Румен Гечев
Тази банка е била подчинена на користни интереси. Основното кредитиране е свързано с нейния собственик – Бромак на Цветан Василев. Според професионалните одитори това разграбване на почти 4 млрд. лв. необезпечени кредити не е могло да стане ако държавните институции си бяха на мястото. Добрата новина е че механизмите на грабежа са разгадани, което ни струва 4 млрд. лева. Комисията по финансов надзор има отношение към случая тъй като тя надзирава пазарите на които са се търгували книжата на КТБ не тяхното количество не етолкова голямо, че да повлияе. Основният грабеж е станал чрез кредитните линии отпускани от банката и затова основата вина носи Банковия надзор. Кредитораздаването е ставало чрез така наречената схема на матрьошките. Ето ви един пример "Пасифик" АД става на "Авионамс" който дава парите на кредит на други фирми. Най-вероятно крайните получатели са в офшорни фирми които са под друга юрисдикция. Изумителна наглост. И всичко това става под погледа на надзора. Банковия надзор е пълен провал и тука трябва да има присъди. За мене като гражданин това е углавно престъпление.
Другото ми разочарование са двата отдела на ДАНС – Финансово разузнаване и Финансова сигурност. Тези хора през четирите години когато банката е растяла като гъба между 2009-а и 2004-а тези хора не са правили нищо. А аз съм сигурен че те са знаели какво става там защото ако не са знаели са за закриване тези два отдела. Там обаче установяваме други интересни неща. В доклада за 2013-а на ДАНС има шест страници за банковата система където обаче нито веднъж не се споменава абревиетурата ДАНС. Двамата директори на двата отделя са напуснали десет петнадесет дни преди фалита на КТБ.. За мен това не е случайно. Моето лично мнение е че ДАНС и банков надзор са действали в синхрон осъществяван над тях на политическо ниво, откъдето те са принуждавани да не си свършшат работата.
Петър Чобанов
Като цяло основните изводи в доклада на временната
комисия за Корпоративна търговска банка (КТБ) са, че все пак
отговорната институция е управление "Банков надзор" на
Българската народна банка (БНБ). Това заяви пред журналисти в
кулоарите на Народното събрание депутатът от ДПС Петър Чобанов,
който беше министър на финансите в правителството на Пламен
Орешарски. Коментарът му беше по повод излезлия доклад на
Временна анкетна комисия за проверка на фактите и
обстоятелствата, свързани с действията на държавни органи и
институции, които е следвало да упражнят контрол и
противодействат на източването на КТБ в периода 2009 – 2014 г.
По думите на Чобанов управление "Банков надзор" не си
е свършило работата от гледна точка недопускане на
функционирането на КТБ по модел на финансова пирамида, и то за
дълъг период. Той заяви, че в доклада на комисията са посочени
компаниите, които са получавали необезпечени кредити, които са
увредили състоянието на банката. По думите му в доклада е
записано, че банката е била в несъстоятелност към 20 юни 2014 г.
Петър Чобанов заяви, че като министър на финансите през 2014 г.
не е бил информиран, че фалитът на банката е бил с тази дата.
Докладът категорично опровергава тезите, че с ликвидна
подкрепа може да се помогне на тази банка, напротив – не може, с
ликвидна подкрепа не се помага на фалирала банка, заяви
Чобанов. По думите му необезпечените кредити са били за над 4
млрд. лв.
Според него трябва да се обърне внимание на проблемите,
които са позволили банката да функционира като пирамида. Според
него трябва да се внимава с процента на необслужваните кредити,
да се следи внимателно и нивото на лихвените проценти.
В доклада са предложени и законодателни промени, свързани
с работата на ДАНС за повече правомощия при боравенето с
първична информация и възможностите за предотвратяване на случаи
като този с КТБ. Според Чобанов предложенията трябва да се
прецизират внимателно и да са съобразят с европейските практики.
Радан Кънев
На първо място, следва да се отбележи, че докладът на Временната анкетна комисия за проверка на фактите и обстоятелствата, свързани с действията на държавни органи и институции, които е следвало да упражнят контрол и противодействат на източването на Корпоративна търговска банка в периода 2009-2014 г. е задълбочен и отразява сериозно и единно усилие за разкриване на истината за източването на КТБ. Особено трябва да се подчертае усилието и професионализма на Председателя на Комисията при провеждане на изслушванията и подготовка на доклада.
Независимо от това, съм убеден, че докладът не е достатъчно всеобхватен в изводите си и не подчертава достатъчно отговорността на Управление „Банков надзор“ към БНБ, на Комисията за финансов надзор и ДАНС. Особена слабост е фактът, че докладът изобщо не засяга действията и бездействията на Прокуратурата на Република България. Аргументите ми са следните:
1. Като цяло, частта на доклада, коментираща дейността на КФН е твърде дълга, твърде детайлна и същевременно – пресъздаваща единствено позицията на самия регулатор. Независимо от големия обем, тази част от доклада не засяга четири особено чувствителни проблема, изброени по-долу:
1. КФН, като надзорник на КТБ в качеството му на публично дружество, не е използвала правомощията си да установи големия обем лоши кредити и неоправдано завишения лихвен процент по депозитите в банката, като сигнализира БНБ, мениджмънта на банката и потенциалните инвеститори, за рисковете, свързани с дейността на банката.
2. КФН е допуснала неоправдано бездействие по повод операцията по финансиране на КТБ чрез свързаното дружество Northern Lights Bulgaria BV. Taзи операция представлява типичен пример на заобикаляне на закона. На второ място, тя следва да предизвика реакция по пътя на информационния обмен между българския и чуждестранния регулатор. Пропуските при международния обмен, както и допускането на заобикаляне на закона чрез създаване на SPV с единствена цел финансиране на КТБ, са довели до увреждане на инвеститорите и до опасно задлъжняване на самата банка.
3. КФН е следвало да предотврати емитирането на нови акции от КТБ през 2013 година – реалното състояние на КТБ към този момент, което е било лесно установимо с правомощията на КТБ, противоречи на представения проспект и не допуска издаване на разрешение за увеличение на капитала на банката.
4. Няма данни КФН да е упражнила дължимия цялостен надзор върху свързаните публични дружества от „групата КТБ“. Особено тежък пропуск е случаят с „ТЦ-ИМЕ“ АД и допуснатото предоставяне на фактически заем от ДЦК на изключително висока стойност.
2. Частта на доклада, коментираща дейността на ДАНС, отделя твърде много внимание на задачите и правомощията на агенцията, и твърде малко на изпълнението на тези задачи. Докладът не отразява реалните изводи на членовете на Комисията след изслушване на различните представители на Агенцията.
В периода 2009-2014г. ДАНС не е изпълнила адекватно законоустановените си функции по обезпечаване на финансовата сигурност на банковата система и на държавата, като съществена част от националната сигурност. Не са извършени необходимите проверки по изобилни публични сигнали за съмнителни кредити на Банката към офшорни компании, не е проверена собствеността на тези компании, нито връзката между извършените сделки и евентуални рискове за националната сигурност. Допуснато е придобиване на ключови за националната сигурност търговски дружества от компании с неясен собственик, чрез серия от необезпечени кредити на огромна стойност, между офшорни дружества. По този начин са създадени както преки рискове за националната сигурност, така и рискове за финансовата система на държавата.
Фактът, че за целия период 2009-2014 ДАНС не е отправяла сигнали до БНБ, нито е предприела съвместна проверка, свидетелстват или за недопустимо недоглеждане, или за съзнателно загърбване на функциите на Агенцията по контрол на съмнителни финансови операции. Подадени са изолирани сигнали до Прокуратурата, без последователен интерес по тяхното развитие и без проверка на причините за бездействието на Прокуратурата..
Необходимо е да се извърши цялостна проверка на дейността на лицата, отговорни за опазване на финансовата сигурност в периода, проверка за лоялност на лицата, отговорни към настоящия момент и укрепване на капацитета на Агенцията.
3. По отношение на действията и бездействията на Прокуратурата:
Цялостното премълчаване на ролята на Прокуратурата в периода на източването на КТБ и в периода на ликвидната криза, довела до поставянето ѝ под особен надзор, както и публичните изявления на прокурори в периода на особения надзор, е съществена слабост на доклада,
В периода 2009-2014г., Прокуратурата на Р България не е осъществила дължимия общ надзор за законност на дейността на мениджмънта на КТБ и не е реагирала адекватно на конкретните сигнали и на публичната информация за злоупотреби и рискове за националната сигурност. Публичните действия на Прокуратурата в периода преди и непосредствено след поставяне на Банката под особен надзор допринесоха за увеличаване на рисковете за кредиторите и инвеститорите. Дейността на Прокуратурата по повод разследване на източването на Банката не е в обхвата на задачите на настоящата комисия.
Обща слабост на част „Изводи“ от доклада е фактът, че произволно избраните примери за източване на Банката чрез свързани лица и/или дружества с неизяснена собственост не засягат нито един случай на придобиване на дружество от значение за националната сигурност или сделка, представляваща голям обществен интерес.
