За щастие слухът, според който Корнелия Нинова трябваше да оглави специално създаденото Министерство на държавните предприятия, се оказа фалшив. Все още лидерът на столетницата ще си бъде съвсем стандартен вицепремиер и още по-стандартен министър на икономиката и индустрията.
Всъщност, как ще се казва едно министерство и за какво ще отговарят работещите в него, едва ли е чак толкова важно. Особено, ако попадне в ръцете на некомпетентна персона, появила се на политическата сцена или по нечия поръчка, или просто така – защото е усетила празната ниша и се е възползвала от ситуацията. Въпреки че Корнелия Нинова не се вписва в тези параметри, тя със сигурност нито е пенкилер и разбира от всичко, нито някога се е фукала с подобни дарби свише. Ето защо „БАНКЕРЪ“ реши да провери как стои въпросът с държавните дружества, на какъв хал са и какво бъдеще ги очаква с оглед на скорошното задействане на механизмите, произтичащи от "Зелената сделка".
Последният актуален списък на интересуващите ни "субекти" се намира в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Това е прословутото Приложение №1 „Списък на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала“, в което са описани общо 176 фирми.
Структурата, която трябва да контролира държавните фирми от името на държавата и в полза на нейните граждани, е Агенцията за публичните предприятия и контрол. Тя наследи Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол по силата на един нормативен акт, специално измислен от управляващия до миналата пролет дует "ГЕРБ – Обединени патриоти".
Този нормативен акт е известен като Закон за публичните предприятия, влязъл е в сила през октомври 2019 г. и възлага на въпросната агенция високоотговорната мисия да "осъществява координацията на държавната политика по отношение на публичните предприятия. Тя наблюдава и докладва на Министерския съвет за нейното изпълнение.“ В нейния списък за контролиране, публикуван във ведомствения сайт, са включени общо 190 държавни фирми.
Вижда се , че разликата между двата списъка е от 14 търговски "субекта". Тя се е формирала по най-различни причини, върху чийто генезис т. нар. компетентни органи явно още не са мислили.
От една страна, в Закона за приватизация НЕ са включени всички министерства. Няма ги министерствата на околната среда и водите, на правосъдието, на труда и социалната политика, на туризма, на финансите.
От друга страна, част от държавните фирми фигурират в единия списък само като компании – майки, а в другия – само чрез техните дъщерни фирми. Например – в Закона за приватизацията са описани само две компании, собственост на Министерството на енергетиката – "Български енергиен холдинг" ЕАД и "Минпроект" ЕАД. В регистъра на Агенцията за публичните предприятия обаче, наред с холдинга са изброени неговите дъщерни дружества – 7 на брой, "ТЕЦ Марица Изток 2" ЕАД и ДП „Радиоактивни отпадъци“.
Разлика откриваме и в структурата на Министерството на транспорта и съобщенията. В Закона за приватизация са изброени 16 негови фирми, а на Агенцията за публични дружества е възложен контрола върху… 21 ведомствени компании. Нищо че през последните години това министерство загуби три дружества: "Летище Русе" и "Пристанищен комплекс-Лом" бяха ликвидирани, "Безконтактни мултиплексорни вериги" бе прехвърлено в МВР.
Откъде тогава идва разликата? Най-напред – "Български държавни железници" ЕАД бе разделено на три самостоятелни фирми – "Холдинг БДЖ", "БДЖ-Товарни превози" и "БДЖ-Пътнически превози". А след това под шапката на транспортното ведомство бяха вкарани "Съобщително строителство и възстановяване", НКЖИ, "Ръководство на въздушното движение" РВД), "Пристанищна инфраструктура" и "Транспортно строителство и възстановяване".
В МРРБ "разчистиха" (т.е. ликвидираха) четири фирми – "Геозащита – Перник", "Геозащита – Плевен", "Геопланпроект" – София и "Научноизследователския институт по строителни материали" – София. Но… "прибраха" от МВР една от най-скандалните през годините строителни фирми – с "Проинвекс" ЕООД. И бяха обзаведени с мегаструктурата "ВиК холдинг", която е с капитал от 1 млрд. лв. и включва в себе си общо 23 ВиК-дружества, в които държавата е мажоритарен собственик. Или казано в съкратен вариант – МРРБ вече е принципал на 37 фирми.
В Закона за приватизацията Министерството на финансите липсва, но Агенцията за публичните предприятия контролира 5 дружества под неговата шапка – "Българска фондова борса", "Сервиз финансови пазари", "Централен депозитар", "Фонд мениджър на финансовите инструменти" и "Българска независима енергийна борса".
В Закона за приватизация Министерството на отбраната е описано със 7 фирми, включително и един от големите оръжейни холдинги – „ТЕРЕМ“. В портфолиото на Агенцията за публични предприятия присъства с 6 фирми. Сред тях липсва "ТЕРЕМ холдинг“, но фигурират четирите му дъщерни предприятия. Липсват и други 4 дружества, които според Търговския регистър все още са собственост на МО.
Две са ведомствата, които държат палмата на първенството по брой фирми, контролирани от Агенцията за публичните предприятия: Министерство на здравеопазването – с 66 търговски дружества, и МРРБ – с 37 собствени фирми. Няколко министерства имат само по една компания, например – околната среда, правосъдието, социалната политика, туризма, външните и вътрешните работи.
Министерството на културата също фигурира и в двата "описа" – в сайта на Агенцията за публичните предприятия и в Закона за приватизация, с всичките си 6 фирми: Национална агенция "Музика" ЕООД, "Реставрация" ЕАД, "Аудиовидео Орфей" ЕАД, Филмова студия "Време" ЕООД, "Алианс" ЕООД, "Национален дворец на културата – Конгресен център София" ЕАД.
Припомняме, че през 2017 г. управляващият мастодонт ГЕРБ обяви край на приватизацията и с подобаващ ремонт на Закона за приватизация и следприватизационен контрол "постанови": оттук нататък раздържавянето на фирми ще сеправи само от Народното събрание след получено и обсъдено предложение от министерството собственик!
Въпреки че държавата продължи да е лош стопанин какъвто винаги е била, от 2017 г. насам не е регистрирана нито една приватизационна сделка по новите правила.
В някакъв такъв застой е и финансовото състояние на фирмите: съществуването им не носи абсолютно никакви ползи на държавата като собственик. Тъкмо обратното – чрез непрекъснатото наливане в тях на милиони и милиарди, политическата класа поддържа на изкуствено дишане стотици тотално провалени общински компании, плете корупционни схеми и осигурява охолство на задкулисните си спонсори. Справка – БЕХ, "Автомагистрали", "ВиК холдинг", „Държавна консолидационна компания“ и т.н.
Според експертите, единственият "магистрален" изход от задънената ситуация е спешна приватизация чрез Българската фондова борса, но засега не се е намерил премиер – храбрец, който да направи първата по-сериозна крачка в тази посока. Вместо това, броят на министерствата изведнъж скочи с около 35-40 процента, което предполага и ново междуведомствено фирмено роене. И полека-лека се заговори за… нова национализация като лек за постпандемичната криза. Чудно защо ли!
