Репортери на „Ню Йорк таймс“ открояват числата, които стоят зад някои от най-важните събития на отиващата си година.
2
Две големи световни централни банки – „Бенк ъф Джъпен“ и Народната банка на Китай – са единствените, които не повишиха лихвените проценти през тази година на препускаща инфлация, застрашаваща икономическия растеж и пресушаваща потребителската мощ на домакинствата. Централните банкери на глобуса са качили лихвите с общо 70% през 2022-а, по сметки на най-големия щатски независим брокер/дилър „Ел Пи Ел файненшъл“, с една и съща цел: да увеличат кредитните разходи, за да охладят цените, източващи бюджетите на потребителите от Лондон до Покипси. Повечето от тях следваха Федералния резерв, който повиши основната си лихва от почти нула в началото на годината до целевия диапазон 4.25-4.50 процента. Ефектът: акциите и облигациите се обезцениха заради опасенията, че този ръст ще забави стопанския растеж.
44 милиарда долара
Това е цената, която Илон Мъск предложи за покупката на „Туитър“. За финансирането на сделката помогна дълг от близо 12.5 млрд. щ. долара от инвестиционни банки начело с „Моргън Стенли“. Кредиторите обещаха подкрепата си преди краха на акциите на технологичния бранш, преди ексцентричният милиардер да се опита да анулира поглъщането и преди пресъхването на пазара за рискови заеми. Лишени от възможността да продадат дълговите инструменти без да натрупат огромни загуби, банките влизат в новата година обременени със задължения, ограничаващи потенциала им да финансират повече сделки.
Управлението на Мъск на придобивката му пък беше истерично: той уволни служители, отказа да плаща фактури, промени политиката за контролиране на речта на омразата, позволи на изключени потребители да се върнат в платформата, премахна временно профилите на някои журналисти, получи куп обвинения, че не обръща внимание на другите си компании и обеща, евентуално, да се оттегли като главен изпълнителен директор на „Туитър“. Стилът му обаче получи адмирациите на много мениджъри, основатели на фирми и инвеститори от технологичния бранш.
90 милиарда
Това е броят на свободните недвижими имоти в Китай към края на лятото. Второто по големина световно стопанство понесе сериозен удар през тази година основно от рязкото забавяне на активността на имотния сектор, който е пълнил около една четвърт от БВП на азиатския колос през миналото десетилетие. Свиването на инвестициите и обема на бранша докара до ръба на фалита компании от системно значение и предизвика рядко случващи се вълнения и протести сред ощетените собственици на имоти. Предизвикателствата пред обремения с дългове жилищен сектор са белег за сериозни структурни проблеми, които продължават да тежат на икономиката.
151,000
Толкова са уволнените в технологичния бранш, по данни на фирмата, следяща заетостта в сектора Layoffs.fyi. Съкращенията, направени включително в „Амазон“, „Мета“, „Туитър“ и „Страйп“, бяха доминиращата новина през последните месеци и са в отговор на натиска върху Силициевата долина за свиване на мащабите. Обратът е отчасти следпандемична корекция. По време на пандемичните карантини компаниите наемаха персонал прекалено агресивно заради ръста на търсенето на услугите им от затворените по домовете им хора. Със забавянето на световното стопанство през второто полугодие обаче фирмите се оказаха пренаселени и акциите на бранша потънаха. Високотехнологичният щатски индекс NASDAQ Composite приключи търговската си сесия на 27 декември с котировка 10,353.23 пункта – 34.4% годишен спад на пазарната му оценка.
4.9 милиона
Това е броят на работните места, открити през последните 12 месеца в Съединените щати, по данни на Бюрото за трудова статистика. Пазарът на труда удовлетворява икономистите…засега. По правило, когато икономическият растеж започне да се охлажда, наемането на работници се забавя (което вече се наблюдава в технологичния бранш). Ръстът на заетостта вече намалява, но щатските работодатели продължават да назначават нови служители, поддържайки ръста на безработицата на сравнително добрите 3.7 процента. Това е хубава новина за работниците, но тя може да принуди Федералния резерв да продължи с агресивните лихвени повишения през първото полугодие на 2023-а.
51 милиарда
Такава е цената на спасителната акция на германската държава хазна за „Унипер“ – до неотдавна най-големият европейски вносител на руски природен газ. Компанията бе докарана до ръба на фалит през тази година след като основният й доставчик – руският монополист „Газпром“ – оряза газовите потоци в отговор на западните санкции срещу Русия заради нахлуването й в Украйна. Това принуди „Унипер“ да попълва необходимите газови количества на многократно по-високи цени, реализирайки загуба от 40 млрд. евро за първите девет месеца на 2022-а – най-големите в историята на корпоративна Германия. Поради което Берлин взе тежкото решение да национализира дружеството, за да не допусне ефекта в стил „Лиймън брадърс“ за енергийния сектор.
14
Толкова са последователните тримесечия на ръст на „Епъл“, който в момента е в риск. Той произтича от китайската политика на „нулев КОВИД“ – сериозна заплаха за веригата на доставки в един от най-големите пазари на технологичния гигант. „Епъл“ произвежда над 95% от „Ай Фоните“ си в Китай и предупреди през ноември, че ще доставя по-малко от последните си модели след пандемичните взривове и продължилите със седмици карантини на най-големия производствен център на устройствата. Това вероятно е нанесло удар и върху продажбите в жизнено важното празнично тримесечие на годината.
8 милиарда долара
На тази сума е оценен недостига на средства в сметките на фалиралата криптоборса „Еф Ти Екс“, основана от Сам Банкман-Фрид. Компания, която до миналия месец бе смятана за най-стабилната в сектора, вероятно дължи пари на повече от 1 млн. частни лица и организации. Самият Банкман-Фрид пък беше хвален като лидер в бранша, способен да осигури финансиране от водещи инвеститори и подкрепящ цял набор от каузи и бизнеси – от благотворителни фондации и политици до спортни и новинарски медии. В момента обаче срещу него се води криминално разследване, бившите му най-близки партньори сътрудничат на властите, а „Еф Ти Екс“ се определя като „една от най-едрите финансови измами в американската история“.
11 години и три месеца
Това е времето, което ще прекара зад решетките Елизабет Холмс – основател на стартъп фирмата за кръвни тестове „Теранос“, обвинена, че е измамила инвеститорите. Бившият главен оперативен директор на компанията Рамеш Балвани е осъден на почти 13 години затвор. Холмс набра 945 млн. щ. долара, а фирмата й бе оценена на 9 млрд. долара, което я превърна в най-прочутия предприемач на Силициевата долина. Нейните твърдения, че технологията на „Теранос“ ще позволи да се провеждат тестове само с няколко капки кръв обаче се оказаха неверни.
747
„Боинг“ произведе последния си „гърбат джъмбо джет“ на 6 декември. Секторът вече се ориентира към по-икономични на гориво самолети, а пандемията нанесе фатален удар върху едновремешните титани на небесата. Гигантската машина извърши първия си търговски полет през януари 1970-а. С възможностите си да превозва стотици пасажери в рамките на един полет, 747 помогна за последвалия бум на международните пътувания. Пазарният дял на самолета обаче падна рез последните години, защото авиолиниите се насочиха към по-евтини и щадящи околната среда машини.
