ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Ива Митева: Живеем в епоха на чакали и хиени, които се бият помежду си

Ива Митева

Българите спят дълбок сън и се дразнят, ако някой поиска да ги събуди. Демокрацията е като дъгата – всеки я вижда, но никой не е минал под нея. Времето е на крещящите и викащите, а не на качествените и стойностните. С негласуването не наказваме политиците, а себе си.

Г-жо Митева, тема на разговора ни е проектът за конституционни промени. Като опитен юрист и бивш председател на парламента обаче няма как да не Ви попитам какви аналогии правите между полицейските издевателства срещу протестиращи граждани от тази година и от 2020 г., когато вие бяхте сред активистите на промените?

– Отликите са, че сега отзвукът от протестите е по-малък и обществото е заспало, българите са заспали дълбок сън. Чак се дразнят, ако някой пожелае да ги събуди.

Вижте първа част на интервюто с Ива Митева:

Мъдрецът Марко Ганчев имаше фраза, че в един исторически момент българите се събудили, но вместо да станат, продължили да се протягат в леглото.

– Не знам вече дали се протягат дори. Безразличието е огромно и го наблюдаваме и в отзвука от последните улични събития. Наскоро разбрах, че един от хората, участвали в събитията от 2020 г. сега оглавява „Гранична полиция“. Промяната не доведе до нищо добро. Тези дни разлиствах книгата „Гепардът“ на Лампедуза, нали се сещате една съществена фраза на главния герой?

По смисъл – променете всичко, за да си остане същото.

– И какво се оказва? Че хората с чест отстъпиха назад, за да направят път на хора без съвест и без въображение. За да се запази всичко постарому. Друга велика мисъл от „Гепардът“  гласи, че времената на гепарди и лъвове отминават и ще бъдат сменени от епоха на чакали и хиени, които се бият помежду си. Все по-често се сещам и за Оруел, и за Айн Ранд – за съжаление са били много прозорливи, цялата им антиутопия се вижда към днешна дата.

Защо в днешни условия, в европейска демокрация, България след избори получава хиените и техните продукти? Къде е проблемът – в изборните правила или в изборното мислене? Има ли кражба на демокрация?

– Демокрацията е като дъгата – всеки я вижда, но никой не е минал под нея. За съжаление и демокрацията ни, и обществото ни са в криза. Времето е на крещящите, на викащите, а не на стойностното и качественото. Тук пък се сещаме за времената на Бай Ганьо и цар Фердинанд, за когото всеки министър, който не може да произведе „правилно“ изборите, е некадърник. Съвсем наскоро наблюдавахме „правилно“ произвеждане на избори. Може би те също отвратиха хората. По-скоро те бяха омерзени. Чувстват се безсилни и се спасяват поединично. Ясно е, че е нужно обединение на всички онези 70%, които не отидоха да гласуват. Възмущението вкъщи е безплодна позиция. С негласуването не наказваме политиците, наказваме себе си. Политиците предпочитат точно това – с малко пари да си купят достатъчно гласове. В Русе изборната активност е била 21%, в Пловдив 24%, във Варна 30%, а в София 34% – това е шокиращо! Кои са градовете с победители в първия тур – като оставим настрана Бургас и Стара Загора? Това са Кърджали, Търговище, Враца, Монтана и Перник – доста интересни и симптоматични градове… Може би хората все повече търсят пряката демокрация.

Пряката демокрация също крие своите подводни камъни.

– Така е, но тя може да помири интереса на депутата с волята на народа. Балансът между пряка и представителна демокрация може да намали недоверието у хората.

Вижте втора част на интервюто с Ива Митева:

Първите демократични избори се проведоха по смесена система, но според повечето хора бяха брутално откраднати.

– Да, но хората се обръщат към пряката демокрация тогава, когато видят, че избирателите не ги представляват и не решават по тяхната воля. Моята дисертация е именно на тема смесени изборни системи, изучавала съм в детайли тази материя. На споменатите първи избори имаше една мандатна комисия, която проверяваше резултатите, нямаше решение на ЦИК за обявяване на избраните народни представители, така че остава под въпрос въобще кои депутати са били избрани. Въпреки това, в онези години в парламента влязоха доста умни хора, провеждаха се задълбочени дебати. Ако в момента съберем гласовете за депутатите в т. нар. коалиция или сглобка, те излизат около 1.630 милиона. Това е почти с милион по-малко от хората, които подкрепиха референдума на Слави Трифонов, което също е в насоката на пряката демокрация.

Един от аргументите срещу пряката демокрация е, че един се „хваща“ по-лесно и излиза по-евтино на задкулисието. Какво отговаряте на това?

– И в представителната демокрация е така. Вижда се, че нашите народни представители сякаш са превърнати в машини за гласуване. В този парламент няма никакви дебати. Ако отворите стенограмите няма да разберете нищо и няма да получите отговор защо дадено решение е прието по точно определен начин. В парламента няма ярки юристи. Някога слушахме в захлас хора като Любен Корнезов, Гиньо Ганев, Янаки Стоилов, Нено Неновски, Красен Станчев.

След парламентарните избори ГЕРБ бяха много сговорчиви и приемаха промени в Изборния кодекс, но впоследствие не само нищо не бе променено, но дойде и скандалния петък преди деня за размисъл, когато машините бяха скандално извадени от вота. Опитни юристи казват, че изборно законодателство се променя след вот, а не преди ова. Какво казвате Вие за актуалоното състояние на ИК?

– Кодексът за добри практики на Венецианската комисия казва, че правилата в изборния процес се променят не по-късно от година след избори. За съжаление у нас след избори се правят поправки, които в навечерието на вота се отменят. Спомнете си, че ГЕРБ предложи мажоритарна изборна система – само и само да се хареса на хората. За това, което се случи в предизборлния петък, не виждам някой да е „оптимизиран“, както е модерно да се казва сега – и министъра, и заместник-министрите са си по местата, макар че ясни правомощия по Изборния кодекс не бяха изпълнени. Не станя ясно как националната сигурност за 20 октомври беше застрашена от машините, а само седмица по-късно това вече не беше така. Въпросите са много, отговори няма.

Изборните правила се променят през дълги нощи, на тъмно и на тихо, но пък не е ясно защо гражданският сектор не поеме контрола, а и управлението на политизираната ЦИК?

– Много пъти сме говорили, че ЦИК трябва да се деполитизира и да е независим орган с 12-15 членове. Хора с висок граждански и обществен авторитет, с доказан професионализъм.

Какви са контрааргументите на тази теза?

– Че всяка партия трябва да наблюдава изборния процес и да има хора, които да защитават интереса й. Помним как по време на 44-ото НС Изборния кодекс така се дописваше, че ЦИК имаше 24-25 членове. Това трябва да престане и този оран да се конструира по съвсем нов начин. Последните промени в ИК, също извършени „на тъмно“, показаха, че народните представители са си самодостатъчни и нямат нужда от мнението на обществото. За първи път в настоящото НС виждам такова явно неглижиране на специалистите в отделните области. И това е по всеки един закон.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че ротацията във властта трябва да се случи на всяка цена?

Подкаст