Г-н Костов, двадесет години след въвеждането на Валутния борд съществуват многобройни версии за това кой, как и защо е бил за или против установяването му в България. Вие като пряк участник в събитията от това време бихте ли разказали как се стигна до решението за въвеждането на Валутния борд в България?
– Започна се с натиск за въвеждане на Борда от страна на МВФ върху правителството на Жан Виденов. То бе уязвимо, тъй като бе изпаднало в неплатежоспособност и навлизаше във бюджетна и банкова катастрофа. Натискът бе упражнен впоследствие и върху служебното правителство и върху правителството на ОДС. По време на служебното правителство министърът на финансите Светослав Гаврийски и специално натовареният с тази задача Красимир Ангарски реализираха подготовката на Закона за БНБ. Този закон бе вкаран в парламента от правителството на ОДС, бе защитаван там от финансовият министър Муравей Радев, от премиера и от Управителя на БНБ и бе приет. Валутният борд влезе в сила с публикуването на приетия закон за БНБ в средата на 1997.
Не е тайна че при първоначалните обсъждания за и против въвеждането на Валутни борд в Обединените демократични сили (ОДС) е имало резерви за налагането на такъв паричен режим? Каква бе причината за тези резерви и какво бяха аргументите които накараха ОДС да приеме безрезервно и да осъществи на практика въвеждането на Валутни борд?
– Моите несъгласия бяха свързани с пълната ми убеденост, че при политическа стабилизация и осъществяване на дълбоки реформи, Валутният борд е напълно излишен. БНБ не е по-некомпетентна от централните банки на Полша, Чехия, Унгария и Румъния. Отнемането на присъщи нейни функции ограничават средствата ѝ да води политика на динамично макроикономическо равновесие при стабилна национална валута. Това е много видимо сега при сравнение с постиженията на посочените страни.
Има много коментари за споровете около това към коя валута да се привърже лева. Кои бяха застъпниците за привързване към долара и кои за привързване към германската марка? Какви бяха аргументите в полза и против долара и в полза и против германската марка и как се стигна до окончателното решение лева да се привърже към германската марка и то по курс едно към едно?
– Привържениците на обвързването с долара не оценяваха, че пътят на икономическото развитие и интеграция на България е с ЕС, а не със САЩ. Моята позиция, която бе възприета не без спорове, бе обвързване с германската марка.
Въвеждането на Валутния борд бе само едно от изисквания на МВФ за сключване на споразумение с България. Кои бяха другите важни условия за реформи, които постави МВФ и които правителството, на което вие бяхте министър председател изпълни?
– Почти цялото сегашно поколение, особено критиците на приватизацията, не си дават сметка за тези условия, които трябваше да бъдат изпълнени и то много бързо. Най-трудните, но и най-полезни за бъдещото развитие на страната бяха: връщането на земята, реституцията на собствеността и особено приватизацията. Последната следваше да бъде извършена при очевидно отсъстващо платежоспособно търсене, отсъствие на чуждестранни инвеститори поради скорошният фалит на страната. С една дума – при крайно неблагоприятни условия, включително чрез довършване на започната масова приватизация и чрез приватизация чрез работническо-мениджърски дружества, по които механизми не можеше да се води дори дебат с МВФ. Но точно тази радикална реформа на собствеността създаде пазарите на земята и капитала, които генерираха последвалия 10-годишен икономически растеж, без да се взимат външни заеми.
Вярно ли е че неразделна част от това споразумение са били списъци за приватизация на големи предприятия й банки с точно фиксирани срокове и отговорници?
– Вярно е. Списъците бяха предявени още на правителството на Виденов. Ултиматумът беше, че което предприятие не се продаде, следва да се фалира, защото всичките бяха с огромни дългове. Успяхме да приватизираме всичките около 70 големи предприятия; едно-две от тях фалираха и станаха основание за безкрайни обвинения и спекулации.
Възможно ли бе нормалното функциониране на Валутния борд и поддържането на финансова стабилност в държавата в периода 1997 г. – 2000 г. без действащо споразумение с МВФ и получаване на финансиране от МВФ и от Световната банка?
– Разбира се, беше абсолютно невъзможно. Реформите на собствеността не са в състояние да решат бързо проблемите с ликвидността и най-вече с обслужването на външния дълг. Политическата стабилизация също няма способност да генерира валута.
Вероятно ще се съгласите че логичното развитие е България да излезе от Валутния борд като влезе в Еврозоната. Колко дълго обаче страната може да чака за този естествен преход?
– Казано накратко дългото пребиваването във Валутен борд, както показва опитът в почти всяка страна, генерира бюджетни и квази бюджетни дефицити. По тази причина България е под мониторинг от ЕК след 2015.
Във вашия анализ „План Б в дискусията за Валутния борд“ където правите сравнение между развитието на България и на държави без Валутен борд като Полша, Чехия, Унгария и Румъния твърдите че Паричния съвет има своите негативни ефекти върху темповете на икономически ръст. Кои са тези негативните ефекти?
– Както показват сравненията с посочените страни Валутният борд у нас е най-вероятно един от факторите за изоставането на България в усилията ѝ да се доближи до средното равнище на БВП/човек по средна покупателна сила на лева.
Доколко и по какъв начин паричната и в частност лихвената политика на БНБ може да стимулира икономическия растеж в България?
– В икономическата наука е доказано, че по-достъпните лихви са един от най-силните стимули за предприемаческа инициатива, защото снижава риска.
Не се ли опасявате че ако БНБ получи възможност за самостоятелна парична политика (при отмяна на валутния борд и фиксирания курс) това ще създаде предпоставки за огромен политически натиск върху нея със всички негативни от това последствия които сме наблюдавали в периода преди въвеждането на валутния борд?
– Тези страхове са необосновани, защото не съобразяват, че БНБ съблюдава стриктно общите изисквания към централните банки в ЕС, подлежи на наблюдение, контрол и подкрепа от ЕЦБ. Никакъв натиск от такова естество не може да ѝ бъде оказан, защото България е член на ЕС.
Няма ли опасност ако Валутния борд бъде премахнат без да сме влезли в Еврозоната да се появи огромен натиск икономическите проблеми да се решават най-вече със средствата на паричната политика а не чрез реформи какъвто процес в момента се наблюдава в политиката на ЕЦБ по отношение на количествените облекчения за Гърция, Италия и други държави?
– Тази опасност може напълно да се минимизира, например като се запазят ключови елементи на паричната политика, характерни за валутния борд, например да продължи да се спазва условието за емисия на национална валута. Швейцарската централна банка доброволно въведе и спазва между 2012-а и 2015-а такъв принцип, спазва го на друго ниво на курса и сега.
Ако приеме че нивото на валутния курс на лева спрямо другите валути освен еврото е важен факто за конкурентността на българското производсво и износ защо при поевтиняване на курса на еврото спрямо долара и другите валути не се наблюдава осезаемо увеличаване на износа българскя износ спрямо САЩ, Турция, Русия и други важни търговски партньори и обратно?
– Не е фактор за трайна конкурентоспособност, а само временно действащ стимул поради поевтиняване на износа. Това поевтиняване често е нетрайно и на него не може да се разчита като на постоянен фактор. Пример дава сегашното относително поскъпване на лева, заедно с еврото.
