Да строим или да не строим? Защото парите са нужни и за мерките срещу епидемията от коронавирус… Някои анализатори призовават да се спре финансирането на инфраструктурните проекти. Строителите пък смятат, че това не е добра идея и работата по тях трябва да продължи. Още повече, че част от обектите се строят с европейско финансиране, а покрай това са определени различни срокове, санкции и т.н.
Камарата на строителите определи своя бранш като структуроопределящ за икономиката. В тази връзка нейните представители поискаха държавата не само да не спира обществените поръчки по време на извънредното положение, но да се инвестират все повече публични средства в големи и средно големи инфраструктурни проекти. По време на кризи
публичният ресурс извежда икономиката от рецесия,
убедени са хората от камарата.
На около 100 км пътища се работи у нас през 2020 година. Тук се включват всички стратегически пътни проекти – магистралите "Хемус", "Струма" и "Европа", и скоростния път между Видин и Ботевград.
Строително-монтажните работи на големите инфраструктурни обекти, възложени от Агенция "Пътна инфраструктура" не са спирали, категорични са от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Дейностите се изпълняват съобразно разпоредбите за извънредното положение и въведените мерки за ограничаване на разпространението на COVID-19.
Работи се по АМ "Хемус". Тук има да се довършват 223 км – от пътен възел "Боаза" до пътен възел "Буховци" (област Търговище). Пътя изгражда държавното дружество "Автомагистрали", а управляващите имат амбицията
"Хемус" да е готова през 2023 година.
По някои участъци от това трасе пречки създават процедурите за отчуждаване на терени, обясняват от строителното министерство. Това означава, че ще се работи само там, където са изкупени земите. И е напълно възможно да останат участъци, които ще забавят цялостното приключване на автомагистралата.
В момента продължава строителството в отсечката от пътен възел "Буховци" до пътен възел "Белокопитово" (област Шумен) в източната част на магистралата откъм Варна. Тя е с дължина около 17 километра. Работи се и в отсечката между 94-ти и 96-ти км на участък 1 – от Боаза до пътен възел "Дерманци" (област Ловеч). В момента се извършват изкопи, насипи, водостоци и селскостопански подлези. Според строителния министър Петя Аврамова тя трябва да е готова през 2020 година.
В останалите участъци между пътен възел "Боаза" до връзката с първокласния път Русе – Велико Търново (134 км) се извършва подготовка и различни други процедури. Възможно е до средата на 2020-а да се стигне и до разрешение за строителство. За този участък
правителството е осигурило 1.35 млрд. лева.
Макар и в по-намален обем, заради противоепидемичните предписания, продължават строителните работи и на бъдещата автомагистрала "Европа" ( на участък от 48 км), разположена по протежение на трансевропейския коридор №10 и трябва да влезе в експлоатация през 2023 година. Тя ще свързва София с гранично-пропускателния пункт на сръбската граница при Калотина, а от там – с Ниш, с Белград и Европа. Обектът е разделен на три части.
В средата на февруари тази година започна изграждането на участъка между ГКПП "Калотина" и Драгоман. Строителството на тази 14.5-километрова отсечка се финансира със средства от Механизма за свързване на Европа и от републиканския бюджет. Стойността на инвестицията е около 165 млн. лв., а срокът за нейното усвояване е януари 2022 година.
Строителните работи на участъка
между Драгоман и Сливница,
който е с дължина 17 км, започнаха още през май миналата година и според плановете се очаква да приключат до края на тази година. Финансирането е осигурено от националния бюджет.
В тези два участъка се предвижда модернизация на съществуващия първокласен път I-8 между Калотина и град Сливница, и разширяването му с второ платно до габаритите на магистрала.
За третия участък – от град Сливница до връзката със Северната скоростна тангента (16 км), се предвижда изграждане на ново трасе. В момента се изготвя техническият проект за отсечката, уточняват от пътната агенция.
Продължават строителните работи и на Софийския околовръстен път –
от кв. "Младост" до връзката с АМ "Тракия".
И на другия голям обект – АМ "Струма", не спират строителните работи. Усилено се изграждат двата участъка от лот 3.1. между Благоевград и Крупник преди и след бъдещия тунел "Железница" (най-дългият у нас), както и прокопаването на самото съоръжение.
Строителният министър Петя Аврамова при всяка своя публична изява убеждава обществеността, че не сме се отказали от проекта за АМ "Струма", работим по апликационната форма. И към момента нямало риск за връщане на средства, предоставени от ЕС за построените досега и за изграждащите се участъци от тази магистрала. Оттеглянето на апликационната форма за участъка през Кресненското дефиле пък щяло даде възможност за изпълнение на препоръките на ЕК за намаляване на въздействието на увеличаващия се трафик върху околната среда. През тази година ще се извършат действия, които вече са планирани в доклада за ОВОС при рехабилитацията на съществуващото трасе на път Е-79. Продължава работата по избрания
Източен вариант на трасето на магистралата.
Строителните дейности в отсечката от Благоевград до Крупник и тунел "Железница" са в друга утвърдена от ЕК апликационна форма и тяхното строителство продължава с усилени темпове, потвърждава министър Аврамова.
Започна изграждането на пътя между Видин и Ботевград, който е ключов за развитието на Северозападна България и се очаква да облекчи достъпа на хората от района към останалите части на страната. Строителните работи стартираха в двата края на това шосе – в Лот 1 и Лот 2, в участъка от Мездра до Ботевград, и на 30-километровия участък от Видин до пътен възел "Макреш". Подготовката върви и в другите части от скоростния път.
Строителите искат повече инвестиции в инфраструктурни проекти
От Камарата на строителите в България настоява, че строителният отрасъл трябва да запази досегашното си темпо. . Секторът е структуроопределящ за икономиката на страната и осигурява заетост на над 200 хил. работници и служители. По отношение на големите инфраструктурни проекти, финансирани с европейски средства, спирането на строително-монтажните работи може да доведе до забавяне на срока на изпълнение и финансови корекции, а в някои случаи и до загуба или връщане на евросредства.
Строителните компании настояват и за бързо разплащане от страна на държавата, на общините, на агенциите, а и от всички възложители към строителните фирми за вече извършена и приета работа.
