Близо 160 млн. лв. са натрупани в Гаранционния фонд на застрахователите към 3 ноември тази година, уточни специално за "БАНКЕРЪ" Борислав Михайлов, председател на управителния съвет на Гаранционния фонд. Сумата не е никак малка, фондът е финансово стабилен, застрахователите продължават да плащат вноските си, като при закъснение им се начисляват лихви, обясни той.
Сумата, която всеки застраховател дължи, се изчислява на базата на брой сключени полици "Гражданска отговорност". Таксата се определя за всяка следваща година от Комисията за финансов надзор и за тази тя е 8.50 лева. Тя се попълва на отделен ред в полицата за по-голяма прегледност и информираност и по-ясна отчетност.
Мисията на Гаранционния фонд е да покрие разходите на водачи без "Гражданска отговорност" за причинени от тях щети на пътя. След това фондът си търси парите от незастрахованите виновници.
В проекта за нов Кодекс за застраховането обаче се появи и втори разход за застрахованите – за да се попълни т. нар. Обезпечителен фонд. Той е призван да пази от фалит клиентите на застрахователните дружества – еквивалент за този бранш на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Той съществува и сега, но е към Гаранционния фонд. Застрахователите обаче плащат само символичните 1.50 лева.
"На публичното обсъждане "Прелом в застраховането" – което „БАНКЕРЪ“ организира на 14 октомври, беше повдигнат и въпросът кой следва да плаща вноските за Гаранционния и Обезпечителния фонд", коментира проф. д-р Радослав Габровски, ръководител на учебен съвет "Застраховане и осигуряване" при ВУЗФ – гр. София.
"Защо в проекта на новия КЗ тежестта на плащането на вноските се узаконява да падне върху добросъвестните и застраховани граждани?", пита проф. Габровски. "Като се имат предвид целите и функциите на тези фондове – нека се помисли законно и справедливо ли е това положение? Клиентите на банките не плащат за грешки на неизрядните индивиди и банкери (при несъстоятелност). Това, че се записват на отделен ред, не променя същността им – те са включени в размера на брутната премия, а не се считат като отделни части“, поясни Габровски.
Плащанията и за двата фонда са ангажимент на застрахователите, но излизат от джоба на застрахованите. Оттам и големият морален казус на този вид плащания – изрядните плащат, които чинно са си купили задължителната полица "Гражданска отговорност" плащат не само за себе си, но и за закононарушителите, които не желаят да изпълняват закона и не си купуват полицата – в първия случай. Във втория – за това, че продажни мениджъри са управлявали така, че са докарали дружеството до фалит.
Тук крайно – но стъпило на изключително здрави пазарни принципи, е мнението на Румен Янчев, главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет на "Булстрад Виена иншурънс груп".
Той казва: "Да бъдат заставяни добросъвестните водачи на МПС за плащат и за недобросъвестните, без това да поражда никаква обществена реакция, е огромно безумие." Янчев дава и конкретна идея как това да стане.
Необходимо е да стане пределно ясно, че вноската няма нищо общо като икономически смисъл със застрахователната премия, а е ангажимент на държавата и има предназначението да покрива поведението на недобросъвестните водачи на моторни превозни средства. Държавата трябва да се грижи за тези пари и да намери вариант да ги събира по начин, който смята за уместен. Дали да внася във фонда от събраните данъци, акцизи и такси, или по друг начин, но застрахованият трябва да знае, че като подпише със застрахователя за 200 лв., той е редовен и защитен. А грижата за участника в движението, който се крие от закона, да бъде на държавата и на нейните контролни органи.
Помолихме Борислав Михайлов да коментира аспекта на справедливостта. Михайлов даде като краен пример Швейцария, където дори и велосипедистите плащат такава такса, защото са участници в движението и са задължени по закон.
Колкото до Обезпечителния фонд, който трябва да гарантира вземанията на потребителите в случаите, когато е отнет лиценз на застраховател, следва да бъдат преценени преди всичко с оглед на интересите на потребителите на застрахователни услуги. Ако такъв фонд не бъде създаден, то в закона би се получила празнота относно решаването на проблема за изплащане на обезщетения в случаите на неплатежоспособност на застраховател. На практика би се стигнало до неплащане на дължими обезщетения или до създаването на значителни финансови затруднения за лицата, застраховани при застраховател, на който е отнет лицензът за извършване на застрахователна дейност.
От друга страна пък, не може да се изисква от добросъвестните потребители на застрахователни услуги да следят финансовото състояние на застрахователите. Не е справедливо и при наличието на сключена застрахователна полица, която може да бъде дори задължителна, застрахованият да бъде принуден да плаща обезщетение поради независещи от него причини. От една страна, губи се смисълът на застраховането въобще, а, от друга, високи обществени интереси, свързани с обезщетяването по застраховки, важни за обществото, остават незащитени.
Евентуалното създаване на такъв фонд може да доведе до оскъпяване на застрахователните премии предвид вноските, които застрахователите ще бъдат задължени да правят в Обезпечителния фонд. Наличието обаче на гаранция за заплащане на дължимите обезщетения, дори и при неплатежоспособност на застрахователя, би стимулирало гражданите за сключването на застраховки.
Необходимо е да бъде помислено за базата, въз основа на която ще се определят дължимите от застрахователите вноски в Обезпечителния фонд – размерът на образуваните резерви на даден застраховател или размерът на застрахователните премии. Определянето на размера на вноските във фонда на базата на резервите на съответния застраховател невинаги е справедливо. Налагането на задължение за по-високи вноски на застрахователите, формиращи по-високи резерви, а такива са предимно финансово стабилни застрахователи, ще доведе до неравнопоставеност в застрахователния бизнес. Би се създала и мотивация за занижаването на застрахователните резерви с оглед определянето на по-малки вноски.
