Европейските компании, включително и българските, особено вносителите, работят с Китай по-тясно от всякога, въпреки периода на ковид пандемията, и имат силни стимули да заобиколят плащания в долари, евро, паунди или други основни валути и да се разплащат директно в юани. Основните предимства за приемане на трансакции в китайски юан са четири, посочват от платформата iBanFirst, алтернатива за компании, които търгуват и извършват международни плащания.
Първо, котировките в юани обикновено са с 2-3 процента по-евтини от тези в останалите валути, като EUR/GBP/USD/RON и други. Дружеството в Китай може да добави „буфер“ към ценообразуването си в евро, за да намали собствения си валутен риск, като по този начин непряко излага европейското дружество на валутен риск в юани и на по-високи транзакционни разходи. Този „буфер“ е забележимо по-висок от текущия обменен курс и обикновено покрива както административните разходи за трансакции в евро, така и вложените премии. Като плащат на доставчиците си в юани, българските дружества могат да се предпазят от по-големия риск при колебанията на валутния курс, а също така се създават повече възможности за договаряне на цените. В крайна сметка това подобрява бизнес отношенията между партньорите, като поддържа цените по-стабилни и по-предвидими.
Второ, валутен експерт като iBanFirst може да преговаря от името на своите клиенти и да обясни на китайския партньор защо има смисъл да се премине към разплащане в юани, ако не е поискано от тяхна страна все още. Въпреки че това се случва все по-рядко, много китайски компании все още предпочитат осъществяване на плащанията в щатски долари, за да си набавят някои суровини от чужбина най-често. Валутен експерт може да договори и по-добър курс на превалутиране на китайския юан в сравнение с текущия пазарен спот курс, както и да предостави услуги за управление на риска, които са необходими при работа с китайския пазар.
Трето, дъщерните дружества на европейски дружества в Китай обикновено използват юана като функционална валута. В резултат на това, извършването на вътрешнофирмено кредитиране/заемане, репатриране на печалба и вливане на регистриран капитал между европейските дружества и техните дъщерни дружества в юани позволява валутният им риск да бъде управляван централно от дружеството майка чрез валутни хеджирания или многовалутни сметки.
Четвърто, европейските предприятия вече могат много лесно да инвестират потенциалните си приходи в юани във финансови инструменти, деноминирани в юани, управлявани от европейски банки (т.е. China Europe International Exchange във Франкфурт, която е основното европейско място за търговия с инвестиционни продукти, свързани с юани, извън Китай). Това включва ETF (обединени инвестиционни ценни книжа, които следват определен индекс, като основния индекс на акциите в Обединеното кралство FTSE-100), облигации, ETF деривати (това е категория ETF, които използват деривативни инструменти като фючърсни и форуърдни договори, суапове, опции и дори използването на дълг за залагане на движението на цените на конкретни базови активи) и D-акции (акции, емитирани в офшорни зони от китайски компании).
„Преминаването към плащания в китайски юан е лесно за българските компании. Те могат да се извършват чрез сметки в евро и многовалутни сметки. Не е необходимо да се включва код за цел на плащането“, посочва Деан Тодоров, директор за България в iBanFirst. „Напоследък наблюдаваме все по-голям интерес от страна на местните компании към проучването на възможността за плащане в китайски юани, тъй като те усещат натиска от страна на китайските си партньори, а и няма причина да не се разплащат в местна валута. Имат правото на избор, но предимствата при плащането в китайски юани понякога надделяват и компаниите започват да се ориентират към по-екзотичните разплащания“, коментира Деан Тодоров.
Китай е сред основните търговски партньори на България и при износа и вноса ни. През последните няколко години азиатската страна се нарежда на второ място сред експортните ни партньори извън Европейския съюз (след Турция).
През миналата година двете страни са обменили стоки за 3.96 млрд. евро, като износът ни се е свил с 30.8 процента, докато вносът расте с 50.2 процента. Намалението на българския експорт се дължи главно на спад при износа на рафинирана мед и медни сплави за Китай.
През 2021-а стокообменът ни е бил на стойност 3.24 млрд. евро.
Българският износ все още се ограничава в рамките на малък асортимент от стоки, доминиран от рафинирана мед, медни сплави и медни руди, които формират над 70 на сто от износа ни за азиатската страна. Традиционни български продукти като вина и етерични масла остават слабо представени.
В последните няколко години вносът на селскостопанска продукция и храни в Китай се увеличи с огромни темпове, подхранван от бързия икономически растеж и увеличаването на доходите на китайското население. Тенденцията в следващите години показва, че Китай ще се оформи като най-големия и доходоносен пазар на хранителни продукти в световен мащаб.
Вносът от Китай е разнообразен. Сред основните стоки традиционно сe нареждат частите и принадлежностите за мотоциклети и велосипеди, машините и апаратите за кондициониране на въздуха, осветителните тела, електронагревателните апарати, арматурни артикули и други.
