Процедурите по обявяване на търговски дружества в несъстоятелност и фaлитите на фирми у нас са намалели с около една трета през миналата година. Това показват данните на българското поделение на международната компания за управление на риска "Кофас".
Според анализа през 2016-а у нас искове за несъстоятелност са подадени за 440 фирми – с 21% по-малко в сравнение с 2015 година. С 35% през периода намаляват и фирмите, обявени във фалит – до 381.
Тенденцията за намаляване на броя на процедурите по обявяване на несъстоятелност се наблюдава от три години насам, обясняват експертите. Главната причина да стават по-малко е продължителността на делата – обявяването на фирма във фалит отнема между една и три години.
"Но не може да се каже, че исковете са много намалели във времето. Рискът остава съществен най-вече заради задлъжнялостта на фирмите", обясни управителят на "Кофас" за България Милена Виденова. По думите й проблемите за бизнеса в това отношение се дължат на факта, че много фирми не обявяват фалит, въпреки че не могат да платят задълженията си.
Според експертите от общо 400 хил. български фирми 52 хиляди попадат в групата на тези, за които рискът да просрочат плащанията на дълговете си е голям. На тях се падат 2.17% от общия оборот на дружествата, 3% от всички заети във фирмите и 4.81% от активите на тези фирми.
Секторите, които най-често изпадат в несъстоятелност, се припокриват с тези, които продължително не плащат задълженията си. На първо място това са строителните фирми. През изминалата година 1979 строителни компании са били нередовни платци. Следват посредническите фирми, като например тези за покупко-продажба на имущество. През 2016-а 1854 такива фирми не са плащали задълженията си навреме. Сред проблемните сектори попадат също товарният автомобилен транспорт, ресторантьорството и хотелиерството, както и рентиерският бизнес.
За разлика от сравнително по-малкото фалити у нас, в Европа през 2017 г. се очаква ръст на обявените в несъстоятелност фирми. Най-тревожни са прогнозите за Дания – процедурите по несъстоятелност там ще надскочат с 13% нивата си от времето преди кризата.
Смята се обаче, че през тази година в Европа по-малко ще бъдат и новосъздадените фирми. Очакванията са в Германия новите фирми да са с 19.8% по-малко спрямо пиковите си нива преди 2008 г., а за Италия прогнозите са броят на новоучредените фирми да намалее с 4.1 на сто. У нас не се очаква сериозна промяна в броя на новите фирми. Статистиката сочи, че през последните няколко години броят им варира около 50 хиляди годишно.
Икономически риск
"Кофас" подобри за пръв път от 11 години оценката си за риска, който носи българската страна. Тя бе вдигната от В на А4.
Резултатът се формира от два компонента. Първият е политическата ситуация в страната, а другият – бизнес климатът, в който се включват корпоративната задлъжнялост и продължителните периоди, в които фирмите не плащат.
Сред факторите, довели до повишаването на оценката ни, са успешното възстановяване на икономиката след кризата, умерените темпове на растеж, както и продължаващата консолидация в банковия сектор. Въпреки това изследователите очакват бългapcĸaтa иĸoнoмиĸa дa cе зaбaви пpeз 2017-а дo 3%, при темп на нарастване 3.3% зa пpeдишната година. Според експертите инфлацията у нас ще се запази на ниво от 1%, а държавният дълг ще се задържи на 27% от бpyтния вътpeшeн пpoдyĸт.
Според експертите рискове пред страната ни са високите нива на сивата икономика, ниската ефективност на държавните предприятия, предоставящи публични услуги (например НЕК), както и липсата на реформи в публичния сектор.
"Повишаването на оценката за риска на България е достатъчно ярък показател, че страната ни става по-стабилна и по-нискорискова като бизнес среда – обясни Милена Виденова. – В същото време не бива да пренебрегваме факта, че независимо от това рисковете в политическата сфера остават и това може да се отрази неблагоприятно върху по-нататъшното развитие", допълни тя.
Други европейски страни, които са получили подобно повишение, са Естония (от А3 на А2), Исландия (също от А3 на А2), Испания (от А4 на А3), Кипър и Сърбия (от С на В), както и за Босна и Херцеговина (от D на С).
Политическа нестабилност
Цялocтният aнaлиз нa pиcĸoвeтe пoĸaзвa, чe 2017 г. щe бъдe бeлязaнa oт пoлитичecĸи и бaнĸoви pиcĸoвe в paзвивaщитe ce cтpaни. Глобалната oпacнocт в oблacттa нa пoлитиĸaтa щe дocтигнe peĸopднo нивo пpeз cлeдвaщитe 12 мeceцa, a тoвa щe oĸaжe нaтиcĸ въpxy бизнeca, вещаят експертите.
Това ще се случи включително и в традиционно стабилната откъм този показател Европа, особено като се имат предвид предстоящите електорални битки в Германия, във Франция и в Холандия, както и последиците от "Брекзит". Според експертите предстоящите парламентарни избори у нас също създават риск от политическа нестабилност.
Политическите рискове в развиващите се страни са също по-високи от всякога под влиянието на социалното недоволство и от повишените заплахи за сигурността. Русия и страните от Общността на независимите държави и от Северна Африка заедно с региона на Близкия изток са регионите с най-високи рискове сред пазарите с техния обем и особености. Нарастването на политическото и социалното недоволство в Южна Африка е най-съществената причина за понижението на оценките там, при това в ситуация на доста слаб растеж. Рисковете, свързани със сигурността, включващи терористични атаки, конфликти и убийства, са нов съществен фактор при политическия риск. Не е изненада, че най-високи са те в Русия и Турция.
