Италия планира да отвори отново мини, които е затворила преди 30 години, в опит да компенсира недостига на жизнено важни суровини в Европейския съюз, заяви на 13 юли Адолфо Урсо – министър на бизнеса и родното производство („Направено в Италия“). Той посочи, че компаниите, които искат да вземат участие във „възкресяването“ на италианската минна и преработвателна промишленост, ще могат да представят проектите си до края на 2023-а. Министърът се надява дотогава да се изясни цялта картина: европейските регулации, италианските нормативи и потенциала на страната му, и няколко мини да влязат в експлоатация.
Индустриалните минерали като кобалт, берил и графит, са незаменими суровини за широк кръг стратегически продукти, които се влагат в производството на възобновяема енергия, цифрови компоненти, космически устройства, отбранителни съоръжения и медицинска апаратура. В момента Европа зависи изключително от вноса им, най-вече от Китай, който задоволява 97% от нуждите на Стария континент.
„Рисковете, на които сме изложени, са очевидни“, заяви Урсо по време на изслушване в сенатския комитет за индустрията. И обясни, че подобни материали ще стават все по-необходими, защото те се влагат за развитието и въвеждането на технологии, които помагат за постигането на целевите нива на декарбонизация в Европейския съюз.
В Италия има залежи на 16 от общо 34 жизнено важни минерали, които европейците искат да добиват, обработват и рециклират. Те са посочени в Закона за изключително важните суровини, предложен от Европейската комисия през март март. На Ботуша има запаси от литий, кобалт, никел, мед и цинк, както и на берил и на волфрам – всичките, използвани в секторите на цифровите и зелените технологии. Мините за добива им обаче са затворени преди около 30 години. И възобновяването на извличането и преработката на суровините ще подпомогне постигането на целта на ЕС да произвежда поне 10% от жизнено важните материали, които консумира, до 2030-а
В отговор на критиките на решението за повторно разкриване на находищата Урсо посочва, че днес по-голяма част от тези суровини идват от Китай, където те се обработват след като са били изкопани в държави като Конго – основен производител на кобалт – „под дулата на пушките на машината от наемници“.
„Смятам, че онези, които защитават околната среда в нашата страна, биха искали да защитят и глобалната природа. А онези, които се борят да трудови стандарти в Италия, искат същите условия на труд и в други държави“, заяви Урсо. Министърът смята, че рециклирането е полезно за справяне с недостига на важни суровини, но не е достатъчно за решаване на проблема с търсенето. Той пояснява, че това се отнася дори за родната му страна, която, по думите му, е „на първо място в Европа“ в рециклиращия бизнес и „може да успее да задоволява 40% от потреблението през 2040 година“.
За да стане Италия независима и привлекателна от инвестиционна гледна точка, се подготвя специален документ, който ще бъде публикуван в началото на август, за да идентифицира стратегията за сектора. Целта на Урсо е да се конкурира с едри производители на микроелектроника като Тайван, Южна Корея и Съединените щати. Но, за да бъде постигната, той призовава за „политика на търговски ограничения“. Министърът пояснява, че „не е възможно онези, които произвеждат въпросните продукти без да се съобразяват със същите социални и природни стандарти, които се въвеждат основателно всеки ден в Европа, след това да се изнасят с дъмпинг за Стария континент“. И „за тази цел трябва да се предприемат действия“. Урсо допълва, че „е по-добре да се добива кобалт в Италия отколкото в Конго … също и за да се насърчат други страни да наложат еквнивалентни социални стандарти и условия за опазване на околната среда“ – стратегия за действие, която не е само италианска, но, преди всичко – европейска.
Конференция за цифровите технологии ще се проведе в Рим на 30 октомври. Там ще се срещнат министри от Италия, Франция и Германия, за да обсъдят въпроса и да подготвят обща стратегия. Събитието ще е първото в рамките на инициативата за структурно сътрудничество, договорена в края на юни от министър Урсо и колегите му от Франция – Брюно Льо Мер – и от Германия – Роберт Хабек. Тя ще координира подхода на трите държави към снабдяването с жизнено важни суровини. Триото, което пълни почти половината от БВП на еврозоната, ще разшири процедурите за обмен на данни и сътрудничеството в сферите на добива на минерали, пречистването, обработката и рециклирането им по стандартите на екологичното, социалното и отговорното управление (ESG).
