Присъединяването на България към еврозоната не би представлявало сериозна промяна за българската икономика.
Това сочи проучане на Съвета за икономически анализи, който бе създаден с решение на Министерския съвет в началото на 2023 г., с основен инициатор – бившият вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов.
Анализът е посветен на икономическите ефекти от присъединяването на България към еврозоната. Негови автори са Гунтрам Волф, Йото Йотов, Джефри Нилсен и Пламен Ненов (на снимката).
Те са се фокусирали върху четири теми, които смятат за най-важни по отношение на присъединяването на България към еврото. Това са ефектите върху инфлацията, търговската интеграция, капиталовите потоци и лихвените проценти. В анализа си експертите са представили опита на сравними страни от Източна Европа непосредствено преди и след приемането на еврото, като за тях това е отправна точка за разбиране на вероятните ефекти за България.
Основният извод от анализа е, че като цяло, присъединяването на България към еврозоната не би представлявало сериозна промяна за българската икономика.
Те отчитат, че към момента и Валутният борд в страната се възприема като надежден и следователно разликите в лихвените проценти спрямо тези в еврозоната са сравнително малки. Освен това българската банкова система вече е под надзора на Единния надзорен механизъм на Европейската централна банка.
От друга страна те регистрират, че членството в еврозоната би донесло на България някои допълнителни предимства, като например по-лесно управление на ликвидността на българските публични финанси и намалени транзакционни разходи при търговията. Освен това България би станала част от официалния процес на вземане на решения относно паричната политика и банковия надзор.
В същото време експертите от Съвета за икономически анализи са на мнение, че управляващите трябва да се фокусират върху няколко икономически приоритета.
Първо, за България е важно да прилага политиките, използвани от други източноевропейски страни за адаптиране на обществото към новата валута.
Това трябва да се направи с оглед на документираното от изследователите еднократно първоначално увеличение на ценовите нива при услугите, както и на възприятията за инфлация.
Експертите препоръчват разяснителни кампании, задължение за представяне на цените в двете валути и допълнителни мерки за прозрачност, за да се избегне неправомерното използване на въвеждането на еврото за повишаване на цените.
Второ, рискът от нестабилност в капиталовите потоци и кредитни бумове, макар и ограничен, трябва да бъде наблюдаван и при нужда да бъдат приложени подходящи политики. Макропруденциалните политики, като антицикличния банков капиталов буфер, са сред мерките, които биха могли да се използват, ако този риск се повиши.
Трето, важно да бъде продължена традицията на фискална политика в съответствие с договорите на ЕС, за да бъдат избегнати рискове за доверието в публичните финанси на страната.
Тук еспертите препоръчват да се направи преглед на качеството на публичните разходи за инвестиции с цел допълнително увеличаване на потенциала за растеж на България. Децентрализирането на разходите до общинско ниво също би могло да подобри качеството на разходите, смятат изследователите от Съвета за икономически анализи.
Във връзка с последната препоръка икономистите обръщат внимание, че България провежда консервативна фискална политика, която допринася за доверието към Валутния борд и спомага за това присъединяването към еврозоната да има ограничено въздействие върху лихвените проценти.
