Време е да ревизираме и осъвременим етичния си кодекс, журналистическия. Защото, Маркс го е казал на Енгелс: „Суха е теорията, драги мой, а вечно зелено е дървото на живота…“
Значи вече няма да се брои за етично да се бунтуваме срещу премиера и да го плашим с дървени пушки и махмурлийски закани, независимо дали е вкусил от суджуците или не, да свързваме мездренската ездачка на кобили и велосипеди с грандиозната корупция около поредния гьол „Цанков камък“ и да оронваме престижа на главния хидроинженер на Републиката от село Дръндар, който дори и книжна лодка не бил пускал в него, нищо, че взе 1.5 млн. лв. консултантски хонорар.
Няма как да критикуваме Първия за некачествено строителство поради корупция, за нелогичните лупинги в резултат единствено на трезва пресметливост, за нищоправенето в името на народа, когато той, обърканият и обезверен, излезе да протестира.
Няма да може да привеждаме цитати за обвинения в лъжа срещу жената, която яхна черната предизборна кобила и след изборите изгони Свинаря на Републиката от Партията майка, защото и той надскочи боя си.
Противопоказно за здравия журналистически морал вече е и да не се радваме на успехите на Главния националист срещу шума и да се втренчваме в някакви си там крамоли около участието му в трафика на бежанци с логистика и хотели. Дори и местните в Шумен да излязат на протест, защото се говори, че щял да му сменя името като крайно дразнещо за девствените му тъпанчета, ние трябва да сме сдържани.
И да не забравяме, че „Истината е въпрос на гледна точка“, каквото е рекламното послание на една от най-големите национални телевизии у нас. Можем само да добавим, че истината наистина е въпрос на гледна точка, когато няма обществен коректив за нея и действен апарат срещу лъжците в лицето на съд и прокуратура.