Присъединяването към еврозоната е ясен израз на геополитическата ориентация на една държава. То е необходимо и логично продължение на участието в Европейския съюз, към който България се присъедини преди повече от 15 години. Това отбеляза Нина Стоянова, подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банково“, пред Българското училище за политика “Димитър Паница”. (Изказването на подуправителя на БНБ е публикувано на интернет страницата на Централната банка).
„Европейските и демократични ценности винаги са намирали широка подкрепа в българското общество. Никога не е имало съмнение, че присъединяването към ЕС е било правилно решение, както и че то донесе много ползи на нашата страна – и в политически, и в икономически план“, посочва Стоянова. Като пример за това тя даде данни преди присъединяването на страната ни към ЕС и сега – за периода от 2006 до 2022 г. брутният вътрешен продукт бележи ръст от три пъти, а средните доходи от работна заплата на лице от домакинство са нараснали близо четири пъти. Страната ни продължава да бъде нетен бенефциент на европейски средства, като получените текущи и капиталови трансфери неколкократно надвишават размера на нашата вноска в бюджета на ЕС, казва Стоянова. Тези данни демонстрират положителното влияние върху икономиката ни от членството в общността, като участието ни в еврозоната е естествено продължение на европейския път на България.
Според Стоянова, участието в еврозоната е завършваща фаза на европейската ни интеграция в нейната най-висша форма – икономическия и паричен съюз. Тя добави, че вече сме започнали този процес като сред предприетите стъпки са присъединяването на българския лев към Европейския валутен механизъм през юли 2020 г., при запазване на фиксирания курс на лева към еврото от 1,95583 лв. за едно евро.
Този курс е непроменен от 1997 г., когато бе въведен Валутният борд в страната, като курсът на лева първо беше фиксиран към германската марка, а при въвеждането на еврото в Германия е преизчислен по официалния курс, по който германската марка се е конвертирала към еврото. Няма никакви основания за промяна на този курс и в бъдеще, отбелязва Нина Стоянова.
Тя добавя, че ангажиментът на българските власти страната ни да се присъедини към еврозоната със сегашния фиксиран курс е потвърден както в Националния план за въвеждане на еврото в България, приет от Министерския съвет през май 2022 г., така и в Решението на Народното събрание от октомври 2022 г., с което беше възложено на българските институции ускоряване на консултациите и продължаването на техническата подготовка за приемане на еврото у нас.
Нина Стоянова посочва, че от октомври 2020 г. участваме в Единния надзорен механизъм (т. нар. Банков съюз) и Единния механизъм за преструктуриране на кредитни институции. И към настоящия момент сме единствената държава извън тези от еврозоната, която участва в споменатите механизми. Участието ни в тях дава повече стабилност и доверие в банковия сектор в България.
Нина Стоянова обърна внимание и на подписания през декември миналата година Меморандум за разбирателство за производството на евромонети с Европейската комисия и с председателя на Еврогрупата, който позволява на нашата страна да проведе всички необходими дейности за подготовка и започване на производството на евромонети, при получаване на одобрение за присъединяване към еврозоната.
В продължителен период от време България изпълнява критериите за присъединяване към еврозоната. Проблемен остава критерият за инфлацията, данните за която ще бъдат окончателно отчетени за последните 12 месеца преди изготвяне на следващите редовни доклади за конвергенция през пролетта на 2024 година.
Подуправителят на БНБ изтъква, че днес еврото е национална валута на 20 от 27-те държави членки на ЕС, сред които са най-развитите европейски икономики, и на повече от 346 милиона европейци.
Положителните ефекти от въвеждането му са изтъквани многократно от българските институции, в това число и от управителя на централната банка, както и от водещите икономисти и бизнес лидери.
Стоянова изброи и някои от предимствата от присъединяването към еврозоната – по-голяма стабилност и доверие към страната, което подобрява инвестиционната среда и създава предпоставки за икономически растеж; при държавите, присъединили се преди нас, се наблюдава повишаване на кредитния рейтинг, което наред с другите предимства е предпоставка за увеличаване на инвестициите, а също за намаляване на разходите при емитиране на държавен дълг и по-ниска дългова премия. Други предимства са ценовата и финансова стабилност, както и повече възможности за българския бизнес и за гражданите.
Независимо от икономическите трудности на глобално ниво, породени от ковид пандемията и войната в Украйна, средногодишната инфлация в еврозоната текущо отбелязва спад и остава на много по-ниски нива от инфлацията в други европейски страни. Към май тази година в еврозоната тя е 6.1 процента, а най-високите равнища в ЕС са отчетени за Унгария (21.9 процента), Полша и Чехия (12.5 %). За този период в България тя е 8.6 процента.
С приемането на еврото банките и финансовите институции ще имат достъп до интегрираните и развити финансови пазари на еврозоната. Очакваният ефект е понижаване на лихвите по кредитите.
Присъединяването към еврозоната дава повече възможности и за българския бизнес – компаниите ще имат възможност за по-лесна, евтина и безрискова търговия в общото европейско икономическо пространство, заявява Стоянова. Въвеждането на еврото елиминира разходите за превалутиране и намалява транзакционните разходи за преводи в чуждестранна валута. През миналата година 43.9 процента от износа на българските предприятия е насочен към еврозоната, а 36.5 процента от вноса е от търговски партньори от еврозоната.
Сред ползите за гражданите са, че икономическата стабилност и растеж води до повишаване на заетостта, производителността и доходите.
Подуправителят на БНБ открои също, че държава, която е член на еврозоната има достъп до европейските механизми за противодействия на кризи, което създава предпоставка за голяма стабилност и преминаване през периоди на турболенции.
Относно твърденията за загуба на паричен суверенитет, Нина Стоянова казва, че след въвеждането на валутния борд и обвързването курса на българския лев първо към германската марка, а по-късно към еврото, БНБ не изпълнява операции по парична политика, характерни за централните банки. При въвеждане на еврото обаче БНБ ще участва във вземането на решения, свързани с паричната политика на еврозоната, от която ще бъдем част, а няма да приема само пасивно последиците от тях. Това е необходимият и разумен изход от валутния борд. Присъединяването към еврозоната ще ни даде участие в споделения суверенитет на централните банки, чиято валута е еврото.
