Активите на фалираната през 2014 г. Корпоративна търговска банка продължават да се обезценяват със страшна сила. Синдиците й отдавна са ги дали „на ишлеме“ на съдебните изпълнители, които разпродават най-атрактивните имоти, ипотекирани в кредитната институция на безценица. Заложените срещу стотици милиони обезпечения по кредитите на ликвидираната банка и до днес се търгуват като преоценена стока.
Един от най-фрапиращите примери за това е поредният – четвърти опит да бъде продадена зала "Универсиада".
През миналата седмица частният съдебен изпълнител Стоян Якимов предложи на търг този атрактивен имот, разположен в един от най-скъпите квартали на София за смешните 10.5 млн. лева. Това на практика е намаление на цената с 33% , в сравнение с тази, на която се предлагаше имотът през юни 2018 година. Тогава началната му тръжна цена беше определена на 15.6 млн. лева.
„Стопяването“ й с времето е съвсем законно
и „аргументирано“ – с липсата на интерес към предлагания имот, който при всеки пореден търг се обезценява с по около 1.5 милиона лева. След първите поискани 15.6 млн.лв., тя падна на 14 млн. лв , преди година беше 11.928 млн. лв., а накрая – днешните 10.488 млн. лева.
Срещу тази сума, мераклията да придобие емблематичната за столицата зала "Универсиада" на булевард “Шипченски проход” № 2, ще получи масивната сграда със застроена площ от 4130 кв. метра.
Според описанието в обявлението на частния съдебен изпълнител Якимов, вече става дума за три зали, за десет кабинета, за една радиокабина, за една осветителна кабина, три коментаторски кабини и четири стаи – съблекални, както и за машини и оборудване.
От текста на документа става ясно още, че към първоначално изградената сграда е правено допълнително пристрояване и към момента – по кадастрална карта, залата вече е 4317 кв. метра. Освен нея, в обявената цена влиза и стойността на прилежащия терен – 19 898 кв. метра.
Като се вземе предвид, че в момента в този квартал имотите се продават за по 2000-2500 евро за квадратен метър, лесно е да се пресметне колко изгодно може да бъде напазаруван този имот…
Ако се върнем назад в историята му обаче, ще установим, че търговията с него сякаш
винаги е била „зачевана в грях“…
"Раздържавяването" на залата започна през 2003 г. с активното участие на Васил Иванов-Лучано – министър на спорта в правителството на Симеон Сакскобургготски. С неговата благословия бе създадено смесеното дружество "Спорт хотелс Олимпика България" АД, в което бе апортирана собствеността на зала "Универсиада". Освен това се забърка и в скандала около продажбата на "прилежащия" терен.
Сделката беше осъществена светкавично и почти на тъмно, докато се водеха преговори за съставяне на ново правителство в началото на мандата на следващия парламент. Документацията беше внесена в областната управа на София с искане (вх. №4702/174 от 21 юли 2005 г.) за закупуване на терена, който по това време беше със статут "частна държавна собственост".
Договорът за продажбата на 19 898 кв. м беше подписан на 27 юли 2005 г. от заместник-областния управител Люсиен Ковачев (само шест дни след като акционерното дружество го беше пожелало! ) за сумата от 1.6 млн. лева. Простата сметка показва, че златният терен в един от най-скъпите квартали на София е изтъргуван
за по-малко от 40 евро на кв. м,
докато простосмъртните купуваха и продаваха квадратния метър най-малко за 150 евро.
Освен това, голямо бързане имаше и при реализацията на операцията – както стана ясно искането на фирмата е било разгледано в деня, в който е депозирано. Да не говорим, че към този момент Ковачев вече е разполагал и с всички необходими атрибути за бързата реализация на сделката – предварително готови пазарна и данъчна оценка за терена в комплект със задължителната при тези случаи скица на имота. Все документи, за чието издаване – при нормалния темп на работа на българската администрация – би отишъл поне месец.
Разбира се, тогава Лучано отрече да е знаел за "операцията", но нека не забравяме, че именно той през юни 2003 г. "подготви пистата" за бъдещото изкупуване, като вкара софийската зала "Универсиада" и хотел "Тото шанс", намиращ се на "Златни пясъци", в смесеното дружество "Спорт хотелс Олимпика България" АД. Отначало 50% от капитала му беше собственост на частната фирма "Проект строй груп", а останалите 50% уж останаха държавни. Апортът, естествено, също бе извършен с едноличното решение на Лучано – без какъвто и да било конкурс или състезание.
След като надроби всички тези каши,
спортният началник уж попадна на мушката на прокуратурата – именно заради играта с апортите. Срещу него дори бе образувана прокурорска проверка за установяване на законността на сделката за публично-частно партньорство в зала "Универсиада" и в хотела на "Златни пясъци". Но, както може да се досети човек, цялата история беше оставена да "прашаса" и да завърши – естествено – без никакъв резултат.
Още по това време в. "БАНКЕРЪ" се опита да подскаже интересни факти около близките отношения на Лучано с тогавашната "Проект строй груп" АД, която по-късно "потъна" във владение на сегашния собственик на залата – "Велдер билд".
Любопитен детайл от това време е, че "Проект строй груп" беше регистрирана на адреса на младежкото НДСВ с председател Росен Дичев. Да напомним, че от неговите редици произлезе и днешният корпулентен бизнесмен Делян Пеевски, преди да се отдаде изцяло и да пристане безпрекословно на "Движението за права и свободи".
Съвсем неслучайно припомняме всички тези факти, тъй като те доста красноречиво говорят за
"генезиса“ на разграбването.
А той пък ни "води" до необслужваните дългове към "Корпоративна търговска банка" и до "причините" за включването на трите дружества от орбитата "Велдер" в списъка на "каналите за финансиране" на… фирми бушони. Така те бяха наречени в доклада на одиторите от "Аликс Партнърс", посветен на необслужваните кредити на фалираната КТБ.
На книга, днес едноличен собственик на капитала на затъналото в дългове "Универсиада" ЕАД е друго еднолично акционерно дружество – "Велдер билд", чийто пък краен чорбаджия е скрит зад швейцарската компания "Съсекс инвест АГ".
През годините дъщерните дружества на швейцарския собственик – "Велдер билд", "Велдер-БГ" и "Велдер Пропъртис",
са натрупали близо 40 млн. дългове,
които, както може да се досети човек, никога няма да бъдат върнати (какъвто беше и изводът в доклада на одиторите от "Аликс Партнърс").
И за капак – едва ли трябва да бъдем изумени от факта, че от януари 2015-а (след фалита на КТБ) като представляващ дружеството собственик на "Велдер билд" – "Велдер БГ" беше записан 74-годишният Георги Драгомиров от село Негованци, който стана популярен в медиите като "беднякът милионер" заради огромния брой компании, които "управлява", и… мизерията, в която живее.
От всичко казано дотук, за пореден път в. „БАНКЕРЪ“ ще зададе въпроса: "Не е ли време правоохранителните органи в държавата ни да дадат отговор на „загадката“ чия е мощната сянка, която стои зад всички тези пикантни истории за милиони?"
И дали тази казано странна „липса на интерес“ към този златен имот, която от своя страна води до потресаващите му „преоценки“, няма за цел той да отиде отново в ръцете на точно определен (не)неизвестен собственик?
