Европейската комисия заплаши страните от Западните Балкани в началото на седмицата, че ако продължават да забавят реформите, ще бъдат лишени от предвиденото финансиране. В писмо до правителствата на Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия еврокомисарят по разширяването Марта Кос ясно посочва, че до 750 милиона евро могат да бъдат окончателно загубени, ако поетите ангажименти не бъдат изпълнени в установените срокове.
Това изявление, което бе направено и пред Комисията по външни работи на Европейския парламент, подчертава новата, значително по-строга политика за финансовата подкрепа на Европейския съюз към региона.
През 2023 г. ЕС представи амбициозен План за растеж на стойност 6 милиарда евро, насочен към шестте държави от Западните Балкани. Основната цел на този инструмент е да ускори икономическото сближаване и да предостави част от ползите от членството още преди реалното присъединяване. Финансирането обаче е пряко обвързано с изпълнението на конкретни реформи, което означава, че еврофондовете не са просто източник на средства, а условие за реални промени.
За да получат достъп до средствата, държавите трябва да изготвят и изпълняват подробни програми за реформи, базирани на препоръките от докладите за разширяването и икономическите политики. Тези програми се оценяват от Европейската комисия и подлежат на редовни шестмесечни прегледи. При неизпълнение се предоставя ограничен гратисен период, след който средствата могат да бъдат окончателно изгубени.
На регионално ниво вече около 11.84% от общия бюджет на плана е изложен на риск. Разпределението на потенциалните загуби показва значителни различия: Албания може да загуби около 67.7 милиона евро, Черна гора – 15.1 милиона, Косово – 68.8 милиона, Северна Македония – 49.2 милиона, а Сърбия е изправена пред риск да загуби между 109.7 и 135.9 милиона евро. Най-сериозният случай остава Босна и Херцеговина с потенциална загуба от 373.9 милиона евро.
Скоростта на реформите и рискове от загуби
Картината в региона е силно неравномерна. Албания, Косово, Северна Македония, Сърбия и Черна гора подадоха своите програми навреме и започнаха изпълнението на първите ангажименти още през 2025 година. За тях юни 2026 г. се очертава като критичен срок, след който всяко забавяне може да доведе до директни финансови загуби. Босна и Херцеговина обаче се намира в значително по-сложна ситуация. Поради институционални забавяния първият преглед бе отложен, което измести крайния срок към декември 2026-та. Според Комисията изоставането е съществено, като над 50 реформи остават неизпълнени, а свързаното с тях финансиране възлиза, както отбелязахме на приблизително 373,9 милиона евро. Това прави страната най-уязвима по отношение на риска от загуба на средства.
Дори базови въпроси в Босна, като определянето на национален координатор за подписване на споразумения с ЕС, остават нерешени. Което вече доведе до блокиране на първия транш от 63 милиона евро, предвиден да бъде отпуснат без допълнителни условия.
В Сърбия ситуацията има съвсем различно политическо измерение. Извън конкретните срокове, Белград рискува да загуби до 1.5 милиарда евро финансиране от ЕС заради отстъпление от демокрацията в страната и тесните ѝ връзки с Русия. В центъра на вниманието са реформите в съдебната система, свободата на медиите и гарантирането на честни избори, включително прилагането на препоръките на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. От общо около 1.6 милиарда евро, предвидени за страната, до момента са изплатени едва 110 милиона, което показва значително изоставане.
ЕС е най-големият донор на финансова помощ за Сърбия и е отпуснал над 586 милиона евро невъзстановими грантове за периода 2021-2024 година. Според сръбското правителство от 2000 г. насам то е получило над 7 милиарда евро средства и инвестиции от ЕС. Въпреки това Белград отказва да приведе външната си политика в съответствие със Съюза и бави изпълнението на поетите ангажименти.
Сблъсък между изискванията и възможностите
Сегашната ситуация отразява по-дълбока промяна в политиката на разширяване на ЕС. Финансовата подкрепа вече е строго обвързана с измерими резултати в области като върховенството на закона, независимостта на съдебната система и функционирането на демократичните институции. Според Еврокомисията това поставя страните на по-справедлива основа – не бива тези, които играят по правилата, да са наравно с онези, които не го правят.
Планът за растеж поставя и амбициозни икономически и екологични цели. Сред тях са интеграцията в единния пазар на общността, свободното движение на стоки и услуги, както и напредъкът по Зелената сделка. Особено значение има развитието на регионалното сътрудничество в енергетиката и транспорта, включително изграждането на железопътни връзки и интегрирани енергийни пазари.
Един от основните проблеми е, че редица държави срещат сериозни затруднения при съчетаването на реформите с изискванията за декарбонизация. Албания разчита основно на хидроенергия, но в останалите страни въглищата продължават да играят водеща роля. Това създава допълнителен натиск върху правителствата, които трябва едновременно да модернизират икономиките си и да изпълнят екологичните стандарти на Европейския съюз.
Особено предизвикателство представлява разпределението на средствата, като 37% от финансирането трябва да бъде насочено към зелени проекти. Това включва не само възобновяеми енергийни източници, но и управление на отпадъците, подобряване на качеството на въздуха и водата, както и развитие на кръгова икономика. В много от страните липсва достатъчен административен и експертен капацитет за разработване и реализиране на подобни проекти.
Паралелно с това необходимостта от институционални реформи остава също толкова спешна. Държавите трябва да укрепят демократичните процеси, да гарантират прозрачност и да повишат ефективността на публичната администрация. Без тези основи дори наличието на финансов ресурс не може да доведе до особен напредък.
Според служители в Еврокомисията следващите месеци ще бъдат решаващи. Ако реформите не бъдат ускорени, загубата на средства ще има последици, които надхвърлят чисто финансовото измерение. Това може да задълбочи политическата дистанция между региона и ЕС, да увеличи вътрешната нестабилност и да постави под съмнение способността на страните да отговорят на изискванията за членство.
Предупреждението за възможна загуба на до 750 милиона евро ясно показва, че Европейският съюз преминава към модел, в който резултатите са единствения критерий за достъп до финансиране. За Западните Балкани това означава, че европейската перспектива остава реална, но вече изисква значително по-висока степен на амбиция и политическа решителност.
