„Крайно време е да определим дали развиваме ядрената енергетика или не.“ Такъв призив отправи служебният енергиен министър Росен Христов по време на представянето на Стратегията „Българската енергетика 2023 – 2053“. Той се присъедини към коментара на служебния премиер Гълъб Донев, че 30 години не са особено дълъг хоризонт, предвид факта, че изграждането на една атомна мощност отнема поне 15 години.
Енергийният министър поясни, че водещи икономики като Германия, например, са поели по пътя на отказване от ядрената енергетика, докато други държави – като Франция и Швеция – развиват и инвестират в ядрения сектор.
Росен Христов уточни, че съвсем умишлено в представената Стратегия екипът му не влиза в детайли, защото целта е всички политически сили и заинтересовани страни да се обединят около няколко основни направления.
„Изключително важно е да покажем на Европейската комисия, че независимо кога ще започне работа следващото редовно правителство – то ще има същата позиция, която ние представяме, за да постигне поставените цели от Народното събрание за предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост“, подчерта енергийният министър. Той бе категоричен, че имаме единна позиция по отношение бъдещето на въглищната енергетика.
Но за да имаме шанс да предоговорим ангажимента по ПВУ, трябва да представим алтернатива, която ясно да показва, че това предоговаряне не предвижда България да се откаже от изпълнението на целите, които Европа си поставя за декарбонизацията, а дори напротив – ние ще бъдем една от водещите държави, но ще следваме подход, който ще запазва националните ни интереси, посочи Христов.
Преди да пристъпи към изброяването на приоритетите по направления, Росен Христов представи текущото състояние на българския електроенергиен сектор.
За 2022 година сме изнесли над 12 TWh електроенергия с приходи от 3 млрд. евро, които основно са били използвани за компенсиране на високите цени на електроенергията на вътрешния пазар за индустриалните потребители. Така икономиката ни е запазила своята конкурентоспособност. Благодарение на факта, че основно използваме местни енергийни източници – включително въглища и атомна енергия, която сме заложили да заместим, държавата ни не е била зависима от газа, както много други страни в Европа и успяваме да преодоляваме предизвикателствата.
През последните години брутното потребление в страната варира – то е между 35 и 40 TWh, като в Стратегията се предвижда то да бъде сериозно увеличено, заради което Росен Христов залага и развитие на електроенергийния сектор в страната, като гарант за националната и икономическа сигурност.
България е третият по големина износител на електроенергия в Европа и единственият в Балканския регион, като на практика ние изнасяме към всички съседни държави. Според прогнозите на екипа на енергийния министър тази тенденция ще се задържи и през следващите години, като към страните, изпитващи нужда от енергия, ще се прибави и Украйна, която преди войната е задоволявала собствените си нужди и дори е изнасяла електроенергия. Молдова, която до този момент е разчитала на Украйна, също ще стане една от държавите, на която България ще доставя електроенергия.
По технологии производството на електроенергия през 2022 г. е разпределено по следния начин:
АЕЦ -33% от електроенергията; БИоЕЦ – 1%, ВяЕЦ – 3%, ФЕЦ – 4%, ВЕЦ – 8%, Заводски ТЕЦ – 2%, Топлофикационни ТЕЦ – 5%, Кондензационни ТЕЦ – 45процента.
През 2022 г. произведеното количество електроенергия е нараснало с 5.7% спрямо предходната година. този ръст се дължи от увеличението в произведената електрическа енергия при кондензационните ТЕЦ – с 4 TWh, ВЕИ – с 0.3 TWh и при ВЕЦ – 0.26 TWh.
От представената графика – инсталирани мощности по технологии през 2022 г. се вижда, че именно кондензационните ТЕЦ са в процентно съотношение най-много – 35%, следвани от ВЕЦ – 24%, АЕЦ – 15%, ФЕЦ – 11%, ВяЕЦ и Топлофикационни ТЕЦ по 5%, Заводски ТЕЦ + КоГЕН – 4% и Биомаса – 1 процент.
Ето защо стратегията предвижда по направлението „Въглищна енергетика“ България да използва съществуващите мощности до 2030 г., за да може по този начин да гарантира енергийната си сигурност. В същото време България предвижда да въведе технически решения за намаляване на емисиите.
По направлението „Ядрена енергетика“ се предвижда да изградим нови 2000 MW мощности на площадката Белене до 2035/2040, като за целта е необходимо да се вземе решение дали развиваме ядрената си енергетика или не още през първото тримесечие на 2023 година. Планирано е и да се изградят 2000 MW заместващи мощности до 2045 г. на площадката „Козлодуй“.
По направлението ВЕИ се предвижда изграждането на 7 GW слънчеви и 2 GW вятърни мощности до 2030 година, както и изграждане на 12 GW слънчеви и 4 GW вятърни мощности до 2050 година.
По направлението ВЕЦ се планира изграждане на 870 MW нови ВЕЦ до 2030 г., както и изграждане на 1270 MW до 2050 година.
По направление „Геотермална енергия“ държавата ще се фокусира върху локални системи за отопление.
По направление „Водород“ се предвижда да изградим 1 GW електролизатори до 2030 г. и да произвеждаме 90 000 тона годишно. На следващ етап – до 2050 е планирано да изградим 5 GW електролизатори и да произведем 520 000 тона годишно водород за местно потребление и износ.
По отношение на системите за съхранение на енергия в Стратегията е заложено завършване на разширението на ПАВЕЦ Чаира до 2030 г., изграждане на нови ПАВЕЦ (подземни, сгъстен въздух) и изграждане на 1 GW до 2035 година. Планира се въвеждане на 6000 MW батерии до 2030 г., както и въвеждане на 1.5 GW системи за сезонно съхранение до 2050 г., както и предоставяне на системни услуги на съседни държави.
По направление „Мрежи високо и средно напрежение“ са заложени две стратегически цели: модернизиране и изграждане на нови далекопроводи в преносната мрежа с общ дължина – 1900 км., както и дигитализация и развитие на разпределителната мрежа.
По направление „Електрическа мобилност“ са предвидени 1000 зарядни станции за развитие на техническа и зарядна инфраструктура до 2030 година.
По направление „Енергийна бедност“ е записано да се въведат мерки за подпомагане и повишаване на енергийната ефективност в домакинствата. Енергийната ефективност също е включена като направление в Стратегията – за нея се планира да се прилагат добри практики и технологии от цял свят.
Изработвайки Стратегията, екипът на Росен Христов се е запознал и със стратегиите на държавите от региона:
Гърция планира да изведе въглищните си централи до 2023 г., но с ускорено развитие на ВЕИ, с разширение на междусистемната свързаност и с потенциал да се превърне в нетен износител. България може да се възползва от тези намерения на Гърция чрез предоставяне на услуги за транзит, съхранение и арбитраж.
Румъния планира да изведе въглищните си централи от експлоатация до 2030 г, тя ще залага на ускорено развитие на ВЕИ, както и на развитие на производството от местен добив на газ. Букурещ ще изгражда и модулни реактори.
Като цяло в Западните Балкани се очаква извеждане от експлоатация на нискоефективните мощности. Ще се наблюдава нужда от развитие на електроенергийната инфраструктура, като това ще създаде възможности за българските инвеститори.
