Аниматорите в туризма са едни безбрежни хора, способни да накарат почиващите баби и дядовци да танцуват ламбада, а децата – да се провират през автомобилни гуми, за да се води, че не скучаят. Главната аниматорка Николина Ангелкова за пореден път вкара весел драматизъм за бившите, сегашните и бъдещите летовници. Лошите ресторантьори, дето надписват сметката с „такса "празен стол“ са наказани, да живее Негово Величество Клиентът!
А сега, читателю-приятелю, подмести се малко на сянка и да обсъдим нещата по-на хлад.
Значи това злощастно заведение за хранене в Созопол е частна собственост. Което ще рече, че собственикът и упълномощеният от него управител могат да откажат да настаняват клиенти, без да обясняват защо. Масите са си техни, храната също. И когато някой резервира маса за шестима, а цъфнат само двама, може да ги насочат към маса за двама. Или да им се каже, че места няма.
По-непопулярен вариант е да разреже дългата маса с моторен трион на една двойка и на една четворка, да речем.
(В Щатите например собственикът на бар може да спре пиенето на всеки клиент, за който той реши, че е вече достатъчно почерпен. Ако пък се е вкопчил в бара и рита напосоки, може да извика и силовите си "техници" да го изхвърлят на тротоара.)
Тези решения произхождат от статута на собственика, който е във фокуса на пазарната икономика.
Да се вторачим още повече в конкретния случай. Значи седят си двама на маса за шестима, а навън шестима чакат, щото няма маса за шестима. А персоналът им принася с усмивка, без да се дразни, че губи пари.
(Е, не може и като при соца – седиш на маса четворка, забил си най-секси колежката и се чудиш как да я напиеш по-бързо. А сервитьорът ти води двама строителни работници и без да те пита, ти ги тропосва на масата. Само те помолва да се преместиш – да не седиш срещу дамата, а до нея, за да не се пресичат словесните трасета на двете двойки.)
Тия тоталитарни иширети вече не вървят. От онези времена останаха само номерата на Първия, на сегашния Първи. Тези от поредицата: "Загриженост" – крава за баба, самолет за болен, справедливост за пострадала от ресторантски произвол. Гигантът Бойко най-много го е страх от импулсивни протестиращи, а най обича страдающи във Фейсбука. За първите прави всичко, за вторите – каквото може.
Колкото до касовата бележка, която съдържа икономическия шедьовър – ред, на който пише: „празни столове 4Х20 лв. = 80 лв.", това всякак си е гавра с клиента. И чистият честен частник трябва да си дава сметка за това. Ако не си дава – затова има Ангелкова, пратена от Бойко да сервира справедливост. В смисъл да реши дилемата "празен стол", а ако не го направи – да опразни своя.
Изводът от този лабиринт от мисли и безсмислия, от право и произвол и от емоции и разум е един: "Хубаво е по-често да се оглеждаме къде, на кой етап от социалната еволюция се намираме. И на тази база да градим надстройката на пристрастията си".
Защото, както с право казва правосъдната министърка и експарламентарен шеф Цецка Цачева: "Реалността все повече ни заобикаля отвсякъде!".
