Преди 25 години – на 1 януари 1999 г., еврото беше въведено като единна валута на Европейския съюз. Евро е паричната единица на еврозоната, която в момента включва 20 държави от Европейския съюз. То е втората по значение резервна валута, както и втората най-търгувана парична единица в света след щатския долар. Пътят към създаването на единна валута на континент, където от векове съществуват десетки, ако не и стотици национални валути, беше дълъг. Но експериментът не беше уникален. В света преди еврото, а и сега има и други транснационални валути. Не всички подобни проекти са успешни, а някои, например, за създаването на глобална валута, все още остават на етап предложения от отделни икономисти.
Бивши колонии и световна валута
Има и други примери за валути, които работят в няколко държави едновременно. Има няколко парични съюза от този вид в бивши колонии, които все още са икономически свързани.
Една такава валута е източнокарибският долар. Използва се в шест карибски държави – Антигуа и Барбуда, Доминика, Гренада, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Сейнт Винсент и Гренадини, както и две британски отвъдморски територии – Ангуила и Монсерат. Всички тези страни са били бивши колонии на Великобритания, така че източнокарибският долар замени колониалния британски западноиндийски долар през 1965 година.
Още две големи асоциации на страни, които са се споразумели за една валута, се намират в Африка. Това са западноафриканският франк и централноафриканският франк. Неслучайно имената им са толкова сходни – и двете произлизат от така наречения CFA франк, въведен от Франция през 1945 г. в нейните колонии в Западна и Централна Африка. Първоначално това име означава Colonies francaises d`Afrique (френски колонии в Африка).
След като страните в региона получиха независимост през 60-те години на миналия век, той започна да се тълкува като Communaute financiere africaine (Африканска финансова общност) в новосформираните западноафрикански държави и като La Cooperation financiere en Afrique Centrale (Финансово сътрудничество в Централна Африка) в страни от Централна Африка.
Тогава CFA франкът се раздели на тези две валути. Западноафриканският CFA франк се използва в осем държави – Бенин, Буркина Фасо, Гвинея-Бисау, Кот д’Ивоар, Мали, Нигер, Сенегал и Того. Централноафрикански CFA франк е валута в шест държави: Габон, Камерун, Република Конго, Централноафриканска република, Чад и Екваториална Гвинея.
Това са две различни валути с различни банкноти и монети, но все пак имат много общи неща. Така обменният им курс първо беше фиксиран спрямо франка, а сега – спрямо еврото. Няколко западноафрикански страни в Икономическата общност на западноафриканските страни искат да заменят западноафриканския CFA франк с нова валута – еко. Първоначално еко трябваше да бъде въведено през 2009 г., след това тази дата беше отложена няколко пъти, сега въвеждането на новата валута е насрочено за 2027 година.
Това не е единственият случай, когато въвеждането на единна валута от няколко страни е планирано от доста време, но в действителност все още не се е случило. Например, четири страни от Персийския залив – Саудитска Арабия, Кувейт, Катар и Бахрейн, искаха да въведат единна валута – Халиджи, още през 2015 г., но тя все още не съществува.
Членовете на Евразийския икономически съюз също обсъдиха възможността за въвеждане на обща валута – Altyn или Evraz, но въпросът не стигна по-далеч от дискусии.
Обявени бяха и плaнoвe зa въвeждaнe нa нoвa вaлyтa, пoдĸpeпeнa cъc злaтo в paмĸитe нa БPИKC (Бpaзилия, Pycия, Идия, Kитaй, Южнa Aфpиĸa). Все още няма постигнато съгласие по този въпрос.
Има и проекти за глобална валута,
но те са още по-далеч от реална реализация. Един такъв проект беше предложен от белгийския икономист Бернард Лиетард. Той предложи създаването на световна валута Terra, чийто курс ще се основава на кошница от 9-12 основни стоки, като пшеница, петрол, мед, злато и други. Друго предложение е валута, наречена DEY, което е съкращение от долар, евро, йена.
Не символ на суверенитет, а платежно средство
Мислите за запазване на националната валута, които бяха актуални за европейските страни, се възприемат в много други страни като недопустим лукс. Това се отнася преди всичко за малки държави без силна икономика, съседни или разположени в близост до големи сили.
Например, австралийският долар се използва и в Кирибати, Науру и Тувалу. Има страни, които използват еврото като валута, без да са официално част от еврозоната. Това са европейските държави джуджета Андора, Монако, Ватикана и Сан Марино, а освен тях – Черна гора и Република Косово (непризнати от всички държави).
Що се отнася до американския долар, има страни, в които той е основната местна валута в различни части на света. Това са по-специално Ел Салвадор, Зимбабве, Източен Тимор и Микронезия.
(по материали от чуждестранния печат)
