Идеята за "лоша банка" на Европейския съюз, която лансира в края на януари председателят на Европейския банков орган (ЕБО) – Андреа Енриа (за това "БАНКЕРЪ" писа в миналия си брой), бе подета и от Европейската централна банка. В нейна подкрепа се обяви и вторият по ранг официален представител на институцията – Витор Констансио. Заместник-председателят на ЕЦБ прикани правителствата на страните членки на еврозоната да обмислят създаването на подкрепени от държавата "лоши банки" (вече на национално ниво), чрез които да се решават проблемите на общността с "токсичните" заеми. Констансио посочва, че те са предпоставка за "бързо изчистване на банковите баланси" и могат да възпрепятстват "загубите от панически продажби", които биха понесли кредиторите седем години след края на световната финансова криза.
Банковата система на еврозоната се гърчи под бремето на несъбираеми задължения на сума над 1 трлн. евро и най-тежко е положението на банките в по-слабите членове на блока. Например в Гърция и в Кипър близо половината от отпуснатите заеми са проблемни, а техният дял съставлява една трета от всичките активи на банковия сектор. Този проблем се усложнява от годините на слаб икономически растеж и намалява рентабилността на европейския банков сектор.
"Историческият опит е доказал, че компаниите за управление на активи могат бързо да изчистят несъбираемите задължения от банковите баланси и да ги ликвидират за по-дълъг период от време", заяви в реч в Брюксел на 3 февруари Констансио. Той коментира, че призивът на Енриа за основаването на гарантирана с пари на данъкоплатците лоша банка за целия ЕС (компания за управление на активи), която да купи проблемни вземания за милиарди евро от закъсалите кредитори, е добра, но ще се натъкне на усложнения от наредбите, регламентиращи държавната помощ в еврозоната. Заместник-председателят на ЕЦБ смята, че "крачка напред би било създаването на европейски проект с директиви за компаниите за управление на активи, който да се използва на национално равнище". Така ще се изясни как по-гъвкаво да се подходи към съществуващите правни норми и "ще се окуражат държавите да предприемат всички необходими мерки в разумно дефинирана времева рамка".
И Ирландия, и Испания създадоха лоши банки в пиковите моменти на финансова криза в страните си, съответно през 2009-а и 2012-а. Миналата година пък Рим и Брюксел се договориха да разрешат на италианските банки да продадат големи количества лоши заеми на частни инвеститори с правителствени гаранции. Просто защото Италия в момента е "титуляр" на една четвърт (276 млрд. евро) от общия размер на несъбираемите задължения на еврозоната – най-големият дял на токсични активи в сравнение с което и да било друго стопанство от блока на еврото.
Или, както обобщи Констансио, "ползите от решаването на проблема с необслужваните заеми е неоспорим, но са необходими огромни усилия на много фронтове". Защото "нито решения на парче, нито по-нататъшното изчакване са опция".
