Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа за януари тази година е положително в размер на 470.6 млн. лв. (0.3% от прогнозния БВП). То се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 399.9 млн. лв. и по европейските средства в размер на 70.7 млн. лева. Това отбелязват от Министерството на финансите на база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет.
Въпреки че приходите по КФП нарастват спрямо същия период на миналата година, изпреварващият ръст на разходите води до влошаване на бюджетното салдо спрямо отчетеното за януари миналата година (за януари 2022 г. бе отчетено превишение на приходите над разходите по КФП в размер на 937 млн. лв.). Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, включително промени в пенсионната сфера, действащи програми за изплащане на компенсации на потребителите на електрическа енергия извън регулирания пазар и други.
Приходите, помощите и даренията по КФП са в размер на 4 865.6 млн. лева.
Постъпленията нарастват с 544.5 млн. лв. спрямо отчетените за януари 2022-а. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с 463.7 млн. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са повече с 80.7 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на миналата година.
Общата сума на данъчните постъпления по КФП, включително приходите от осигурителни вноски, възлиза на 3.98 млрд. лева. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 428.1 млн. лв. на годишна база, като формират 81.8 на сто от общите постъпления по КФП за периода. Приходите от преки данъци са в размер на 488.7 млн. лв., като нарастват с 80.2 млн. лв. спрямо отчетените за януари 2022-а. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 1.91 млрд. лв. (спад от 166.4 млн. лв., 8% спрямо отчетените за януари 2022 г.). Приходите от ДДС са в размер на 1.40 млрд. лв. (спад от 7% спрямо отчетените за януари 2022 г.), от акцизи възлизат на 476.5 млн. лв. (спад от 9.9% спрямо същия период на миналата година), а тези от мита са 28.5 млн. лв. (спад от 22.7% спрямо отчетените за януари 2022 г.). Постъпленията от други данъци (включително имуществени и други данъци по ЗКПО) са в размер на 419 млн. лв. (в т. ч. 322 млн. лв. целеви вноски във Фонд “Сигурност на електроенергийната система” от производителите и търговците на електрическа енергия, в изпълнение на § 8 от ПЗР на Закона за прилагане на разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБНЗОК за 2022 г.). Тези семи са с ръст от 338.5 млн. лв. спрямо отчетените за януари миналата година. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 1.16 млрд. лв., което представлява ръст от 175.8 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на 2022-а.
Неданъчните приходи са в размер на 688 млн. лв. (ръст от 35.6 млн. лв. спрямо същия период на 2022 г.) и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, вкл. вноски от приходи от държавни и общински предприятия, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 196.2 млн. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) възлизат на 4.39 млрд. лева.
За сравнение разходите по КФП за януари миналата година бяха в размер на 3.38 млрд. лева. Най-значително нарастване има в частта на социалните разходи и по-специално разходите за пенсии, които нарастват номинално с 379.7 млн. лв., следвани от разходите за субсидии, които нарастват с 264.7 млн. лв., основно поради действащите програми за изплащане на компенсации за небитовите потребители на електрическа енергия. Ръст има и при капиталовите разходи, разходите за персонал и разходите за издръжка.
Нелихвените разходи са в размер на 4.25 млрд. лв. (ръст от 1.03 млрд. лв. спрямо отчетените за януари 2022 г.). Текущите нелихвени разходи са 3.98 млрд. лева. Капиталовите разходи (включително нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 269.3 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са 1.4 млн. лева. Лихвените плащания са 30.3 млн. лв. (спад с 1.8 млн. лв. спрямо януари 2022 г.).
Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към 31 януари от централния бюджет, възлиза на 112 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на Европейския съюз.
Размерът на фискалния резерв към края на януари е 16.4 млрд. лв., в т.ч. 15.2 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1.2 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
