Икономиката на еврозоната се е отдалечила от базовия сценарий на Европейската централна банка за войната в Иран заради по-високите разходи за енергия, макар и не достатъчно, за да бъде оправдано повишаване на лихвените проценти, според шефката на институцията Кристин Лагард. „Намираме се между базовия и неблагоприятния“ сценарий, коментира Лагард пред телевизия „Блумбърг“ на 14 април, където участва в пролетните заседания та Международния валутен фонд и Световната банка.
„Трябва да погледнете цената на барела, цената на различните категории горива, цената на фючърсите и всичко това, приложено към газа, за да определите къде точно се намираме спрямо тези два сценария“, добави тя. На въпрос дали ЕЦБ би искала да затегне паричната политика, Лагард отговори отрицателно. „Имаме компас, който показва, че ценова стабилност се основава на финансова стабилност“, каза тя.
ЕЦБ оценява как да реагира, след като повече от шест седмици война в Близкия изток доведоха до рязко повишение на цените на суровия петрол и попариха икономическия оптимизъм в цяла Европа. Общата инфлация в еврозоната вече се е придвижила доста над целевите 2%, което поражда опасения за продължителността на шока.
Лагард коментира, че политиците трябва да останат гъвкави и да следват данните, като подчерта, че сегашното положение все още не сочи ясно към по-строга или по-хлабава политика. „Няма да се поколебаем да действаме“, каза тя, добавяйки, че екипът й все още се нуждае от повече фундаментални показатели, за да прецени дали инфлационният шок ще се окаже временен или по-постоянен.
Пазарите предвиждат увеличение на лихвените проценти по-късно тази година, въпреки че инвеститорите не очакват промяна на следващото заседание на ЕЦБ на 29 и 30 април. Няколко длъжностни лица на институцията вече заявиха, че базовият сценарий става по-малко вероятен, тъй като конфликтът продължава, както и прекъсванията на корабоплаването през Ормузкия проток. Съгласно неблагоприятния сценарий на ЕЦБ, инфлацията ще достигне пик от 4.2%, а при най-песимистичния ръстът на цените ще е над 6%, редом с кратка рецесия.
Смущенията на енергийните пазари заради блокадата на Ормузкия проток и щетите по инфраструктурата в Близкия изток ефективно са забавили възстановяването на основните икономики в света. Според публикуваните на 14 април осъвременени Световни икономически перспективи на МВФ, глобалният растеж ще е 3.1% през тази година и 3.2% през идната – по-слаб темп от регистрираните 3.4% през 2024 г. и 2025 г. и по-бавен от 3.7% през този век. Очаква се глобалната инфлация да се увеличи до 4.4% през 2026-а, преди да спадне до 3.7% през 2027-а.
Икономическите перспективи за еврозоната също са се влошили, като МВФ понижи прогнозата си за растеж на БВП до 1.1% за текущата година от предишната оценка от 1.4% – пряко следствие от войната в Иран, която изпрати ударни вълни на международните пазари.
„Надяваме се, че голяма част от този икономически шок ще бъде краткотраен, при условие че конфликтът не се проточи“, посочва Линдзи Джеймс – инвестиционен стратег в Quilter. „Колкото по-дълго продължава конфликтът, толкова по-голям е потенциалът за икономическа рецесия“, допълва тя.
За Европа, която е силно чувствителна към колебанията в цените на природния газ, 19-процентният скок на цените на енергията, предвиден от МВФ, представлява значителна пречка за промишленото производство. Главният икономист Пиер-Оливие Гуреншас отбелязва, че макар световното стопанство преди да е показвало устойчивост срещу протекционистичните търговски политики, сегашната криза в Близкия изток е спряла този напредък. И предупреждава, че 21-те държави, членуващи в блока на еврото, са сред най-силно засегнатите от тези нарастващи разходи, защото им липсва енергийната независимост на други големи сили.
Прогнозата за растеж на Съединените щати също е намалена – до 2.3%, което е с 0.1% по-малко от януарските предвиждания. Данъчните облекчения, ефектът от закъснението на лихвените редукции и все още силните инвестиции в центрове за данни частично компенсират по-високите разходи за енергия. МВФ предполага, че въздействието на американските търговски мита не е толкова тежко колкото са били първоначалните опасения, но енергийният шок остава доминиращ фактор. През 2027 г. се очаква растежът в Щатите да е малко по-висок -2.1%, в сравнение с януарската прогноза.
Икономическото напрежение се усеща особено в Украйна, която продължава да воюва с Русия и където инфлацията достигна 7.9% през март. Според управителя на Националната банка на Украйна, страната „ходи по бръснач“, докато балансира вътрешните военни усилия с външни ценови шокове.
Обратно, очакваннията за Русия са за лек ръст на БВП до 1.1% благодарение на по-високите приходи от износ, свързани със скъпия петрол.
Това създава сложен геополитически пейзаж, където износителите на енергия получават временно облекчение, докато вносителите, особено в еврозоната и Субсахарска Африка, са свидетели на изчерпване на фискалните им буфери изчезват.
МВФ е предпазлив за бъдещето, отбелязвайки, че въпреки новините за временно прекратяване на огъня, рисковете от спад остават повишени. Ако нестабилността на енергийния пазар продължи през 2027 г., Фондът предупреждава за „тежък сценарий“, при който глобалният растеж може да потъне до 2%, принуждавайки централните банки да поддържат високи лихвени проценти, за да се борят с постоянната инфлация.
