Най-рискови за застрахователите са инвестициите им в облигации. Това е заключението на обобщения доклад на "Ърнст и Янг" след проведените стрес-тестове на застрахователните и презастрахователните дружества у нас.
Тестът трябваше да изпита устойчивостта на българския застрахователен сектор при различни негативни сценарии на участието им на пазара. На дружествата, чиито показатели се влошат рязко, при тези сценарии няма да бъдат налагани надзорни мерки. Но ще трябва да изготвят "екшън" планове за справяне в екстремни ситуации, които ще трябва да предоставят пред Комисията за финансов надзор.
Методологията за извършването на теста бе създадена от EIOPA (Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване).
База за стрес-тестовете на българските дружества бяха коригираните резултати на застрахователите след провеждането на прегледа на балансите им. Това означава, че данните, взети при оценката на устойчивостта на дружествата, са изготвени в съответствие с изискванията на Платежоспособност II.
Стрес-тестът се базира както на пазарни, така и на застрахователни сценарии за природни бедствия.
При пазарния сценарий
е пресъздадена екстремна ситуация, причинена от две събития. Първото е промяна на доходността на всички държавни облигации, издадени от страните от Европейския съюз в комбинация със спад на лихвените индекси.
Второто е отражението на промяна в доходността на държавните облигации върху динамиката на доходността на корпоративните облигации и спада в стойността на акциите и на цените на другите класове активи.
Застрахователните сътресения изследваха издържливостта на дружествата при пагубни земетресения и наводнения. Беше пресъздадена ситуация, при която щетите, които застрахователите трябва да покрият, са сходни с тези от земетресението, разлюляло Перник през май 2012 година.
Дружествата бяха подложени и на сценария, назован Недостиг на резерви. При него беше пресъздадено нарастване на претенциите по полиците "Гражданска отговорност" за автомобили вследствие на 10% ръст на катастрофите в чужбина с български коли. Към тази ситуация са добавени и 5% ръст на цените, на услугите в автосервизите, както и 10% увеличение на размера на претенциите по съдебните дела.
Резултатите на животозастрахователните дружества са анализирани при сценарий, предвиждащ ръст от 15% спрямо най-добрите очаквания за продължителност на живота.
Пазарният стрес-тест
доведе до заключение за общ спад на активите на дружествата от 4.5%, или за 282 млн. лева. Пасивите на застрахователите при този сценарий се увеличават с 0.7%, или с 31 млн. лева. В резултат от това собствените средства на застрахователите намаляват с 15.8%, което представлява 313 млн. лева.
Капиталът на групите при този сценарий се свива с 15.9 на сто.
Основно намалението в общата стойност на активите тук се дължи на портфейла от държавни ценни книжа – основно от български, чешки и унгарски облигации. Той съставлява 38.8% от общата стойност на активите. Концентрацията в държавни облигации, които са "стресирани" в диапазон от 43 до 105 процентни пункта, показва, че пазарният стрес- тест влияе съществено на тази категория активи.
Стресът върху корпоративните облигации, които съставляват 11,4% от активите на компаниите, също въздейства значително на капитала на застрахователите. След стрес-теста тези два вида ценни книжа водят до спад в активите на компаниите от близо 173 млн. лева.
Дяловите участия имат втори по значимост дял в намалението на общия размер на активите след провеждане на стрес-теста. Те пораждат свиване на собствените средства на застрахователните дружества със 75.7 млн. лева. Шокът върху акциите предизвиква намаление на собствените средства с 22.1 млн. лева.
Като цяло пазарният стрес-тест сценарий има най-сериозно влияние върху застрахователните компании, става ясно от заключението на външния оценител.
След стрес-теста обобщеният коефициент на покритие на капиталовите изисквания за платежоспособност на българските компании се изменя от 145 на 121%, а коефициентът на минималните капиталови изисквания се променя от 295 на 245 на сто. Това означава, че застрахователният сектор остава платежоспособен.
Недостигът на резерви
влияе на пасивите на повечето от дружества, показа проверката. Очаквано сценариите, отнасящи се до автомобилната застраховка "Гражданска отговорност", водят до съществени загуби. Това е така, защото този вид полици доминират в българския застрахователен пазар – те носят 70% от брутните застрахователни премии в сектора.
При сценария, симулиращ недостиг на средства за покриване на полиците "Гражданска отговорност" за автомобилистите, пасивите на дружествата нарастват с 6.6%, или със 166 млн. лева. Вземанията от презастрахователите, които формират част от активите в балансите на дружествата, на свой ред нарастват с 9.7%, или с 51 млн. лева. По този стрес-тест сценарий капиталът на дружествата се свива общо с 5.8%, или 115 млн. лева. При групите собствените средства намаляват с 14 на сто.
Според доклада на "Ърнст и Янг" тринадесет от застрахователите, които предлагат задължителната застраховка при този сценарий, няма да могат да покрият капиталовите изисквания за платежоспособност.
Обобщените данни показват, че капиталовото изискване за платежоспособност преди стрес-теста на дружествата е бил 148%, а след тях той се понижава до 135 на сто. По отношение на минималните капиталови изисквания преди проверката коефициентът на покритието им е възлизал на 316%, а след нея на 289 процента.
Бедствията
Финансовата устойчивост на застрахователите била проверена и при ситуация на силно земетресение и опустошително наводнение, а също и ако се случи комбинация от двете бедствия.
Стрес-тестът с природните стихии показал, че собствените средства на дружествата биха се свили общо с 8.9%, което представлява 134 млн. лева. При групите понижението било с 9.7 процента.
Анализът сочи, че при този сценарий девет от проверяваните дружества няма да покриват капиталовите изисквания за платежоспособност.
Земетресение
След понижението на собствените средства на дружествата при сценария за земетресение коефициентът на покритие на капиталовите изисквания за платежоспособност пада от 106 до 99 процента. При коефициента на минималните капиталови изисквания понижението е от 243 на 224 на сто.
Проверка на реакцията при големи наводнения
Коефициентът на покритие на капиталовите изисквания за платежоспособност се променя от 106% преди стрес-теста на 104% след него. Минималното капиталово изискване се понижава от 243 на 237 на сто.
Симулираната
комбинация от двете бедствия
намалява коефициента на капиталовите изисквания за платежоспособност от 142 на 129%, а покритието на минималните капиталови изисквания се свива от 338% на 307 на сто.
Важно е да се уточни, че ефектът от стрес-сценария за земетресение зависи от спецификите на презастрахователната структура на всяко едно дружество. Оказва се, че само покриването на щетите от земетресение би изчерпало напълно презастрахователния капацитет на две от проверяваните дружества.
