Падащите нефтени котировки предлагат неочаквана подкрепа на поразените от кризата стопанства от южната периферия на еврозоната. Испания може да увеличи годишния си растеж с 1%, ако цените на петрола се задържат между 80 и 90 щ. долара за барел, твърдят представители на правителството й. Италия, която преживява четвъртата си година на рецесия, ще повиши брутния си вътрешен продукт с 0.3%, ако черното злато поевтинее стабилно с 10 щ. долара, пресмятат анализатори от "БНП Париба". По оценка на икономисти по-ниските цени на петрола ще стимулират растежа в региона, но най-очевидна ще е изгодата за Гърция, Испания, Португалия и Италия. Или, както обобщава председателят на Бундесбанк Йенс Вайдман, спадът на петролните котировки е "минипакет за стимулиране". В помощ на южноевропейските държави е и поевтиняващото евро. Понижението му ограничава печалбите от по-евтиното черно злато, което се котира в щатски долари, но пък сваля производствените разходи на стоките за износ.
Комбинацията от по-евтин нефт и по-слабо евро ще помогне на Испания да надхвърли заложените 2% ръст за 2015-а – прогноза, която преди три месеца изглеждаше прекалено оптимистична. Първоначалните правителствени оценки за растежа се основават на средна цена от 104 щ. долара за барел суров петрол и 1.30 щ. долара за едно евро. Португалският кабинет също е пресмятал бюджета при по-високи стойности на черното злато и посочва, че понижаването им "винаги има положителен ефект". Гърците очакват сходна положителна промяна, но негативният ефект при тях е, че по-ниските цени могат да отклонят инвестиции от нефтения и газовия бранш. Когато Атина одобри новото законодателство за сондажи преди три години и половина, нефтът сорт "Брент" вървеше по 117 щ. долара за барел.
За период от три до четири тримесечия евентуалният спад на петролните цени с 10 щ. долара на барел ще прибави 0.4% към растежа на еврозоната, въпреки че ще отнеме 0.4% от инфлацията за тези две години, написаха в специален обзор на 1 декември банкерите от "БНП Париба". Те обаче посочват, че недостатъчното потребление в Европа може да намали ефекта от по-ниските цени на енергията и той ще се усети по-чувствително отвъд Океана, където търсенето е доста по-голямо. Другият риск е дефлацията, която може да повдигне ред въпроси около реалните възможности за обслужване на дълга. Този проблем обаче би могъл да се реши с агресивни действия на Европейската централна банка.
Спадът на петролните пазарни оценки оказва двойна доза подкрепа на Китай точно когато растежът на страната се забавя. Експерти от "Мидзухо банк" са пресметнали, че 30-процентно намаление на цените на суровия петрол може да увеличи китайския БВП с 0.3 до 0.5 процента. Понижението на нефта държи достатъчно ниска и инфлацията, което пък дава възможност на Народната банка на Китай да вкара допълнителни парични стимули за националното стопанство. Тази конфигурация ще подпомогне усилията на китайския премиер Си Дзипин да реформира икономиката. Той иска да намали вредните емисии, да назначи професионалисти на висшите ръководни постове в държавните предприятия, да засили ролята на пазара при определянето на цените и да въведе конкуренцията на частните компании във финансовия сектор.
Ако цената на петрола тип "Брент" през 2015-а се задържи около 70 щ. долара за барел, годишното увеличение на потребителските цени в Китай ще остане в границите от 1.5 до 2%, изчисляват експерти на "Мерил Линч". Това са притеснително ниски инфлационни нива, които напомнят какво се случва в развиващите се стопанства на Стария континент, включително и в еврозоната. По-слабата инфлация увеличава реалното дългово бреме точно когато Пекин се бори с рекорден кредитен бум. Лошите заеми са достигнали до най-високото си равнище след последното тримесечие на 2008-а, съобщи Комисията за банково регулиране. Основно вина за този ръст има забавянето в сектора на недвижимите имоти.
Въпреки явните признаци на дефлационен натиск от евтиния петрол той ще има положително влияние върху Китай, смятат анализатори от "Джей Пи Моргън Чейз". Страната е похарчила 194.7 млрд. щ. долара за внос на суров петрол през първите десет месеца на тази година по данни на китайската главна данъчна администрация. В комбинация с падащите цени на желязото Пекин ще може да спести общо 102 млрд. долара от разходите си за внос през идната година, изчисляват анализатори от "Бенк ъф Америка".
