Русия и Западът взеха да мерят сили и в Черно море

Черно море се превръща във все по-широка арена за противопоставяне между Русия и Запада. След началото на войната в Украйна през 2022 г. опасността за инциденти в района се повиши, а след като през юли Русия се оттегли от сделката с посредничеството на ООН, която гарантира безопасни доставки на украинско зърно през Черно море, ситуацията стана взривоопасна.

След съобщенията за плаващи мини, които стреснаха България и Румъния през лятото, на 9 ноември Украйна съобщи, че в района на пристанище Одеса руска ракета е повредила цивилен кораб, плаващ под либерийски флаг. При инцидента е загинал един човек, а четирима други са били ранени.

Русия многократно атакува украинската пристанищна инфраструктура, докато корабите, превозващи украинско зърно, се опитват да пробият руската блокада, пресичайки териториалните води на България и Румъния. Москва предупреди, че ще разглежда

всякакви кораби в Черно море като военни цели

и вече даде доказателство за решимостта си.

Седмица и половина по-рано – на 1 ноември, Киев обяви, че за едно денонощие руски самолети на три пъти са “разхвърляли” експлозиви по маршрутите на цивилни плавателни съдове в Черно море, но нейният морски коридор за износ на стоки остава отворен и работещ.

„Окупаторите продължават да тероризират пътищата на цивилното корабоплаване в Черно море с тактическа авиация, хвърляйки взривни предмети по маршрутите за движение на цивилни кораби“, обяви южното военно командване на Украйна.

Русия не е коментирала тези обвинения, но се е зарекла да възпрепятства украинския износ на стоки. През април пък говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че

Черно море никога няма да бъде море, контролирано от НАТО!

По този повод заместник генералният секретар на НАТО Мирча Джоана заяви на форум в Букурещ, че в момента това е много интензивно геополитическо място, а Алианса ще продължи да подкрепя и да защитава както черноморските си съюзници – Румъния, България и Турция, така и партньорите си извън Северноатлантическия пакт – Молдова, Украйна и Грузия.

„НАТО няма абсолютно никакви агресивни намерения. Ние просто искаме да дадем на Черно море правото на свобода на корабоплаването, сигурност и стабилност, от която всяко друго море по света се нуждае. Разбира се, не можем да подценяваме въздействието на бруталната война, която Русия води срещу Украйна, незаконното анексиране на Крим, постоянното бомбардиране на пристанища и инфраструктура – през лятото на износа на пшеница, през зимата на енергийната мрежа“, коментира Джоана в интервю за БТА, дадено в Букурещ непосредствено преди отпътуването му за България.

Според него влиянието на Алианса в Черно море съвсем не означава, че Русия няма да бъде играч там. Проблемът е, че конкретните намерения на Москва са ясни и еднопосочни – да смущава региона. Докато целта на НАТО си остава все същата – “да надделее и

да направи отново цялото Черно море свободно

за навигация, за бизнес, за мир, за стабилност“.

По време на посещението си в България Джоана ще наблюдава демонстрации на оперативни способности за водене на отбранителна операция на учебен полигон “Ново село” в рамките на учението “Iron Strike 2023”.

Там ще бъдат и  премиерът Николай Денков, министърът на отбраната Тодор Тагарев, както и посланиците на държавите, които участват със свои военни формирования. Той ще бъде и във Варна, където се обсъжда възможността за

създаване на координационен център на НАТО за Черно море.

„Знам, че българските власти, на всички нива, лобират усилено за този център. Това е решение, което лидерите на НАТО трябва да вземат на среща на върха. Сега работим върху изпълнението на нови отбранителни планове и инфраструктура“, обясни той.

След решението на НАТО на срещата на върха във Вилнюс през лятото многонационалната бойна група да прерасне в бригада, министърът на отбраната Тодор Тагарев увери, че “това не значи, че близо 5000 души ще бъдат разположени на наша територия”. Въпреки това обаче през последните месеци вече по-често и открито се говори за изграждане на логистична инфраструктура в района на Ямбол и Кабиле.  По обща оценка, казармите, складовете за техника и пътищата за многонационалната бойна група на НАТО

трябва да са готови до 2025 година и ще струват над 100 млн. лева.

По-рано бившият върховен главнокомандващ силите на НАТО в Европа адмирал Джеймс Ставридис предупреди, че Москва рискува да предизвика пряк военен конфликт с НАТО в Черно море, като прехваща кораби в международни води и се опитва да наложи икономически контрол върху Украйна. Това, разбира се, би бил най-лошият вариант, особено за държавите в региона. Факт, който означава само едно – България има пряк интерес от създаването на координационен център на НАТО на наша територия, както и от солидни гаранции за безопасността ни.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст