ИПИ: Опитът за промени в Кодекса на труда за “хоум офиса” е вреден

Предложенията за промени в Кодекса на труда, фокусирани върху регламентирането на работата от разстояние, както и въвеждането на все по-популярното в Европа „право на изключване“, демонстрират пълно неразбиране на работата извън офиса и се опитват да елиминират голяма част от гъвкавостта и предимствата, които тя предлага.

Това се посочва в анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), представен от експерта Адриан Николов.

На база проучването си той е категоричен, че най-проблемните нови текстове се отнасят до стриктното определяне на работното място в случай на работа от разстояние. 

Предложенията предлагат Алинея 7 от Кодекса да бъде изменена така:

„(7) С индивидуалния трудов договор се определят и:

1. мястото на работата от разстояние, когато е различно от седалището на работодателя; и (2) Работникът и служителят, който извършва работа от разстояние, е длъжен да предостави на работодателя писмена информация за характеристиките на осигуреното от него работно място за извършване на работа от разстояние.“

От Института подчертават, че така описаните условия напълно пропускат смисъла на работата от разстояние. 

Според предложението се предполага да има ясно и точно определено място, на което работникът извършва договорената с работодателя си дейност. А основният смисъл на работата от разстояние обаче е именно липсата на строго определено работно място и закрепостяването с конкретен офис, пък бил той и в дома на работника.

Обратно – дистанционната работа позволява на работника да върши работата си от плажа, от хижа в планината, или от другия край на света. В предложенията за поправки в Кодекса на труда обаче липсва каквато и да било възможност за такава гъвкавост.

Експертът на ИПИ припомня, че и в момента съществува строга дефиниция за работното място и тя е записана в Допълнителните разпоредби на Кодекса, пар. 1, т. 4., която обхваща както надомната работа, така и работата от разстояние:

„При извършване на надомна работа и работа от разстояние работно място е домът на работника или служителя или друго помещение по негов избор извън предприятието“.

Според Николов същото се отнася и до работното време – промените окуражават максималното регламентиране на работното време от разстояние и предварителното му договаряне между работодател и работник. 

Това до голяма степен изглежда логично, когато има потребност работникът да бъде на разположение в определени часове, огато осигурява поддръжка, например. Но много по-често дистанционната работа е свързана със създаването на определен продукт, което е обвързано не толкова с време, прекарано в работа, колкото с постигане на цели и спазване на срокове. В такива условия дефинирането на  конкретно време, което работникът трябва да прекарва в работа, или още повече с конкретни часове в денонощието, изглежда безсмислено.

Николов коментира и тъй нареченото „право на изключване“, като посочва, че то изглежда по-логично. Причината е, че цифровото общуване позволява на работниците да са достъпни 24/7 по имейл или телефон, а това създава сериозен риск работните задължения да прелеят в личното време. Експертът обаче е категоричен, че остава отворен въпросът дали има нужда от законодателно гарантиране на правото на работника да разполага със стриктно разграничение на личното от работното време, тъй като в някои сфери на работа това е невъзможно. Според Николов обаче това би могло да се уреди и в трудовия договор.

От ИПИ обаче смятат, че общият поглед към предложените промени в трудовото законодателство сочи, че те опитват да решават несъществуващ проблем. 

Работата от разстояние у нас е разпространена в няколко сфери на икономиката – най-вече в сектора на информационно комуникационните технологии, както и сред занимаващите се с творчески професии, включително и сред журналистите. По нищо не личи, че при тях има нужда от допълнително регулиране или че работодателите злоупотребяват с правата на работниците – тъкмо обратното, този трудов пазар се характеризира с високо търсене на работници и предоставянето на максимална гъвкавост е силен инструмент за привличането им.

Според ИПИ въвеждането на допълнителна регулация, изисквания и ограничения ще застраши разпространението на работата от разстояние в други сектори. А подобен модел на работа създава възможности за мнозина работници, за които традиционната работа в офис е трудно постижима, като например за жени с малки деца и за хора с увреждания. 

Институтът посочва, че на този етап в България работата от разстояние (и на половин работен ден, впрочем) е най-слабо застъпена в целия Европейския съюз, което възпрепятства по-нататъшната интеграция на тези потенциални работници, при това на пазар на труда, който все по-трудно намира нови кадри и страда от все по-дълбоки дефицити. По тази причина въвеждането на допълнителни регулации и ограничения на гъвкавостта изглежда контрапродуктивно и е вредно.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще се сбъдне ли прогнозата на Борисов, че ако в парламента влязат 9 партии, кабинет няма да има?

Подкаст