Европейската комисия публикува през седмицата поредния си доклад за България. В него отново се говори за структурни дисбаланси, от които държавата страда и които създават риск за устойчивото й развитие. За пазара на труда, за образованието, за пенсионната система и за корумпираната администрация и неефективния съдебен сектор критиките са тежки, но напълно резонни. Подобни забележки постоянно чуваме и от представителите на българския бизнес на всички нива. Спор няма, че тези сфери се нуждаят от дълбоки реформи. Но за някои други сектори констатациите на ЕК звучат по византийски. Нещо от сорта: "Стараете се, но не достатъчно. Всъщност колкото и да се стараете, никога няма да е достатъчно!"
Сигурно мнозина си спомнят, че след фалита на КТБ българският банков и въобще финансов сектор бе подложен на унищожителна критика. Появиха се анализи на еврокомисията, в които надзорните ни институции бяха разкъсани и едва ли не се призоваваше националният капитал да бъде прогонен с нажежено желязо.
Тази хейтърска позиция, услужливо раздухана от различни неправителствени организации и медии, бе подета и от българските политици, които законово задължиха БНБ и КФН да проведат прегледи на качеството на активите на банките, застрахователните и пенсионноосигурителните дружества. Прокламираната от всички политически сили причина бе, че благодарение на тези проверки България ще може да кандидатства за влизане в Европейския банков съюз, Европейския надзорен механизъм и двегодишния механизъм за въвеждане на еврото. Което, както времето показа, бе ако не преднамерена лъжа, то поне откровена неграмотност.
Въпросните проверки костваха огромни финансови средства и ненужни човешки и времеви усилия. Но показаха, че финансовият сектор е не по-малко стабилен от тези на повечето държави в еврозоната.
В сегашния си доклад Европейската комисия признава тази стабилност, но някак си с неудоволствие. Ето какво пише в него: "Финансовият сектор показва положителни тенденции, въпреки че в балансите му продължава да има слабости. Индикаторите на банковия сектор са подобрени. Кредитирането на частния сектор показва признаци на зараждащо се възстановяване, по-специално за домакинствата. Все пак въпреки положителните тенденции на агрегирано равнище прегледът на качеството на активите и стрес-тестовете показаха слабости в някои части от сектора, на които остава да се обърне внимание.
Напредък е постигнат по отношение на подобряване на банковия и небанковия надзор. Стабилността на банковия сектор е увеличена като цяло, но има някои слаби места, които представляват рискове за системата. Капиталовата адекватност, покритието на риска и ликвидността са се подобрили. Въпреки това някои институции дават основание да им се обърне голямо внимание, включително и една системна банка. Някои уязвимости бяха потвърдени в застрахователни и пенсионни фондове, сектори и техния надзор."
В доклада се набляга, че трябва да се засили контролът върху кредитите и инвестициите между свързани лица, както и да се направи специална оценка на устойчивостта на финансовите групи. И докато усилията на банковия и небанковия финансов сектор и на надзираващите ги институции да поддържат високо ниво на стабилност се признават с половин уста и в комбинация с многобройни забележки, забравени остават няколко важни факта.
На първо място, каквото и да се случва в нашите сектори, те се справят сами с проблемите си, без да могат да разчитат на каквато и да е друга помощ освен на тази от собствената си държава. Но и за нея трябва да се иска разрешение от ЕК, неясно по каква логика, след като не харчим чужди пари.
За разлика от нас, банките на Гърция, Италия, Испания и Португалия могат да разчитат на безграничните количествени улеснения на ЕЦБ. Когато преди броени месеци почвата под "Дойче Банк" се разклати, Германия също бе готова за помощ и донякъде я оказа.
В това е основната разлика между средата, в която работи българският частен финансов сектор, и тази, в която са финансовите сектори на държавите от еврозоната. Но до тази погача – количествените улеснения на ЕЦБ, никой няма да ни даде да припарим.
И още нещо, което се отнася до българските политици и други самозвани апологети на правилния цивилизационен избор – последните две години показаха, че освен в Гърция банки изпадат в безизходно положение и в Португалия, и в Испания, и в Италия. Говорим за банки с отрицателна капиталова адекватност, които се нуждаят от радикално преструктуриране. Говорим за банки, които са под контрола на Европейския надзорен механизъм, контролиран от ЕЦБ. В тези надзори ли се опитват да ни вкарат българските политици?
В надзора, който допусна срива на "Еспирито Санто" и "Монте дей Паски" и проспа проблемите на "Дойче Банк"? С какво той е по-добър от нашия? Разликата между България и държавите от еврозоната не е в качеството на надзора, а в качеството на политиците и на обществото. Защото когато в държава от еврозоната има банков проблем, всички като един се вдигат, за да защитят стабилността, докато при нас започват да се надпреварват да плюят, дискредитирайки институциите. Затова в държавите от еврозоната въпреки всички проблеми държавността устоява, а у нас и при най-малкия трус е напът да се срине.
