На днешния ден Стара Загора отбелязва своя празник.
Във връзка с тежките пътни инциденти, настъпили през последните дни в града, местната администрация променя програмата за отбелязване на 5 октомври – Ден на Стара Загора. Като част от програмата в парк „Пети октомври“ в 10.45 часа признателните потомци ще отдадат почит на загиналите в боевете за Стара Загора и ще поднесат венци и цветя на паметника „Защитниците на Стара Загора – 19 юлий 1877 г.“ и символичния камък за възстановяването на града. Гост на града ще бъде президентът Румен Радев.
На 5 октомври през 1879 година генерал-губернаторът на Източна Румелия княз Александър Богориди прави първа копка за възстановяването на Стара Загора.
На 31 юли две години по-рано армията на Сюлейман паша настъпва към Стара Загора и Нова Загора. Тъй като тя надвишаващи неколкократно руските войски и български опълченци и положението на защитниците става неудържимо, след като всички резерви влизат в боя, ген. Гурко ги оттегля към Шипка. С навлизането в Стара Загора турците започват масова сеч и унищожение. Градът е напълно разграбен, опожарен и унищожен. Единствената оцеляла обществена сграда е Ески джамия. Избити и безследно изчезнали са повече от 14 500 души.
Малкото останали живи се спасяват с бягство в Северна България. Тогавашните съвременници смятат, че на това място никога повече няма да съществува град.
Битката при град Стара Загора се счита за бойното кръщене на Българското опълчение и българската армия.
Възстановяването на Стара Загора започва веднага след Освобождението. За тази цел през 1878 г. в Стара Загора пристига известният архитект от Австро-Унгария Лубор Байер, който проектира модерната правоъгълна шахматна планировка, характерна за днешна Стара Загора. На 5 октомври 1879 година главният управител на Източна Румелия Алеко Богориди полага символичния първи камък за възстановяването на града. В България единственият друг град с такъв устройствен план е Нова Загора, който също е изгорен от турците.
С шахматна си планировка двата града са сред най-модерните за времето си градове в света.
Либор Байер
(известен като Лубор Байер или Любор Байер) е строителен техник от Австро-Унгария (по народност чех), който е главен проектант на градоустройствения план на Стара Загора след Освобождението на града.
Липсват данни за точна дата и място на раждане на Либор Байер. Той пристига в България след Освобождението и работи в периода 1878-1879 г. по изграждането на железопътния участък в района на град Пазарджик.
През 1879 г. е поканен в Стара Загора като градски инженер. Жени се за българска вдовица и през април 1879 г. се премества в Стара Загора. Байер поема тежката задача да изготви план за регулация на изгорелия град и изготвя градоустройствен план, представляващ правоъгълна шахматна планировка, характерна за големите градове в Америка. Тази модерна за времето си постъпка определя прозвището на Стара Загора като „Град на правите улици“. Планът е одобрен от правителството на 27 август 1879 г. и на 5 октомври 1879 г. е положен от Александър Богориди крайъгълния камък на новия град.
Либор Байер работи като инженер Стара Загора до 1884 г., след което се премества със семейството си в София. Едновременно с работата си предлага регулационни планове на Нова Загора (1880 и 1882-1883 г.) и Казанлък (1881-1882 г.). Либор Байер разработва и план на град Кюстендил.
В чест на Байер на негово име са кръстени изложбената зала „Байер“ на Съюз на българските художници – Стара Загора, улица „Лубор Байер“ и Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Лубор Байер“ в Стара Загора.
