ЧАВДАР
БАКР понижи рейтинга на Армеец до iBBB-, но перспективата е стабилна
10.112015 Инвестор, Секторът запазва висок потенциал за растеж предвид ниските нива на застрахователната плътност и проникване, смята агенцията
Българската агенция за кредитен рейтинг (БАКР) понижи рейтинга на ЗАД „Армеец“ от iBBB до iBBB-, става ясно от доклада на рейтинговата агенция. Актуализацията е направена на 6-ти ноември, година след присъждането на предходната оценка.
Още по темата
Изпълнителният директор на Армеец напуска управлението
И в края на август 2015 г. Армеец е първи в общото застраховане
Застрахователното дружество получава дългосрочен кредитен рейтинг за способността си да изплаща искове iBBB-, като отрицателният знак показва, че дружеството има по-ниска относителната кредитоспособност в рамките на рейтинговата категория BBB,става ясно от скалата за оценка на рейтинговата агенция.
Така компанията все още има инвестиционен клас рейтинг, но при евентуално следващо понижаване той вече ще бъде спекулативен. Но негативна актуализация в близко бъдеще едва ли ще се случи, тъй като очакванията на БАКР са за запазване на рейтинговата категория в рамките на следващата година. Ето защо кредитната агенция оценява перспективата пред компанията като стабилна.
Според БАКР несигурното възстановяване на българската икономика от кризата, слабата икономическа активност, в комбинация със пониженото вътрешно потребление и несигурността по отношение на бъдещите приходи на домакинствата са основните фактори, които възпрепятстват развитието на компаниите в сектора на общото застраховане.
„Секторът запазва висок потенциал за растеж предвид ниските нива на застрахователната плътност и проникване“, се посочва в доклада на рейтинговата агенция.
През миналата година застрахователното дружество записа трета поредна година със застрахователна загуба, а комбинираният разходен коефициент в края на 2014 г. е бил най-високият от пет години насам. В същото време тенденцията Армеец да отчете застрахователна загуба се запазва и през първите шест месеца на 2015 г., но стойността на разходния коефициент се подобрява, посочва още БАКР. Така в края на юни отчетената от компанията стойност е малко-по-добра спрямо конкурентите ѝ, докато в края на миналата година беше по-неблагоприятна спрямо другите компании в бранша.
Междувременно в петък стана ясно, че изпълнителният директор на Армеец напуска управлението на компанията. По този повод от застрахователното дружество коментираха, че клиентите и партньорите на Армеец ще продължат да получават услуги, подплатени с много стабилност и професионален опит.
…………..
Споровете за и против поскъпването на винетките продължават
10 Ноември 2015 10:52
Докато правителството не обяви с колко ще поскъпнат винетките догодина, споровете „за" и „против" ще продължат. Привържениците на идеята за повишаване на цената им се аргументират с необходимостта от средства за поддържане на пътищата, а противниците, че първо трябва да се подобрят пътищата, а след това да се мисли за поскъпване.
Бившият вицепремиер и транспортен министър Николай Василев е категоричен, че цената на винетката у нас трябва да бъде вдигната. В сутрешния блок на bTV той пресметна, че 7 години тя не е повишавана, докато през това време минималната работна заплата у нас горе-долу се е удвоила.
Като допълнителен аргумент Василев посочи, че по качество на пътищата България е на последно място в Европа и по-назад от половината развиващи се държави в света.
На противно мнение е председателят на Общото събрание на Български автомобилен съюз Борис Гаврилов. Той не смята, че винетките трябва да поскъпнат, а страната ни трябва да последва примера на Швейцария, където има само годишни винетки, които са задължителни за всички.
„Ако караме с автомобил от България до Загреб например и се върнем, за един ден сигурно ще платим по платените магистрали, колкото ще платим през цялата година за пътуване в България. Това не е справедливо", изтъкна от своя страна Василев. Според него, в момента субсидираме и чуждестранните граждани, които минават през страната ни колкото пъти искат с евтина в международен план транзитна винетка.
Като се позова на експерти изчисления, Василев смята, че цената на винетката трябва да се удвои. „Не очаквам правителството да я вдигне до 145 лева, но докъм стотина лева е едно добро начало за следващата година, при положение че толкова години не беше пипана", изтъкна бившият вицепремиер.
По думите на Гаврилов у нас нещата са изкривени заради пътищата втори и трети клас. „Би трябвало пътищата, които са платени, да бъдат автомагистралите, скоростните пътища, които в България все още не съществуват, и първокласните пътища. Но в България е обратно, излизате от което искате село и виждате табела „Винетка", обясни председателят на Общото събрание на Българския автомобилен съюз.
Според Василев пък точно в малките населени места са най-лошите пътища и ако новите пари бъдат използвани приоритетно за тях, може би там ще има най-голям ефект от увеличението на цената на винетките. „Говорим за 30-ина лева увеличение, а какво мислим за спуканите гуми, автомобилни части, катастрофи", попита Николай Василев.
Колко струват винетките в някои европейски държави?
Този въпрос стана особено важен на фона на разгорелия се дебат дали и с колко ще поскъпне винетката у нас догодина. Проучване на bTV показва, че в Румъния например годишната винетка излиза 55 лв. Нашата е 67 лв. Северната ни съседка е по-голяма по територия, но магистралите приблизително са колкото нашите. Средната нетна заплата в Румъния е малко по-висока отколкото у нас.
В Австрия нещата изглеждат по-различно. Страната е значително по-богата от нашата . Винетката там е 165 лв., но в Австрия има 1720 км магистрали, докато у нас са 760 км. Средната нетна работна заплата в Австрия пък е 4536 лв.
В Унгария годишната винетка е скъпа – 267 лв., но там се плаща само за магистрали и за част от първокласните пътища. Т.е. движението по "селските" пътища е безплатно. Магистралите пък са около 1400 км., при това – с перфектно качество. Средната нетна работна заплата там е над 1000 лв.
В Унгария обаче има и регионални винетки, така че ако не ви се налага да излизате от областта си, може да си купите винетка само за 30 лв.
В Сърбия пък се плаща тол такса – 6 ст. на км е цената. Всички останали пътища са безплатни.
…………
България си е изхарчила бюджета още на 24 октомври.
10.11.2015 Сега, България е свършила парите си за 2015 г. още на 24 октомври и оттогава живее на кредит. Страната ни е сред държавите в ЕС с най-тежък бюджетен дефицит, като дори е по-зле от сочената за назидание Гърция. Това показват изчисленията на икономическия институт "Молинари". Френско-белгийският научен тръст е класирал 28-те членки на ЕС по бюджетна стабилност.
България е в най-лошата група заедно с Кипър, Португалия, Хърватия и Испания, които също като нас още през октомври са успели да похарчат приходите, планирани за цялата година.
Гърция е в малко по-добра кондиция, защото бюджетът й още не е излязъл на червено – това ще се случи на 21 ноември. В "ноемврийската" група са още 9 държави, сред които са Франция, Полша, Унгария, Италия. От снощи и Франция е част от същата компания, тъй като е похарчила своите 390 млрд. евро приходи за годината и ще утежни още повече дълга си от 2100 млрд. евро, отбелязва в. "Фигаро".
На другия полюс е "великолепната четворка" – Естония, Литва, Германия и Дания. Това са страните, които ще приключат 2015 г. с излишъци и теоретично ще могат да изразходват бюджетните си приходи за тази година през януари догодина.
На Дания например тазгодишните постъпления биха й стигнали до 12 януари 2016 г., на Германия – до 9 януари, на Естония – точно преди Йордановден. Към отличниците в ЕС може да бъде причислен и Люксембург, който ще изчерпи събраното в бюджета по Коледа.
България ще приключи поредна бюджетна година на червено – така е от 2009 т. насам. Проблемът е, че когато държавната машина излиза в преразход, се налага да взима заеми. Само допреди години държавният дълг бе под 18% от БВП, а вече се е устремил към 30-те процента.
Междувременно министърът на финансите Владислав Горанов предложи актуализация на плана за държавните финанси за 2015 г. Сега Народното събрание трябва да разреши на правителството да харчи с ускорени темпове. Това означава, че превишението на разходите над приходите ще е още по-голямо от планираното. МФ представи разчети за 3.3% дефицит спрямо БВП при планирани под 2 процента.
…………
Милионерските депозити растат.
10.11.2015, Депозитите на граждани със суми над 1 млн. лв. се увеличават за първи път след затварянето на КТБ на 20 юни 2014 г. В края на септември милионерските депозити са 611 броя като се увеличават с 24 спрямо юни, сочат данните на БНБ. След затварянето на КТБ започна тенденция за раздробяване на големите влогове на няколко по-малки, тъй като са гарантирани депозитите до 196 хил. лв. В резултат броят на милионерските депозити падна от 749 в края на март 2014 г., до 587 към юни 2015 г. Подобна тенденция се наблюдаваше и при влоговете над 500 хил. лв. до 1 млн. лв. Сега обаче милионерските влогове отново се увеличават като общата сума в тях достига 1,515 млрд. лв., което показва, че доверието към стабилността на банките напълно се е възстановило.
През третото тримесечие на годината се увеличават броят на всички влогове със суми над 5000 лв., като най-голям ръст от 4,1% има именно при милионерските депозити. Намалява обаче броят на влоговете на граждани със суми до 5000 лв. През третото тримесечие броят им пада с 19,6 хил. до 9,2 млн. броя. Явно по-заможните трупат пари в банките, а най-бедните са принудени за закриват влоговете си, за да свържат двата края. Така общата сума на влоговете на граждани нараства за три месеца с близо 500 млн. лв. до 41 млрд. лв.
Увеличават се и кредитите на граждани за суми над 1 млн. лв. За три месеца броят им е нараснал с 20 до 104 броя. Общата сума на тези кредити за над 1 млн. лв. е 168 млн. лв.
Сивата икономика е 17% от БВП.
10.11.2015 Стандар,т Сивата икономика в страната е 17,1% от БВП. 10,4% от БВП, или 1,845 млрд. лв. от оборота в страната не са отчетени в брутния вътрешен продукт (БВП) на България за 2014 г. само от т. нар. пасивна сива икономика. Типичен случай за такава икономика е плащането в ресторант, за което не се издава касов бон. Към тази сива икономика трябва да се прибави и укриването на обороти от страна на фирмите, които не дават фактури. Така общият обем на сивата икономика е 17,1% от БВП. Все пак има напредък – за 2002 г. този процент е бил 21,3% от БВП. Данните са от уникално проучване на "Ърнст енд Янг" и МастърКард, което се прави за първи път у нас и разглежда как плащанията в брой ощетяват родната икономика. Секторът, в който процентът на сива икономика е най-голям, е търговията с храни, напитки и тютюневи изделия – 43,3% от всички скрити постъпления. Следват търговията с горива и превозите – 9,4%, и приходите от ресторанти, кафенета и барове – 8,1%.
Един от важните фактори, които могат да повлияят за намаляване на сивата икономика, е ограничаването на плащанията в брой, сочат проучванията. Затова препоръките са да бъде свален драстично таванът на тези плащания в брой. Например, ако се забранят плащания в брой над 20 лв., това би довело до спад в пасивната сива икономика с 3,7% от БВП, се посочва в проучването. Сега у нас са забранени плащанията в брой над 15 хил. лв., а кабинетът внесе в парламента проект за намаляване на тавана до 5 хил. лв. За пример в проучването се сочи Швеция, където се готвят напълно да забранят кеша.
На базата на този доклад предстои подписването на меморандум за стимулиране на търговията с плащания през ПОС устройства. То ще се изразява предимно в повече доверие на НАП към търговците, които приемат банкови карти и намаляване на проверките на тези обекти, каза Ваня Манова, представител на МастърКард за България.
…………..
Умерен ръст до 1,7% на българската икономика през 2015 г., прогнозира МВФ
10 Ноември 2015 10:18
Умерен растеж на българската икономика до 1,7% през тази година прогнозира Международният валутен фонд. Растежът за 2015 г. ще съответства на нивата от миналата година, базиран на износа и усвояването на фондове на Европейския съюз (ЕС). Това се посочва в заключенията на приключилата късно снощи редовната визита на мисия на фонда у нас, водена от водена от Мишел Шенън.
В изявление на г-жа Шенън, цитирана в съобщение на Министерство на финансите до медиите, през следващата година скромният ръст на брутния ни вътрешен продукт е заради засиленото вътрешно потребление. Въпреки спада на безработицата покрай повишената икономическа активност, нивата ѝ се очаква да останат относително високи. Дефлационният тренд обаче ще се пречупи със стабилизирането на цените на суровините.
Предизвикателствата
Предизвикателствата в краткосрочен план, макар и все още значителни, намаляват в известна степен от лятото насам. Предприетите мерки от страна на Българска народна банка (БНБ) спомогнаха да се ограничи възможното въздействие на последните събития в Гърция върху банковата система в България, смятат още от фонда.
Последните турбуленции на развиващите се пазари имаха пренебрежимо въздействие, при ограничените експозиции на България към външните капиталови пазари. Прогресивното подобряване на корпоративните баланси и провеждането на следващите стъпки за контролиране на необслужваните заеми продължават да имат решаващо значение. Въздействието от Украйна и Русия остава незначително, а настоящият наплив на бежанците към Европа до момента няма силно въздействие върху България. Избирането на управител и подуправители на БНБ премахна един важен източник на несигурност при провеждането на политики.
Независимо от това обаче събитията ще трябва внимателно да се наблюдават, поради съществуващата все още значителна несигурност в резултат на редица рискове.
Банковият надзор
Във връзка с прегледа на надзора над банковия сектор, от МВФ приветстват публикуването от страна на БНБ на подробния доклад на фонда и на Световната банка за оценката на банковия надзор в съответствие с базелските основни принципи за ефективен банков надзор, както и публикуването и първоначалните стъпки за изпълнение на плана за реформа на банковия надзор. Едновременно с това, въвеждането на Директивата на ЕС за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции това лято беше много важна стъпка напред и понастоящем нейното прилагане върви по план, което попълва ключови сегашни пропуски в законодателната рамка по преструктуриране на банки. Властите планират следващи стъпки към доразработване на базираната на правила рамка и вътрешен контрол на банковия надзор и изграждане на напълно функциониращ орган за преструктуриране на банки.
Подготовката за Прегледа на качеството на активите (ПКА) в банковия сектор е в съответствие с времевата рамка в Националната програма за реформи. Властите разбират колко важен е строгият ПКА за засилване на доверието в банковата система и подчертават своя ангажимент към изготвянето на силна методология и стриктен процес по нейното прилагане на място, както и ефективна комуникация и бързи последващи действия. Правителството е предприело необходимите стъпки за осигуряване на възможност за предоставяне на подкрепа при евентуален капиталов дефицит в отделни кредитни институции в случаите, когато този потенциален дефицит няма да може да се покрие от пазара.
По-високи приходи от планираните
С оглед на фискалната позиция, са постигнати приходи, значително по-високи от прогнозираните за 2015 г., в резултат на административни усилия, което се приветства. Докато прогнозата за дефицита на касова основа е да надхвърли първоначално заложената цел, то дефицитът на начислена основа (с времева корекция за плащанията, свързани с европейските фондове) вероятно ще остане в рамките на целевото ниво. При това положение, допълните приходи се очаква да бъдат напълно усвоени за финансиране на допълнителни разходи, включително от някои министерства и общини. Това представлява една пропусната възможност за ускоряване на необходимата консолидация. При положение, че извършването на разходите се концентрира през четвъртото тримесечие, правителството следва да упражни всички възможни средства за задържане на текущото разходване до края на годината.
Бюджетният дефицит
България трябва да намали дупката в бюджета, за да се избегнат външни рискове и за да защити лева, който е фиксиран към еврото. Според фонда, устойчивите дефицити през последните години доведоха до повишение на държавния дълг, въпреки че съотношението на дълга към БВП на България от 27 процентни пункта е все още едно от най-ниските сред останалите 28 членове на Европейския съюз.
В същото време фалитът на четвъртата по големина българска банка – КТБ през миналата година причини рязко повишение на фискалния дефицит до 5,8% от БВП през 2014-а година и навреди отчасти на доверието в банковата система на страната.
За експертите на МВФ, значителен остава средносрочният фискален натиск, свързан с емиграцията и застаряващото население, както и имплицитните рискове, свързани с държавните предприятия (ДП). Последните реформи в пенсионната система подобриха краткосрочните финансови потоци, но увеличиха загрижеността за дългосрочната устойчивост. От голямо значение ще бъде реализирането на плановете на правителството за реформа на инвалидните пенсии. Ще бъде необходимо внимателно наблюдение на въздействията, произтичащи от нововъведената възможност за преминаване между публичната и частната пенсионни системи.
От критично значение ще бъде да се наблюдава устойчивия напредък при адресирането на слабостите в ефикасността на здравната система в резултат на нововъведеното законодателство, както и изясняването на плановете за смекчаване на имплицитните фискални рискове, свързани с ДП в транспортния и енергийния сектори.
От МВФ препоръчват да се предприемат бързи действия за създаване на напълно функциониращ и независим фискален съвет като част от по-широка стратегия за засилване на мониторинга на фискалните рискове.
Политиката по доходите
Дългосрочната цел на България за доближаване до средното за ЕС ниво на доходи зависи от по-големия напредък при разрешаването на структурните проблеми, забавящи растежа. Необходимо е подобряването на финансовата позиция и на пазарното функциониране на енергийния сектор, включително последващи действия за възстановяване на финансовата стабилност на електроснабдяването.
Ефективните инвестиции в инфраструктура и човешки капитал, както и мерките за укрепване на бизнес средата, включително чрез намаляване на корупцията и кронизма и укрепването на върховенството на закона са важен катализатор за инвестициите и повишаване на производителността, необходими на България, за да реализира икономическия си потенциал.
……………
