Спирането на храната три часа преди лягане и лекото удължаване на нощното гладуване подобрява кръвното налягане, сърдечния ритъм и контрола на кръвната захар при възрастни с повишен риск от кардиометаболитни заболявания.
Изследователи от Northwestern Medicine проучват дали съобразяването на нощното гладуване с естествения цикъл сън–бодърстване може да подобри сърдечното и метаболитното здраве. Циркадният ритъм играе ключова роля в регулирането на сърдечно-съдовите и метаболитните функции. Важно е да се отбележи, че участниците не са намалявали калориите – фокусът е бил изцяло върху това кога се хранят.
Проучването показва, че хората на средна и по-напреднала възраст с повишен кардиометаболитен риск имат полза от удължаване на нощното гладуване с приблизително два часа. Те също така са избягвали храната и са намалявали осветлението в продължение на три часа преди сън. Тези промени водят до измерими подобрения в сърдечните и метаболитните показатели по време на сън и през следващия ден.
„Съобразяването на прозореца за гладуване с естествените ритми на сън и бодърстване подобрява координацията между сърцето, метаболизма и съня – всички те работят заедно, за да защитят сърдечно-съдовото здраве“, казва водещият автор д-р Даниела Грималди, доцент по неврология и изследовател в областта на медицината на съня в Медицинското училище „Файнбърг“.
Резултатите са публикувани на 12 февруари в списанието Arteriosclerosis, Thrombosis, and Vascular Biology – издание на American Heart Association.
„Важно е не само колко и какво ядете, но и кога се храните спрямо съня, за да извлечете физиологичните ползи от храненето с ограничен времеви прозорец“, допълва кореспондентният автор д-р Филис Зи, директор на Центъра по циркадна ритмика и медицина на съня и ръководител на медицината на съня към катедрата по неврология.
Храненето с ограничен времеви прозорец става все по-популярно, тъй като изследванията сочат, че може да подобри кардиометаболитните показатели и понякога да се доближи по ефект до традиционните нискокалорийни диети. Повечето проучвания обаче се фокусират върху продължителността на гладуването, а не върху това доколко то е синхронизирано със съня – фактор, който е решаващ за метаболитната регулация.
С почти 90% спазване на режима в това изследване, учените смятат, че обвързването на храненето с времето за сън може да бъде реалистичен и достъпен нефармакологичен подход, особено за хора на средна и по-напреднала възраст с по-висок риск.
Екипът планира да усъвършенства протокола и да го тества в по-големи, многоцентрови проучвания.
Подобрения в кръвното налягане, пулса и кръвната захар
Проучването с продължителност 7,5 седмици сравнява хора, които спират да се хранят поне три часа преди лягане, с такива, които запазват обичайните си хранителни навици. Участниците, променили времето на хранене, отбелязват няколко значими подобрения:
- Нощното кръвно налягане намалява с 3,5%.
- Сърдечната честота спада с 5%.
Тези промени отразяват по-здравословен денонощен ритъм – повишение на пулса и кръвното налягане през деня и спад през нощта по време на почивка. По-силен ритъм ден–нощ е свързан с по-добро сърдечно-съдово здраве.
Участниците показват и по-добър дневен контрол на кръвната захар. При прием на глюкоза панкреасът реагира по-ефективно, което подсказва подобрено отделяне на инсулин и по-стабилни нива на кръвната захар.
В изпитването участват 39 възрастни с наднормено тегло/затлъстяване (на възраст 36–75 години). Те са разделени на група с удължено нощно гладуване (13–16 часа) и контролна група с обичаен прозорец (11–13 часа). И двете групи намаляват осветлението три часа преди сън. В интервенционната група 80% от участниците са жени.
Четете още: Мислите, че приемате достатъчно протеин?
