Броени дни след като Европейската комисия започна проверки в редица дъщерни фирми на „Газпром“ в общността заради подозрения за антипазарно поведение, руската компания получи нов сериозен удар. „Турция няма да поднови договора си за доставка на руски природен газ по т.нар. западен маршрут през Украйна, Румъния и България“, заяви в началото на седмицата министърът на енергетиката и природните ресурси Танер Йълдъз.
По данни на „Газпром “ през 2010-а тя е доставила на южната ни съседка малко над 18 млрд. куб. м, като по газопровода „Син поток“ са преминали около 8 млрд. куб. метра. На практика Турция е вторият най-голям пазар за руското синьо гориво в Европа след Германия. И сега от Анкара добре използват възможността, която се открива, за да преговарят за по-изгодна цена. В края на тази година изтича подписаният през 1986-а договор за доставка на около 6 млрд. куб. м природен газ годишно по „западния маршрут“. „Газпром“ искаше да удължи срока за действие на контракта, но турската газова компания „Боташ“ настоя за 20% отстъпка от цената на горивото. И след като не го получи, реши да не продължава договора.
Турците могат да си позволят подобен ход, тъй като получават природен газ и от Азербайджан и Иран, а има договори и с Туркменистан, Алжир и Нигерия.
„Прекратяването на контракта въобще не означава влошаване на отношенията ни с Русия, защото ние сме добри стратегически партньори“, отбеляза Йълдъз, допълвайки, че не очаква да бъде спрени доставките по западното направление, тъй като най-вероятно към тях интерес ще проявят частни турски компании.
От „Газпром“ пък първоначално казаха, че не се получавали писмо с официалния отказ на „Боташ“, след което заместник-председателят на концерна Александър Медведев съобщи, че са намерени купувачи за 6-те млрд. куб. м природен газ, от които се е отказало турското държавно дружество, при все че имената не бяха посочени. Анализаторът на финансовата група „БКС“ Андрей Полищук обаче смята, че на „Газпром“ съвсем няма да му е лесно да постигне споразумения с частните фирми за цената на синьото гориво. „При сътрудничеството с държавни компании в договорите могат да се включат и други сходни проекти. Като например споразумението за „Южен поток“ (бел. ред. – Турция все още не е дала своето съгласия за изграждането на подводната част от газопровода в Черно море) и нефтопровода Самсун – Джейхан. А и рискът от неизпълнение на поетите ангажименти от страна на частните компании може да е много по-висок“, изтъква Полищук.
Адвокатът Андрей Корелски, който е специалист в областта на енергийното право, също твърди, че за „Газпром“ е далеч по-удобно да работи с държавни корпорации, отколкото с частни. „Частните фирми по правило се пазарят за условията на контракта, изключително следвайки само своите икономически интереси, без да се интересуват от геополитическите споразумения на междудържавно ниво. Държавните компании винаги се управляват от съответните правителства, които трябва да следят и за интереса на потребителите. Освен това за „Газпром“ в подобни договори има много по-малки гаранции, тъй като пазарните условия не дават никакви преференции, за разлика от алтернативната опция, при която държавата почти винаги влиза в ролята на лекар от реанимацията , и ако се стигне до финансови затруднения, налива свежи пари в капитала на дружеството, спасявяйки го по този начин от банкрут или други пазарни трусове“.
Всъщност въпросът, който е най-логично ние да си зададем, е как ще се отрази на нас прекратяването на договора между Турция и Русия. Не е тайна, че през последните години „Булгаргаз“, а след това и „Булгаргаз “ формираха голяма част от печалбите си благодарение на приходите от транзита. За 2010-а сме транспортирали до Турция около 10 млрд. куб. м гориво, като в предишни години количеството дори бе далеч по-голямо. Затова и голяма част от интернет форумите се напълниха с коментари как транзитната тръба ще остане празна и страната ни ще се окаже с пръст в устата заради решението на Анкара. Нещата обаче са малко по-различни. Даже Русия да не се споразумее с частни фирми за доставката на споменатите 6 млрд. куб. м природен газ, България няма да загуби нищо, обясниха за „БАНКЕРЪ“ експерти. Съгласно договорите, сключени с „Газпром“, в момента действа клаузата ship or pay (караш или плащаш) и при неспазането й руската компания ще дължи неустойки – независимо дали има нарушени доставки, или намалени количества при транзита.
Друг е въпросът, че е необходимо да се използва създалата се ситуация в продължаващите наши преговори с руснаците. Безспорен факт е, че плащаме едни от най-високите цени за руския газ. Показва го сравнението на малкото публични данни за доставните цени в някои европейски държави. По неофициална информация ние броим за руското синьо гориво по около 260 щ. долара за 1000 куб. м (на газоизмервателната станция Исакча на украинско-румънската граница). В същото време, по оценка на базирана в САЩ консултантската компания East European Gas Analysis, Германия го получава по 150-155 долара (на полско-германската граница). Цените за Турция са още по-ниски – 147-154 долара (на газоизмервателната станция Малкочлар на българо-турската граница) и 270-280 долара по подводния газопровод „Син поток“. Посочените от американските специалисти стойности са по данни на „Газпром“ и в тях влизат мита и разходи за международния транзит. Според същата справка съизмерими с нашите цени плаща Украйна – 236 долара, както и Естония – 235-240 долара. Сега българската страна разглежда предложение на „Газпром експорт“ за конкретен текст на договор за доставка. Неуточнени остават цената на природния газ, какви количества ще се заявят и как ще се вместим в тях в зависимост от развитието на пазара у нас. Предстои до края на годината да се проведат няколко кръга от преговори за изчистването на сериозните противоречия между София и Москва и козът, който получихме, не бива да се изпуска.
Стефан Савов
ТПС – Председателят на управителния съвет на „Газпром“ Алексей Милер и изпълнителният директор на „Булгаргаз“ Димитър Гогов все още търсят общ език за определянето на цената на газа.
каре: аналози
Преговорите между „Газпром“ и германския енергиен концерн E.ON за намаляване на цените на природния газ при дългосрочните договори също продължават да са в задънена улица. Русия, следвайки дългогодишната си практика при сключването на подобни контракти, настоява да обвърже колкото се може по-голяма част от доставките с цените на петрола на международните пазари. Но именно тази формула през последните две години е крайно неизгодна за германската компания заради почти непрекъснатото увеличаване на котировките на „черното злато“.
E.ON настоява да се промени не само начинът, по който се образува цената на синьото гориво, но и да се разширят възможностите за заобикаляне на сериозните глоби, които се налагат за неполучен газ съгласно дългосрочните договори с руската фирма. През миналата година немски вестници писаха, че E.ON трябва да плати на „Газпром“ 140 млн. долара за това, че не е използвал предвидените по договор минимални количества гориво за 2009-а.
