Италия е разчистила правните пречки за финансовото подпомагане на третата по големина местна банка "Монте дей Паски ди Сиена" с пари на данъкоплатците. И дори не се е наложило да убеждава чиновниците от Брюксел, твърдят анализатори, позоваващи се на наредбите на Европейския съюз, залегнали в "Директивата за възстановяване и закриване на банки". Според тях всеки кредитор, който има нужда от "извънредна държавна финансова подкрепа", би следвало да бъде разформирован. Освен в случаите, когато помощта се изисква, "за да се предотвратят сериозни сътресения" в икономиката на страната.
Рим обаче не трябва да дава подобни доказателства, защото съществува една все още неотменена оценка на Европейската комисия (която има последната дума за молбите за правителствена помощ) от август 2013-а, която узаконява държавната подкрепа за кредитните институции. Тя гласи, че в стопанствата от ЕС "съществува кризисна ситуация", налагаща държавна намеса. И тя не е ревизирана до този момент – вече три години и половина оттогава.
Еврокомисарят, отговарящ за честната конкуренция на територията на общността Маргрете Вестагер (която ще разглежда и италианския план за "Монте Паски"), пък обяви през 2014-а, че "ще трябва да се възстанови обичайният процес за внасяне на молби за държавно подпомагане на банковия сектор". И че тя е "готова да го направи веднага след като пазарните условия позволят". Засега обаче подобен акт няма.
Следователно отпада поне едно от притесненията на Италия, докато правителството й подготвя 8.8 млрд. евро за спасението на "Монте Паски". Което не означава, че Рим не трябва да убеди госпожа Вестагер, че спасителната акция отговаря на ред условия. Това ще се случи в процеса на преговорите, които ще продължат два до три месеца. ЕК пък обяви още през миналата седмица, че ще работи с италианските власти по "оценка на съвместимостта на планираната интервенция с наредбите на ЕС".
Първото условие даден кредитор да получи държавна помощ е той да е платежоспособен и според Европейската централна банка то е изпълнено. Което даде основание на италианския кабинет да планира т.нар. предпазна рекапитализация – процедура, при която се дават държавни средства, без да се ликвидира банката. Същевременно младшите банкови кредитори също поемат част от загубите на борещия се за оцеляване кредитор в хармония с новите европейски наредби.
Критиците на плана за "Монте Паски" не спират да предупреждават, че той може да доведе до пробив в системата за премахване на връзката между правителствата и банките, която законодателите от Брюксел градят от години. Просто защото това не е първата, а третата държавна спасителна акция за кредитора след кризата от 2008-а. Загубите за милиарди евро, лавината от лоши заеми и провалите й на стрес-тестовете са достатъчно убедителни за някои европейски законодатели да настояват за закриването на "Монте Паски". Сред най-гласовитите е членът на Европейския парламент от Белгия – Филип Ламбер, който твърди, че "институцията е на ръба на фалита от години", поради което "е напълно в духа на законодателството (в чието разработване е участвал и той) тя да бъде разформирована". Всъщност това е тезата и на германските партньори на Италия.
Второто условие е публичните средства за жизнеспособни банки да се използват единствено за покриването на капиталовия недостиг, установен при стрес-тестовете. Миналогодишните резултати за "Монте Паски" показват коефициент на капиталова адекватност на първокласния капитал от минус 2.4% за претеглените съобразно риска активи при най-неблагоприятния сценарий – доста под нормативния минимум от 4.5 процента. Което накара ЕЦБ да поиска от кредитора да набави достатъчно свеж капитал, за да увеличи съотношението до 8%, а общия коефициент на капиталова адекватност – до 11.5 процента. Това в цифрово изражение е недостиг от 8.8 млрд. евро по сметки на италианската централна банка.
Третият фактор са загубите. Както подсказва наименованието предпазна рекапитализация – нейната цел не е да изчисти съществуващите проблеми на банката, каквато е планината от лоши дългове, а да се справи с капиталовия недостиг. Защото в закона е посочено изрично, че държавните пари не трябва да се използват "за компенсиране на загубите на институцията, които вече са натрупани или вероятно ще се появят в близко бъдеще". Това условие провокира коментара на Изабел Шнабел – член на независимия съвет от икономически консултанти на германския канцлер Ангела Меркел, че предвид "дълбоките проблеми" на "Монте Паски" е "спорно, доколко подходяща е предпазната рекапитализация". Госпожа Шнабел се съмнява, че част от публичните средства все пак ще бъде използвана за покриването на стари загуби.
Четвъртото условие на предпазната помощ е тя да е временна и пропорционална. Това означава, че държавата трябва да продаде акциите си в кредитора или да бъде обезщетена за подкрепата си, за да се ограничат участието или загубите на данъкоплатците. Което е в противоречие с мнението на ЕК от 2013-а, че държавната подкрепа за покриване на капиталов недостиг, констатиран при стрес-тестове, "е нормално да се приеме за постоянна по природа и не може лесно да се оттегли". Освен това рекапитализацията трябва да бъде "пропорционална за удовлетворяване на последствията от сериозни сътресения".
На следващо място идва подялбата на тежестта. Ако Италия все пак се пребори и получи одобрение на схемата си за "Монте Паски", спасението ще е подчинено на правилата за държавно подпомагане. Те включват и нов план за преструктуриране на кредитора, който да покаже как банката ще възвърне дългосрочната си жизнеспособност. Същевременно акционерите и инвеститорите в подчинен дълг също ще платят солидна част от сметката.
От разчетите на "Банка д'Италия" става ясно, че 4.2 млрд.евро от необходимите 8.8 млрд. евро за увеличението на коефициента на капиталова адекватност на първокласния първичен капитал ще покрият кредиторите. Така че "непосредственият разход" на държавата ще е 4.6 млрд. евро.
