.

Важно е да се напомни, че целият този излишък е постигнат най-вече за сметка на спестяванията по капиталови разходи над 2 млрд. лева. Което ще рече, че такъв похват вероятно ще бъде използван и при изпълнението на бюджета за 2017-а. И ако стане пак преди изборите – но този път преди парламентарните, ГЕРБ ще може да се удари в гърдите, че за втора поредна година постига балансиран бюджет въпреки сложната вътрешна и външна обстановка. Напук на политическите обвинения най-вече от страна на опозицията отляво. Както се казва – с техните камъни по тяхната глава.

Но има и още. От приетите от правителството документи се вижда, че през 2017-а ще бъдат предприети непоколебими действия за намаляване на държавния дълг – най-вече на външния. И то не само като относителна стойност към брутния вътрешен продукт (от 29.04% на 25.87%) заради увеличението му, но и като номинална стойност на държавния дълг (от близо 25.8 млрд. на около 23.9 млрд. лева). Ясно е посочено, че това номинално намаление на дълга ще е за сметка на плащането, което е наред през юли 2017-а – на емисията от облигации за 970 млн. евро, която пласира през 2012-а на международните капиталови пазари тогавашният финансов министър Симеон Дянков.

След това плащане не е планирана нова емисия за възстановяване на похарчените средства. Това свиване на дълга ще е вторият удар по лявата опозиция, отново с нейните камъни по нейната глава. Защото именно тя най-силно пищеше през 2015-а, че правителството рязко увеличава външния дълг и води страната към катастрофа. Като гледа всички тези числа и съотношения, човек ще си каже "ГЕРБ сготвиха опонентите си и сега ще ги изядат с парцалите." Така биха изглеждали нещата, ако на финансовите показатели се гледа безкритично и най-вече от политическа гледна точка.

Безпристрастният анализ на

ситуацията с дълга

и на правителствената политика за управлението му обаче изисква друг подход. На първо място, когато се оценява размерът на дълга, е важно да се знае, че той никога не се преценява като брутна величина – сам за себе си. Важна е нетната позиция, която се изчислява като размер на държавния дълг минус използваемата част на фискалния резерв. При брутен държавен дълг от 25.8 млрд. лв. и използваема част на фискалния резерв от близо 8 млрд. лв. нетната позиция става 13.8 млрд. лева. Ако през 2017-а тя се запази толкова, това би означавало, че фискалната стабилност на държавата е съхранена. Но ако намалее заради по-бързото свиване на фискалния резерв заради намаляването на държавния дълг, излиза, че позицията на държавата е влошена. При положение че правителството изплати емисията на Дянков от 970 млн. евро и изпълни заложения в Консолидираната фискална програма дефицит от 1.33 млрд. лв., използваемата част на резерва му в БНБ ще се стопи с близо 3.2 млрд. лв. – до 4.8 млрд. лева. Това на свой ред означава, че въпреки намаления размер на брутния държавен дълг нетният му размер ще се увеличи от 13.8 млрд. на 19.1 млрд. лева. С други думи, фискалната стабилност няма да се подобри – точно обратното. Именно по тази причина има основание предположението, че правителството ще направи всичко възможно да приключи и 2017-а с балансиран бюджет.

Когато говорим за размер на дълга, е добре той да бъде преценяван и от гледна точка на

ликвидността на държавата

Тя е пряко свързана не само с бюджетните плащания, но и с предстоящите падежи през следващите няколко години на задължения на правителството. В това отношение ликвидността на страната в краткосрочен план е доста добра. Дори и при намалял фискален резерв той ще е напълно достатъчен да покрие погасяването на излизащите в падеж през следващите пет години емисии от държавни ценни книжа – общо за около 7 млрд. лева.

Тези плащания обаче така или иначе ще трябва да бъдат рефинансирани с нови емисии на ДЦК и е добре това да се прави още от 2017 година. Причината е, че и в момента лихвените нива на международните пазари са около нулата и ако се вземе заем, това ще е при много ниски фиксирани лихви, което ще ограничи натоварването на разходната част на бюджета. Освен това – с икономическото възстановяване на ЕС, което се очаква да се почувства до две години, тези лихвени нива ще се вдигнат и ако тогава се наложи да се емитират облигации, разходите, с които те ще натоварят бюджета, ще са по-високи.

Това е важен момент, защото от 2022-а до края на 2024-а  България трябва да плати по вече взетия от държавата дълг общо около 10 млрд. лева. Сега това не изглежда проблем, тъй като тези разходи са доста далеч напред във времето. Но много бързо ще се доближим до тях и ако тогава във фискалния резерв няма нужните пари, може да се окаже доста проблематично да ги търсим и да си ги осигуряваме от международния пазар. Там лихвите вече няма да са нулеви, а може да са ударили нива от 2-3, че и повече процента. Затова вземането на нов дълг през следващите две-три години, за да бъдат рефинансирани емисиите от падеж от държавни облигации, може да не е целесъобразно от политическа гледна точка, но е по-правилно от позицията на дългосрочното държавническо управление.

Винаги е добре да имаш много голям фискален резерв

Това би трябвало да се превърне в управленска максима на всички правителства, докато България влезе в еврозоната. Вярно, че и сега тя ще има много опоненти. Например дори във финансовото министерство ще спорят, че не е добре да се държи огромен фискален резерв, при положение че е депозиран в БНБ при отрицателни лихви. Да факт, че правителството в момента плаща на Централната банка за това, че съхранява парите си в нея. Само че тази цена, която то плаща, е цената на финансовата стабилност, която е съизмерима със стабилността на държавата – това се видя през 2014-а.

За пореден път ще припомним, че заради Валутния борд в България правителството играе ролята на кредитор от последна инстанция. Тя косвено му е вменена от Закона за гарантиране на влоговете и от Закона за възстановяване и преструктуриране на банки и инвестиционни посредници. А възможността за бърза реакция на държавата в ситуация на финансови кризи е жизненоважна за стабилността й. И това също се видя през 2014-а. А за да има възможност правителството да реагира адекватно, то се нуждае от постоянно висок фискален резерв.

Сега много хора си мислят, че историята от 2014-а не може да се повтори. Че всички мерки са взети, че направеният преглед на качеството на активите е достатъчна гаранция за сигурността на финансовата система. Но горчивата истина е, че срещу политическия волунтаризъм, комбиниран с агресията на различни структури, не може да устои и най-здравият финансов сектор. Например прокуратурата отново да се поразвихри из офисите на някоя банка. Или политическите партии да се разпищят, че се извършват поредните чудовищни грабежи и манипулации, а медиите безкритично да отразят всичко това. Вече видяхме как става и как кризата е налице. Ако тогава държавата не разполага с необходимите средства, за да се намеси и да успокои вложителите, историята от 2014-а ще се повтори. Затова е необходимо сегашното ниво на фискалния резерв не само да се поддържа, но и да се увеличава поне докато не влезем в еврозоната. Тогава ЕЦБ ще поеме ролята на кредитор от последна инстанция, а тя може и да печата необходимата й ликвидност в неограничени размери. Тогава и политиката по дълга и по ликвидността на страната ни ще получи нови приоритети.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че ротацията във властта трябва да се случи на всяка цена?

Подкаст