Много активна бе изминалата седмица за европейските институции. Акцентите в нея бяха речта на председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер за състоянието на общността, заплахата над Унгария за отнемането на правото й на глас, предупрежденията на гръцкия премиер Алексис Ципрас за възход на крайната десница, помощите, отпуснати за възстановяване след природни бедствия и създаването на европейски гранични въоръжени сили.
Юнкер: Абсурдно е да търгуваме в долари
Ако Европа си дава в по-голяма степен сметка за икономическата, политическата и понякога за военната си мощ, ще можем да се откажем от изключителната роля на платец в световен мащаб. Трябва да се превърнем в глобален играч. Ние сме глобални платци, но трябва да бъдем и глобални играчи. Това заяви на 12 септември председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер в четвъртата си и последна реч за състоянието на съюза.
Той се застъпи за по-силно евро, обявявайки, че комисията ще излезе с инициативи за засилване на европейската валута, като целта е тя да се превърне в инструмент за новия европейски суверенитет. "Абсурдно е да купуваме енергийните ресурси с долари, при положение че само 2% от вноса е от Америка. Абсурдно е да купуваме самолети в долари", категоричен бе Юнкер.
Според него Европа до голяма степен е преодоляла икономическата криза и през изминалата 2017 г. са създадени 12 млн. работни места. Младежката безработица е намаляла до 14.9%, а инвестициите са се възстановили. Освен това съюзът е затвърдил търговските си позиции и е световна търговска сила. Брюксел има търговски договори със 70 страни.
В речта си председателят на Еврокомисията посочи и основните проблеми пред общността – много въпроси, свързани с имиграцията, младежката безработица и опазването на околната среда, остават нерешени. Друг важен аспект е задълбочаването на сътрудничеството в областта на сигурността.
Юнкер отдели специално внимание на темата за миграцията, като подчерта, че ще продължава да се съпротивлява срещу хвърлянето на цялата вина за бежанския поток върху Европейската комисия. "Усилията ни помогнаха за спасяването на повече от 690 хил. души от 2015 г. насам. Притокът на мигранти в Източното Средиземноморие е с 97% по-малко“, отбеляза той. Становището му е, че няма проблеми, а само ползи, ако в Европа се приемат квалифицирани мигранти. Освен това са предвидени инвестиции за 24 млрд. евро за стабилизиране на икономиките в африканските държави, което ще доведе до истински промени. Общо ще бъдат мобилизирани около 44 млрд. евро, които трябва да влязат в Африка.
Солидарност за 34 млн. евро
Европейският парламент одобри общо 34 млн. евро от фонд "Солидарност“ на ЕС за България, Гърция, Полша и Литва. Помощите са заради природните бедствия през 2017 година. Тогава през есента силни бури и поройни дъждове засегнаха района на Бургас, в резултат на което бяха разрушени мостове, дренажни канали, подпорни стени и нанесени много други щети на инфраструктурата. Наводнението взе 5 жертви и засегна 6000 души, като 142 жилищни и над 1 200 нежилищни сгради бяха наводнени. Предоставените помощи на стойност 2 258 225 евро ще покрият отчасти разходите за възстановяването на основната държавна инфраструктура.
За възстановителните работи в Литва след продължителните дъждове и наводнения са предвидени 16.9 млн. евро. Полша ще получи 12,3 млн. евро за щетите в три воеводства – Куявско-Поморско, Поморско и Великополско, където бяха унищожени десетки хиляди хектара гори и реколта, както и транспортна и енергийна инфраструктура. Гърция ще вземе 2.5 млн. евро за възстановяване на засегнатите части на остров Кос, който през юли 2017-а беше разтърсен от земетресение.
Досега фондът е предоставил помощ на 24 европейски държави в размер от над 5 млрд. евро.
Брюксел срещу Будапеща
Еропейският парламент даде началото на наказателна процедура срещу Унгария за неспазване на върховенството на закона. Срещу Будапеща гласуваха 448 евродепутати, 197 бяха против, а 48 се въздържаха. Ако и 4/5 от министрите в Съвета на ЕС споделят опасенията на мнозинството от депутатите, страната ще бъде лишена от право на глас.
В представения доклад се посочва, че централноевропейската държава създава опасност за нарушаване на европейските ценности и това оказва въздействие върху другите страни в общността и върху доверието помежду им. Изброени са 12 области, с които Будапеща е предизвикала тревога – конституционната и избирателната система; независимостта на институциите и правата на съдиите; корупцията и конфликтите на интереси; правото на неприкосновеност на личния живот и защитата на данни; свободата на изразяване; академичната свобода; свободата на вероизповеданията; свободата на сдружаване; правото на еднакво отношение; правата на хората от малцинствата; основните права на мигрантите; икономическите и социалните права.
Унгарският премиер Виктор Орбан обаче заяви, че не се отказва от обявената от него антиемигрантска политика. По думите му повечето депутати в Европарламента подкрепят миграцията и искат да си отмъстят заради това, че унгарците са решили да не превръщат Унгария в държава на мигранти.
"Истината е, че са ни произнесли присъда, но аз ще защитавам страната си срещу лъжливите обвинения. Унгария от хилядолетие принадлежи към европейското християнство. Унгарците проляха кръв за свобода и демокрация срещу войските на СССР, приехме източногермански приятели при отварянето на границата. Съдят ни хора, наследили демокрацията, без да излагат живота си на опасност за свобода. Докладът е обида за Унгария и за честта на унгарския народ", коментира Орбан.
Необходимо е да се отбележи, че решението стана възможно, след като Европейската народна партия, в която членува и партията на унгарския премиер, разреши на евродепутатите си да гласуват по съвест.
Унгария става втората европейска държава, срещу която се инициира най-тежката санкция. Срещата процедура през 2017-а Европейската комисия започна и спрямо Полша.
ЕС създава гранични въоръжени сили
Европейският съюз планира да създаде до 2020 г. гранични въоръжени сили, наброяващи 10 000 души. Служителите на силовата структура ще задържат незаконно преминаващи границите мигранти, ще пресичат пътуването им от една страна членка на ЕС в друга и ще ускоряват завръщането в родината на онези от тях, които са получили отказ на молбите си за убежище. Създаването на тези сили е в отговор на демографската динамика и на нестабилността в съседните на Европа региони, съобщи "Файненшъл таймс".
Освен това правомощията на Европейската служба за гранична и брегова охрана, на която ще бъдат подчинени новите гранични поделения, ще бъдат разширени в областта на обмена на информация с трети държави. Намерението е така да се увеличи ефективността при връщането на мигрантите у дома.
Посочената структура, която започна работата си през 2016-а, стана първата в историята на Евросъюза наднационална специална служба, разполагаща със свой собствен оперативен персонал, който може да бъде изпращан на външните граници на блока за засилване на тяхната охрана.
Ципрас: Финансовият фетишизъм възроди крайната десница
Неуспехът на неолибералния подход към кризата подхрани чудовището на шовинизма и на крайнодесния популизъм, заяви премиерът на Гърция Алексис Ципрас пред евродепутатите в реч за визията му за бъдещето на Европейския съюз.
"Финансовият фетишизъм обтегна още повече социалноикономическото неравенство, маргинализира големи слоеве от обществото и изведе крайната десница от ролята на обвиняем в историята и от изолацията й и я допусна на политическата авансцена", изтъкна Ципрас. Според него бежанската криза просто е потвърдила неспособността на общността да се развива в момент, в който голяма част от нейните членове не са предани на учредителните й ценности.
"Днес отровата на омразата и ксенофобията отново извира в сърцето на Европа 70 години след глобалната трагедия на фашизма. Днес се намираме изправени не само пред възхода на някои представители на националистическата и популистката крайна десница на изборите, но и се сблъскваме с проникването на ксенофобския и шовинистическия й дневен ред в самия демократичен спектър", предупреди Ципрас, уточнявайки, че расизмът и ксенофобията стават водещ политически дискурс в някои традиционни консервативни сили и не само сред тях.
Пред европейските депутати гръцкият министър-председател представи успешния изход на страната си от спасителните програми, като същевременно подчерта допуснатите грешки при управлението както на гръцката криза, така и изобщо на финансовата криза на Стария континент. Сред успехите на Гърция Ципрас отдели специално място и на споразумението между Атина и Скопие.
