Надеждата да видят Северното сияние отдавна привлича туристи в Норвегия, но норвежкият проект за улавяне на въглерода от въздуха и съхраняването му, който носи същото име, вече буди от само себе си огромен интерес. “Северно сияние” – съвместно дружество между петролните компании “Шел”, “Екуинор” и “Тотал енержи” – е посрещнала повече от 6 хил. посетители, между които политици, индустриални лидери и защитници на климата, в обекта си в Ойгарден в Западна Норвегия откакто започна изграждането му през 2021-а. Това ще е първата в света система, предлагаща трансграничен превоз и съхранение на емисии от въглероден двуокис на клиенти когато влезе в експлоатация през идната година. Процесът включва улавяне на въглеродните емисии от промишлените предприятия или електроцентралите и инжектирането им в изчерпани петролни кладенци или подводни пукнатини.
Петролните и газовите компании искат да играят водеща роля в разработването на технологията по улавяне и съхраняване на въгларода (CCS), но някои експерти ги обвиняват, че я използват като начин да обосноват продължаващото извличане на изкопаеми горива. Международната агенция по енергетика (МАЕ) критикува през миналата седмица “прекалените очаквания и упование” на индустрията в тази технология като посочи, че това “не е начин да се задържи статуквото”.
“Северно сияние” уверява, че ще предложи изчерпателна услуга на емитентите на въглероден двуокис. “Ние я сравняваме с управлението на отпадъците: вие слагате боклука си в контейнера и ние минаваме и го събираме”, обяснява управляващият директор на обекта Бьоре Якобсен. Дружеството е сключило сделки за преработка на малка част от глобалните емисии на норвежкия производител на изкуствени торове “Яра” и на германския циментов комбинат “Хайделберг матириълс”.
Активните замърсители на околната среда разчитат на технологията CCS да редуцира парниковите им емисии. Но, въпреки бързото разрастване на сектора, технологиите остават скъпи и все още не са се доказали в обема, който трябва да улови изцяло отделяните вредни газове.
Общото количество инвестиции в проекти CCS е достигнало рекордните 3 млрд. щ. долара през 2022-а, по данни на МАЕ. Но, по оценка на организацията, “сегашните политики CCS са абсолютно недостатъчни, за да бъдат реализирани обещанията на правителствата за нулеви емисии”. Въз основа на сегашните планове до 2030-а ще бъдат уловени 115 млн. тона въглероден двуокис при 40 тона в момента. А за постигането на нулеви замърсявания ще трябва да бъдат неутрализирани 1 млрд. тона въглероден двуокис до края на десетилетието, посочва МАЕ.
Въпреки че Якобсен очаква напредък до 2030-а, той отбелязва, че пред CCS има технически препятствия, както и при всяка технология в развитие и не изключва забавяне на графиците с година-две.
Темата ще е важна част от разискванията на откритата на 30 ноември среща на високо равнище за климата COP28 в Дубай. Определеният за председател на събитието Султан ал-Джабер, който е и главен изпълнителен директор на държавната петролна компания на Абу Даби “Аднок”, смята, че светът “трябва да приеме сериозно технологиите за улавяне на атмосферните замърсители”, ако иска да редуцира индустриалните емисии. Експертите пък твърдят, че методите за механично премахване на въглеродния двуокис ще са необходима част от процеса за справяне с климатичните промени, но правителствата ще трябва да насочат усилията си към ограничаването на парниковите емисии чрез други средства, примерно с въвеждането на възобновяеми енергийни източници или с увеличение на енергийната ефективност.
Според професора по чиста енергия от лондонския Имперски колеж – Пол Фенел, “трябва да се направи опит за освобождаване от въглеродните емисии без да се използва CCS и технологията да се приложи едва след достигането на етапа, при който тя не може да бъде заменена”. Той допълва, че е изключително важно да се декарбонизират някои силно замърсяващи процеси като производството на цимент, желязо и стомана.
МАЕ посочва, че не би трябвало да има нови петролни и газови сондажи, ако планетата иска да постигне целевите нулеви емисии до 2050 година. Лидерите от сектора отхвърлят твърденията, че технологията е начин да се обоснове по-нататъшното разработване на петролни и газови находища. Правителството на Великобритания обаче вече обяви нови газови и петролни лицензи в Северно море, както и финансиране от 20 млрд. паунда за CCS.
