На Балканите, като на Балканите. Типична наша отличителна черта е все да се сравняваме с някого, да сме „отгоре“ дори в негативните класации и да се доказваме в пряк „двубой“ с вятърни мелници.
Комично потвърждение за това е хвалбата на сръбския президент Александър Вучич, който пред телевизия “Пинк” заяви, че “българите негодуват срещу Сърбия, защото тя е по-популярна в Северна Македония“.
Тук не става ясно какво точно се има предвид под популярност – дали топла емоционална връзка, или най-обикновен здрав интерес. А би било хубаво да разберем, защото досега
над 162 000 македонци са получили български лични карти,
докато колко „братовчеди“ са кандидатствали за сръбско гражданство, май и самият Вучич не знае. Или го е срам да си признае, защото българските „тескерета“ дават право на притежателите им да шетат на воля из Европейския съюз, докато сръбските документи за самоличност важат само тук-там.
В интервюто на Вучич, посветено инак на редица актуални теми, България е спомената само в контекста на проблемите ни със Скопие.
“Отношенията с Черна гора са малко по-добри, отколкото бяха по-рано, с Унгария и Северна Македония са най-добри в историята, а българите негодуват срещу нас, понеже сме по-популярни от тях в Северна Македония”, каза Вучич, който
определи връзките с Албания като “прилични”,
за разлика от тези с Хърватия.
За сведение на Вучич, България и Северна Македония са трагично популярни една за друга.
През последните години минаха през исторически и политически спорове, които дори наложиха лобиране на редица страни от ЕС и на американски дипломати.
България наложи, а впоследствие вдигна, вето върху старта на предприсъединителните преговори между Скопие и Брюксел. Този процес беше придружен с напрежение и непрекъснати взаимни обвинения във всевъзможни злини. Сега съседите
трябва да впишат българския етнос в конституцията си,
за да може да продължат преговорите, но заради вътрешни конфликти не бързат да го правят.
В началото на годината секретарят на българския клуб в Охрид “Цар Асен III” Християн Пендиков бе пребит заради българския си произход и хоспитализиран във Военномедицинска академия с тежки травми. Тогава и македонският президент Стево Пендаровски, и премиерът Димитър Ковачевски, осъдиха нападението. Преди него обаче имаше още няколко нападения срещу българи и агресия срещу български културни клубове.
Откриването на
културния център “Иван Михайлов” в Битоля
миналата година предизвика нови протести, тъй като в Северна Македония бившият лидер на ВМРО се ползва с недобро (меко казано) име. А „върхът“ бе изкачен, когато сградата на центъра беше подпалена.
По същия начин десетки хора протестираха в Охрид срещу откриването на български клуб, основан от гражданското сдружение “Цар Борис Трети”. От македонската партия “Левица” тогава обясниха, че последният български монарх е “фашистки държавник, слуга на Хитлер и борец срещу македонизма”. По този „повод“ клубът стана обект за стрелба с пистолет от преминаващ автомобил.
От българска страна пък
популистки партии се скъсаха да се саморекламират
чрез напрегнатите отношения и направиха всичко възможно да настроят голяма част от обществото срещу съседната държава.
На този фон можем смело да заявим, че всяка от страните е особено популярна в съседната. Още повече, че по данни на Министерството на правосъдието към 2022 г. „за последните 15 години броят на македонците с български паспорт е 86 566 души, което е над половината от всички получили българско гражданство – 162 865 души. Македонските българи са над три пъти повече от представителите на следващата страна в списъка – Молдова“.
Няма никакъв смисъл да се сравняваме със Сърбия, особено по популярност в Северна Македония. Вместо това ще ни е по-полезно да погледнем Хърватия и Словения, където доходите са почти двойни спрямо нашите, и където хората вървят напред, без да губят време и сили в безсмислени и нерешими спорове.