Служебният премиер Стефан Янев изненадващо свика извънредно заседание на Министерския съвет на 12 декември, неделя, преди да предаде управлението на редовния кабинет на четворната коалиция в понеделник. Именно на това свое последно заседание служебното правителство реши България да увеличи вноската си в Международната инвестиционна банка с 42 млн. евро. Вносител на решението беше министърът на финансите Валери Белчев.
Заделената сума е част от програмата за увеличаване на капитала на банката, която до неотдавна бе базирана в Москва, а отскоро е в Будапеща, като до момента България е дала 123 млн. евро. След тази поредна вноска страната ни ще стане втория по големина акционер в банката.
Най-големият акционер е Русия с 47.96% от акциите в капитала, следвана от Унгария – 17.5 на сто.
Преди вноската България бе третият по големина акционер, с дял от 10.04 на сто от капитала на МИБ, равняващи се на 42 203 226.32 евро.
Международната инвестиционна банка е основана през 1970 г. като банка на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) на тогавашните социалистически държави. Страните-членки на банката, са България, Виетнам, Куба, Монголия, Унгария, Румъния, Русия, Словакия и Чехия.
На 8 декември 2021 г. се проведе четвъртото заседание на Съвета на управителите на Международната инвестиционна банка (МИБ), най-висшият орган на управление на институцията.
Ключовият момент в дневния ред на заседанието на Съвета на управителите беше молбата на Република Сърбия за присъединяване като член към Международната инвестиционна банка. Важно е да се подчертае, че въпросът за присъединяване на нова държава стана обект на обсъждане за първи път след повече от половин вековното съществуване на институцията. В резултат на това беше взето положително единодушно решение за приемане на Република Сърбия като държава акционер.
Обръщайки се към високопоставени представители на държавите акционери, председателят на Управителния съвет на МИБ Николай Косов заяви, че през 2021 г. Международната инвестиционна банка е продължила движението си напред по всички ключови показатели. Кредитният портфейл е отбелязал качествен и количествен растеж, новото на финансова стабилност било високо, а печалбата от основни дейности нараствала. Повече от една година предсрочно,
Банката отчита, че вече има кредитен и документален портфейл от 1.2 милиарда евро. Освен предсрочното постигане на тази стратегическа за края на 2022 г. цел, банката обяви, че портфейлът й е силно диверсифициран по инструменти за подкрепа, география и сектори, тъй като обхваща интересите на всички страни членки на МИБ. Делът на европейските инвестиции в общия обем на портфейла надхвърля 55%.
България започва и подмяна на своя представител в Международната инвестиционна банка, реши още служебното правителство. Сега заместник-председател на управителния съвет на МИБ, като представител на България в ръководството на кредитната институция, е Румяна Кючукова. Според устава на банката, членовете на управителния съвет се назначават от Съвета на управителите за срок от пет години. На 1 декември 2015 г. правителството одобри кандидатурата на Румяна Кючукова за заместник-председател на Управителния съвет на МИБ, а през 2016 г. тя зае поста – с мандат за периода 1 януари 2016 г. – 31 декември 2020 година.
В края на юли миналата година правителството одобри кандидатурата й за втори мандат. В качеството си на заместник-председател на Управителния съвет на МИБ представителят на България "ще взима активно участие в оперативната дейност и управлението на банката, както и ще отстоява финансово-икономическите интереси на страната.", мотивира избора си тогавашното правителство.
„Извънредното” решение на служебното правителство изненада. То бе посрещнато по-скоро с неодобрение.
Илиян Василев написа във Файсбук: „Та значи голяма полза щели сме да имаме от увеличаване на дела си в СИВ-овската банка МИБ, която премести седалището си от Москва в Будапеща. Капиталът на банката е 2 милиарда евро. Нека видим чии са проектите, в които банката е инвестирала? Започваме с Хювефарма – познахте, по собственика може да проследите Промяната” написа той.
През май 2016-а банков синдикат осигури финансирането, с което фармацевтичната компания на Кирил Домусчиев "Хювефарма" купи активи на конкурента си – гиганта Zoetis. Сделката се подготвя още от 2015-а и включва придобиването на три производствени фабрики в САЩ и формули за ветеринарномедицински препарати и хранителни добавки за животни, които се продават в целия свят. Общата сума на финансирането, което е получено чрез няколко заема на траншове в долари и евро, беше за 145.63 млн. евро.
В синдикирания заем от финансови институции е и Международната инвестиционна банка в Москва, от капитала на която България притежаваше тогава втория по големина – след Русия – дял – 13.4 процента. Това е и причината да бъде подкрепена "Хювефарма", стана ясно от изказване на Владимир Ливенцев от борда на директорите на IIB – Международната инвестиционна банка.
Делът на МИБ в общия размер на заема със срок на погасяване август 2020-а беше е 20 млн. долара. Организатор на сделката бе лондонското поделение на финансовата група CITIbank. В синдиката на кредиторите бяха още BNP Paribas, KBC, UniCredit, Raiffeisen Bank, Societe Generale и ING.
Преди този заем, с участието на МИБ Huvepharma вече се бе сдобила с част от активите на Zoetis за сумата от 71 млн. долара.
Илиян Василев напомня, че от МИБ са се облажили и Приста Ойл и „забележете – Центърът за градска мобилност”, както и фалиралата „Спарки Елтос”.
Ето и съмнението на Василев: „Вероятно са смятали, че Асен Василев няма да се съгласи ( с увеличението на капитала – б.а.) и са поискали да го поставят пред свършен факт”.
Увеличаването на българската вноска в банката обаче трябва да бъде одобрено от Народното събрание.
Дали?
