Строителят на съвременна България в митническото съзидание Симеон (Дянков) скочи на създателя на първата митница у нас – Крум. Великият български хан, мир на праха му, направил това до Дебелт, а големият финансист и държавник в правителството на ГЕРБ, да се свети името му, реши, че това е станало в любимия му Русе.
Как стана това? Ето как:
По време на петъчния парламентарен контрол Дянков обясни как към намереното от него копче ще пришие балтон. Мотивите за местенето на централата на Агенция Митници били одобрението на местните в крайдунавския град и потенциалът на Техническия университет в Русе. По думите на Дянков университетът в Русе е единственото място, където има магистратура, свързана с работата на митническите служители.
И докато тези мотиви може и да звучат като детски смешки, но са обективно верни, то следващият не е. Според министъра, митницата в Русе е най-старата у нас.
Г-н министре, не сте прав! Научните търсения на наша милост доказват, че хан Крум е построил първата митница. Първите исторически сведения за митническа дейност по нашите земи водят към село Дебелт. Плодородните земи на запад от Мандренското езеро са били гъсто заселени от дълбока древност. Първите малки селища са се появили по тези места още през бронзовата епоха (II хил. пр. Хр.). По-късно, през желязната епоха, върху хълмовете, заобиколени с блата, над долното течение на Средецка река се е развил голям тракийски център. При Дебелт е свършвал водният път, по който търговци от далечни страни са докарвали своите стоки в Тракия. Особено важна е била ролята на Дебелт по време на Първата българска държава. По времето на хан Крум (812 г.) той се превърнал в силна гранична твърдина. В продължение на половин век в разположената наблизо митница е бил приеман данъкът, плащан от императорите на Византия на българските владетели. По време на разкопките са били намерени десетки оловни печати (моливдовули), принадлежащи на висши административни, религиозни и военни чинове от IX век.
Най-старата модерна митница пък е била в Несебър. Пунктът е съществувал още преди Освобождението. Превозът на стоки преди 125 години се е извършвал с каруци. С малки кораби са изнасяни предимно дърво, дървени въглища, жито, сол, кожи, мед и восък, а са внасяни захар, памук, маслини, портокали и платове. За историята на бургаската митница няма много запазени документи (знае се, че е била на примитивното митническо скеле, широко 4 метра), тъй като при наводнение през 1989 г. архивът е бил унищожен.
Колкото до русенската митница, тя е първата след Освобождението и е интересна най-вече с първите си митничари – Захарий Стоянов и Никола Обретенов. А не с мерака на Дянков да я направи седалище на централното управление на митничарите.
