Снимка: Института за развитие на публичната среда
На парламентарните избори на 19 април 2026 г. общо 1 254 993 души или 41.1% от избирателите са се възползвали от възможността да гласуват с преференция. Това сочи анализ на данните от Института за развитие на публичната среда.
Според данните от протоколите на районните избирателни комисии в най-голяма степен преференциалното гласуване е използвано в район Благоевград – 60% от избирателите на партиите, участвали в изборите, са се възползвали от преференцията. Следват Враца с 48.6% и Пазарджик с 47.6 процента.
Най-рядко преференцията е използвана от избирателите в районите Кърджали – 13.4%, Търговище – 28.2%, Силистра – 32.3 процента. Традиционно това са областите, в които гласуващите в най-голяма степен харесват подредбата на листите, така, както е предложена от партийните централи. И докато в изборите до 2024 г. там победител бе ДПС, сега само в Кърджали движението е запазило преднина пред „Прогресивна България“.
В листите на петте партии и коалиции има общо 125 кандидати, които са преминали бариерата от 7 процента. Така те получават и шанс да променят местата си в първоначалната партийна подредба. В този брой не са включени водачите на листи в отделните райони. Тепърва ще стане ясно кои точно ще са депутатите в 52-ото Народно събрание и от кои райони и формации ще бъдат излъчени те.
Най-много кандидати, преминали 7%, има в листите на коалиция ГЕРБ-СДС – 37 Следват ПП-ДБ с 34, ДПС с 33. Единадесет са кандидати от листите на Възраждане и десет от тези на Прогресивна България, събрали 7% или повече преференции.
От ДПС вече направиха първите следизборни рокади. За да могат да влезнат фаворити на партията се отказаха водачи на листи и кандидати, събрали висок преференциален вот. Така Хамид Хамид и Станислав Атанасов отново ще бъдат депутати в 52-ото Народно събрание.
В тези избори само в един район се получи изместване на водач на партийна листа – тази на ГЕРБ-СДС в Благоевград. Стефан Апостолов – синът на кмета на Симитли, успя да събере “традиционната” си подкрепа в района от 6 860 гласа (23%) и да измести от първото място бившия министър председател Росен Желязков.
Интересен момент е, че партийната дисциплина на симпатизантите на ДПС най-често не работи в “нетрадиционните” за партията райони. Така например в София област 76.7% от гласовете за Движението са подадени с преференция. Следват Перник със 71.2% и Плевен с 62.2% или в пъти над средното за партията на национално на ниво
Данните и след тези избори показват, че посочените от формациите първи места са запазени за партийните лидери и основните фаворити на политическите сили. “Служебните преференции”, които тези кандидати получават, им осигуряват почти сигурна защита. В допълнение, тя става двойна, защото лидерите имат възможност да са начело на листите в два избирателни района.
По този начин преференциалното гласуване практически се превръща в състезание за второто място. То гарантира известна стабилност на партийните структури, защото ограничава възможността да се налагат кандидати, различни от тези, които ръководните органи са приели. Наред с това обаче “двойната застраховка“ за партийните водачи е донякъде лицемерна, ако приемаме и принципа, че парламентаристите трябва в най-голяма степен да представляват волята на своите избиратели.
