Усеща се движение след дългата летаргия, но става бавно и мъчително. Статистиката на БНБ за деветте месеца на годината показва, че от март 2016-а насам има тенденция към нарастване на заемите за корпоративни клиенти, и то е с 200-250 млн. лв. на тримесечие. Много или малко е това? При общ кредитен портфейл от 33.09 млрд. лв. тази сума формира по-малко от 1% ръст на тримесечие. Но на фона на пълната стагнация, която се появи след лятото на 2014-а, увеличение на бизнес кредитите с по четвърт милиард всеки три месеца определено подсказва събуждане в основния бизнес на банките. Още повече че то се случва при сериозно затягане на правилата за отпускане на тези заеми заради прегледа на качеството на активите. Той, както е известно, приключи в средата на август. Не е тайна, че именно заради него банките рязко увеличиха изискванията към своите кредитоискатели както по отношение на финансовото им състояние, така и в частта за обезпеченията.
Не е без значение и фактът, че лихвите по бизнес заемите паднаха значително и се движат около 3.5-4% годишно. Но такива заеми се отпускат само на компании, които със счетоводната си документация могат да докажат, че чистите им приходи покриват поне 1.1 пъти размера на погасителните вноски, които трябва да се платят през годината. За такива дружества обезпеченията трябва да покриват размера на кредита, за който се кандидатства, между 120 и 130 процента.
Предпочитаните клиенти са дружества със стабилни финансови показатели, които имат сключени договори за изпълнение на проекти по европейски програми. Но банките не връщат и клиенти с по-лоши финансови резултати. Условието е нетните им приходи да са положителни, въпреки че са под споменатия коефициент 1.1 и то остава неизменно. За такива клиенти, чието представяне е по-слабо, обаче условията по кредитите са по-тежки – значително по-висока лихва, достигаща до 6-7 и повече процента годишно. Искат се и много по-големи обезпечения, които нерядко надхвърлят на 200% от стойността на заема. Проектното финансиране е изключение, да не кажем, че въобще липсва.
Банките все още са прекалено консервативни и това се отразява на обема на заемите за фирмите, които те отпускат. Факт е, че независимо от цитираните ръстове общият кредитен портфейл на банковия сектор все още не може да достигне размера си отпреди година – тогава към края на септември 2015-а той бе 34.178 млрд. лева. Вижда се, че банките имат да наваксват още 1.1 млрд. лв., за да се изравнят с този обем.
Дали отпускането на заеми ще се ускори? Това не зависи вече толкова от банките. Те едва ли още дълго ще продължават да свиват лихвите. Потенциалът в тази посока е почти изчерпан. Съмнително е, че ще се стигне и до облекчаване на изискванията към финансовото състояние на кредитоискателите или към размера на обезпеченията. Просто стресът в банковия сектор от лятото на 2014-а все още е много силен, а и мониторингът от страна на БНБ върху тях е много сериозен. В добавка – престои въвеждането на новия международен счетоводен стандарт 9, който ще въведе по-консервативни правила за оценка на риска на кредитоискателите и за начисляването на свързаните с това провизии по отпуснатите заеми. Ситуацията може да се влоши и от евентуална външна и вътрешна несигурност заради различните и сложни политически процеси както у нас, така и в чужбина. Всеки политически трус, независимо от какво естество е, ще накара платежоспособния бизнес да се свие в черупката си. Затова отчетените тримесечни ръстове в отпускането на фирмени заеми макар и малки могат да се смятат за успех.
