5 май се отбелязва като Ден на лузофоните. Така се наричат хората и народите, при които португалският език е майчин или придобит, т.е. говорещите португалски език хора, за които се счита, че са около 223 милиона. Думата произлиза от провинцията на Римската империя – Лузитания (на латински: Lusitania), която е обхващала територия на съвременна Португалия, южно от река Дуро, и част от съвременна Испания (днешните области Естремадура и Саламанка). Лузитания е наречена на името на племето от индоевропейски произход, населявало тези земи – лузитани..
Терминът лузофон се отнася и до хората, чиито културни интереси и занимания са свързани с използването на португалския език, без това да се свързва с етническата им принадлежност. Литературната награда Камоинш се дава именно автори лузофони.
Лузофони официално са жителите на Португалия и на бившите португалски колонии. В тези държави португалският език е съхранен като официален и след разпадането на Империята и контактите от различен характер между тези държави са много тесни. През 1996 г. е учредена Общност на португалоезичните държави. Тези държави неофициално се наричат и Лузосфера.
Лузофонски държави са: Португалия, Бразилия (бивша колония на Португалия в Южна Америка), Мозамбик, Ангола, Кабо Верде, Гвинея-Бисау, Сан Томе и Принсипи (бивши колонии в Африка), Източен Тимор (от 2002 г. независима от Индонезия държава), Макао и някои провинции, като: Гао в Индия, Галисия в Испания и други.
Общността на португалоезичните държави (на португалски: Comunidade dos Países de Língua Portuguesa, съкратено ОПЕД, CPLP) е приятелско сдружение на нациите – лузофони, при които португалският е официален език. Централният офис на организацията е в столицата на Португалия – Лисабон.
В португалоезичните държави живеят над 223 милиона души и общността обхваща територии общо около 10.742 млн. кв. км, т.е. по-голяма от територията на Канада, която пък е втората по големина страна в света.
CPLP е организация в процес на формиране и развитие, тъй като членуващите в нея държави все още не са изградили достатъчно силни връзки помежду си. Уникалното в тази организация е, че отношенията между държавите се развиват на базата на общия език, който служи за мост между твърде различните култури.
Организацията развива разностранна дейност в полза на своите членове. Поради големия брой деца от селските райони на Африка и Източен Тимор, които са извън образователните системи на тези страни, Португалия и Бразилия изпращат свои педагогически кадри за оказване на помощ в тези райони и усвояването на португалски език.
В създадените в Африка центрове експерти от Португалия и Бразилия организират курсове за подобряване на познанията сред населението и на условията за водене на дребен бизнес при по-слабо развитите им партньори.
В организацията се изпълняват и няколко важни проекта, свързани със здравеопазването в Африка, включително за ограничаване на разпространението на СПИН.
Организацията спомага за свободното движение на хора и стоки между страните членки. Известен проблем с това изпитва Португалия, която като член на ЕС е длъжна да ограничи имиграцията. За подобряване на обслужването на гражданите от CPLP Португалия въвежда през 2005 г. специален коридор в своите международни летища.
По време на срещата в Луанда (Ангола) през 2005 г. министрите на културата от осемте държави-членки обявиха 5 май за Ден на лузофонската култура (на порт.: Dia da Cultura Lusófona).
През юли 2006 г., по време на срещата на CPLP в Бисау, като наблюдатели са приети Екваториална Гвинея и Мавриции заедно с други 17 международни организации и асоциации.
