"Хотели как лучше, а получилось как всегда".
В превод: „Искахме да е по-добре, а стана както винаги“.
Това е крилата фраза на покойния вече Виктор Черномирдин от времето му като министър-председател на Руската федерация през 1993 година.
Тази фраза обаче спокойно може да олицетвори вековните напъни на българите да ускорят движението си напред. Трябва само "да си сменим чипа", както мъдро отбеляза преди десетина години царят премиер Симеон Сакскобургготски. След него Борисов далеч по-прагматично констатира, че тук "материала е лош". Демек – некачествен. Е, какво, да чакаш от лош "материал" – добро законотворчество? Няма как да стане. Правят се закони, добри или лоши, после не ги спазваме и накрая решаваме, че не работят, за да имаме мотив да ги променим. И най-често мотива е, че ги адаптираме към законодателството на ЕС.
Най-актуалният случай обаче е този с готвените промени в Изборния закон – и по-конкретно темата за "уседналостта". Повод за тези размисли ми даде един уважаван историк – проф. Милко Палангурски, преподавател във Великотърновския университет. Той каза: "Обществените отношения не се променят от обществения договор, каквато по същество е конституцията, а от обществения живот." Което е напълно достатъчно, за да бъдат парирани всички политически опити за ново бъркане в конституцията и за нова избирателна система.
Слави Трифонов "натиска" за 100% мажоритарен вот. Най-вероятно и това ще бъде направено, за да се подобри качеството на народното представителство. То друго не остана да пробваме. И сигурно после пак ще отчетем факта, че одобрението за българския парламент продължава неотклонно да се срива.
И президентът Румен Радев в първия ден на 44-ото Народно събрание намекна за поредните промени – за уседналостта. "Този парламент трябва да реши каква ще бъде България по отношение на нашата сигурност. Дали ще продължим да бъдем държава, подвластна на чуждо влияние, или ще има законодателство, което ще слага бариера на това влияние", каза той.
Кръгом и пак напред – това е нашата съдба! Ние се гордеем с първата си – Търновската конституция, защото тя задава вече 138 години европейския цивилизационен избор на България. Едновременно с това сме рекордьори по промени в конституцията. В момента функционира четвъртата. Търсим бързо модернизиране и след 20 години казваме, че сме сбъркали. Така е било и с Първата – "живяла" до 1947 г., после с Димитровската – изкарала до 1971 г., с Живковата – пак за около 20 години, и сегашната, която е на 26, и ни казват, че плаче за основен ремонт.
Колкото до уседналостта, историческа битка за нея се води непрекъснато. При това с резултати, които са били в разрез с конституцията и след това са отчитани като грешка. Така е било през 1901 г., когато министър-председателят Петко Каравелов прави жалък опит да изолира циганите от изборния процес и въвежда забраната през „скитничеството“, т.е липса на адресна регистрация в общината. През 1940-а пък с реакционния Закон за защита на нацията България отнема избирателните права на българските евреи…
Сега пък изселниците ни в Турция са ни трън в очите. Знаете ли защо те имат двойно гражданство? Това е измислица на хората около Тодор Живков малко преди Турция да отвори границите си за Голямата екскурзия от лятото на 1989-а. Комунистическата презумпция е била: "те са си наши, нека отидат да видят колко е лошо в Бурса и Измир, за да си дойдат пак тука". Не става така, но двойното гражданство остава проблем. Имам много приятели сред тях. Те вече се делят на "български турци от България" и "български турци от Турция"…
Двойното гражданство или трябва да се премахне (което е доста сложно), или пък да не му се обръща внимание. Ако държавата направи по-лесен достъпа да урните, включително и с електронно гласуване, етническият вот ще бъде свит до неузнаваемост. Но тогава пък резултатите за големите партии ще станат неразгадаеми. И затова те бягат от този риск.
